Грешката да живеем близо до родителите ми

Така, както о писва майка си и нейните планове как ще им "помага" ми се струва, че майката се е вкопчило в дъщеря си и бъдещото внуче и е готова напълно да го обсеби. Мирише ми на синдром на празното гнездо - детето пораства и се отделя, а родителите не знаят как да подредят живота си, защото детето е далеч/ отделно от тях. Изпадат в някаква дупка. Ако сега е толкова напориста и обсебваща, не случайно е държала да сте съвсем на близо, то занапред ще става и по-зле. Внучето ще го третира като ново бебе, което да запълни живота й и дори ще започне малко по малко да измества майката. Майка ти има нужда от психолог/ психотерапевт, за да подреди живота си без теб.

Ако апартамента наистина става за живеене стойте си там. Това, че вашите са наблизо не е грешка. И аз едно време така направих, живеехме на квартира в голям град, в различни квартали с нашите. Появи се номер 1, майка ми работеше, идваше събота или неделя за по час два. После дойде и номер 2, породени, нещо страшно беше. Кой кога болен, здрав, пак от време на време. Вземаше голямото от ясла след работа. Накрая всичките тези разходки им писнаха, и казаха търсете жилище на близо до нас. И ние намерихме. Събота и неделя вземаше единия при нея да спи, излизаха, на разходки, по площадки, аз с другото примерно. Нямаш представа каква помощ е дори и за 2 часа на ден ако се случва. Ми като запатка тоя ми ти сняг зимата и с малките деца и на магазина не можеш да идеш? Радвай се, че ще има кой да удря по едно рамо. И сега като сме надалеко от тях и се оправяме само с мъжа ми, такива акробатики са че ти е бедна фантазията. Постави граници, вкъщи се идва само след уговорка, обаждане примерно ще дойда следобед, ще излезем навън след 2 часа нещо такова...Хора, радвайте се на родителите си, не са вечно на тоя свят...

Като чета отговорите, а и като знам собствения си опит мисля, че решението е компромисно:

- никъде не се местете, защото малко помощ от близък човек е безценна.
- просто постави граница и оптимизирай сместа от помощ и вмешателство.

Мисля, че която и крайност да приемеш ще бъде грешка, в живота нещата не са черни и бели, всичко е сиво. Та намери си баланса някъде по средата и моментът е сега, като родиш няма да ти е до това, а ако те и тресне някоя депресия съвсем. Не се мести, не губи помощта, но и не се оставяй да те погълне майчината грижа - уточнете се, че ти си шефът, а тя е помощник.

И аз имам опит с майка, която постоянно иска да помага. Много е напрягащо. Има разлика обаче между това да е насреща, готова да помогне когато ти и бебето имате нужда и да се опитва да налага ненужда и нетърсена помощ. Затова тук трябва да се разграничи, кой какво има в предвид. Моя опит е от втория тип.
Такива изказвания от рода "ти го роди, ние ще го гледаме" са ужасни и показват, че става въпрос за втория вариант, а той е обсебващ и ужасно напрягащ за всчки. Ако го допуснете това дете ще бъде възпитавано от баба и дядо. Тук трябва не ново жилище, а ясни граници. Аз първите 2 месеца не позволих на никой да идва и да "помага". На гости за по малко, да. Така ние тримата си се напаснахме. Първата годинка е супер важна за изграждане на връзка и тогава казах в никакъв случай не оставям бебе да спи другаде. През деня прекарва време с хора, които приемат нашите граници и нелагат тяхни правила. За мен баба и дядо забавляват и се радват, родителите възпитават, купуват нужни вещи и решават. Това мноооого пъти съм обяснявала. Докато го разберат и приемат имаше и сръдни и караници. Но ги минахме и сега границите се приемат.
Научи се да отговаряш. Като каже "ще видим". Кажи да, ще видиш, че може и по друг от познатия на теб начин. Като каже, защо сте купили ..., защото можем и искаме. Радвай се, че можем да си позволим. Така с втемето ще спре.
Моята преди време реши, че идва да пазаруваме заедно дрехи за детето. Аз харесах пуловер. Тя не! Как, колко е грозна картинката. Ама на мен ми харесва. Купих го и казах, че като майка ще пера, гладя и обличам тази дреха. Важно е на мен и детето да се хареса. И това беше.

Звучите като доста млада и неуверена жена. Спокойно, повечето някога сме минали такъв етап. Моята майка е много отдадена жена и понеже ме е чакала дълги години аз бях засадена в саксия и една мантра се повтаряше, че мама е най-добрият приятел и винаги ще даде точен съвет. Та до почти 30тата ми година тя се опитваше да бъде фактор и да се меси с най-добри чувства в моето битие. И не, разстоянието не помага повярвайте - защото е един етап от живота ми аз живеех в Калифорния, а тя е София и ми звънеше и сутрин, и вечер (имаше тази възможност) само да ме чуе как съм...е как да съм или тъкмо си лягам, или тъкмо ставам. Върнах се в България и тя покани мен и тогавашния зет като мед да живеем с тях докато намерим жилище. На зет като мед му хареса да няма никакви отговорности, мама доволна, че децата са при нея, а аз по средата. Баща ми дори не го коментирам, защото той си е набирал тихо в неговия ъгъл. Началото на края дойде когато един ден привиках мъжа ми в другата стая да говорим, че вече е крайно място да се изнесем. В този момент влетя майка ми и вдигна вой до небесата, защо притискам момчето, какво искам от него. Та две години по-късно аз щастливо разведена се преместих при сегашния ми мъж и сложих много сериозни граници. Половин година майка ми ме умоляваше да се върна, включи и нейна приятелка да ми налива акъл (Слава Богу жената прояви разум и не се намеси), че той не бил за мен, че е грешка. Към днешна дата години по-късно границите се спазват и дори се налагат нови при нужда. Виждаме се, контактуваме, приятно ни е, но нито аз се бъркам в отношенията им с баща ми, нито тя има възможност да се бърка. Сега с мъжа ми очакваме първото си дете, обяснила съм, че ако има нещо за споделяне аз ще им кажа. Така, че и не подпитват. Ще се радвам да помагат при нужда и ако те самите имат възможност.
Моята препоръка е - не разстоянието е проблем, а полагането на ясни граници. Сложете ги и дайте ясен знак, че това е положението. Ще има сръдни, ще има тръшкане, но вие дръжте на вашето си и всичко ще се нареди.

Тези съвети изглеждат най-разумните, но те не взимат предвид характера на обсебваща майка, а също и възпитанието и вече създадените отношения, което прави поставянето на граница без пълно отделяне на практика невъзможно. Вариантът майката да се включва дискретно, само когато има нужда, без постоянно да се опитва да налага мнението си, е имагинерен. А иначе дрязгите и отстояването на позиции ще създадат прекалено много напрежение и не си струват.

Майката на мъжа ми буквално беше заграбила първото им внуче, наричаше го третото ми дете и т.н. Беше пратила дъщеря си да учи и работи, тя го отглеждаше. Опита се да се меси и при нас, мъжа ми твърдо и кротко и каза, че детето си има двама родители - нас, и ние ще си го гледаме. Уговаряше ме да не кърмя, да давам АМ, за да може и тя да го гледа. Но и това премина

И аз мисля, че това е най-балансираният коментар.
Не че не може една майка и сама да се справи с бебе, докато мъжът е на работа. Само че навремето, когато мъжете са ловували, жените в пещерите са си помагали. Така е било и в патриархата, практически винаги родилката е получавала помощ.
Та - и двете неща са верни: и помощта е добре дошла, и вмешателството е вредно. Търси средата и реши конфликта като зрял човек. А не като подплашено зайче да бягаш през девет дола в десети. Баща ти и майка ти не са страшни, това са просто твоите родители, които те обичат и искат да са полезни, само дето пресоляват манджата.

Не е имагинерно или невъзможно, просто е "челиндж" (много я обичам и мразя тази дума). Нека си спомним 4-те етапа на формиране на ефективен колектив (в края на краищата и тук се цели това):

- уточняват се ролите на всеки (на майката и на бабата)
- изпокарвате се, като всеки мисли, че той е прав (тук трябва твърдост и да се ползва по-силната позиция на майката)
- нещата се напасват, конфронтацията отминава и всеки си приема ролята
- всичко тръгва като добре смазана машина

Не съм го измислила аз, но е общовалидно. Даже децата в първи клас минават през тези етапи - първо се гледат недоверчиво, после се скубят и си разбиват носовете, след това се подрежда йерархия и накрая стават първи приятели

И на мен това ми избоде очите.
Вредата от добрите намерения нагледно.

Фразата "ти го роди, ние ще си го гледаме при нас" е достатъчно показателна. Не знам каква е причината, но някои хора сякаш гледат на порасналите си децата като на животни за разплод, които да им предоставят бебета, с които бабата и дядото да си играят един вид. А след като на нещата, които сте решили за детето си, се отговаря с "ще видим", Ви съветвам, колкото и да Ви е трудно, да не оставяте детето само с бабата и дядото, те явно изобщо нямат намерение да се съобразяват с Вашите решения и желания като родители.

Черна станция - предизвикателство му викаме на село.
Но да, така си е, ако не се говори, няма да се разберат. А бабата, макар и да не го осъзнава, действително е в по-слабата позиция. Трудността е да го осъзнае, да го приеме и да се примири, че е втора цигулка. С цялата обич и жертвоготовност, на която е способна една баба.

Много зависи от характерите и вече изградените отношения. Ако беше толкова лесно, всички щяха да живеят в перфектни семейства. А и по същата схема щяха да се решават конфликтите със свекървите.

Един лаф съм запомнила – вероятно от филм – какво било оптималното разстояние, на което трябва да живeят роднините: Достатъчно близо, за да се прибират да спят вкъщи когато идват на гости. Достатъчно далече, за да не идват през ден на гости. Това като цяло е моята философия в живота. Обаче... имате 2 проблема.

Обсебващите баби ще са такива и на 20км разстояние ако не им се поставят граници. И прибързаните местения рядко са успешни.

Нямам опит с обсебващи родители, но имам богат опит с прибързано местене.

Не си го причинявайте сега – изчакайте докато се роди детето и видите как е животът с бебе. Спокойно се огледайте за хубаво място, което ще ви върши работа няколко години (ясли, детски градини, училища, площадки, дистанция от роднини, комфорт, уют, цена).

В началото на бебето не му трябва много място – първата година спокойно може да го сместите с малко пренарждане и изхвърляне на стари боклуци (които във всеки дом неизбежно има и които е хубаво да разкарате преди местене така или иначе). После вече нещата наистина експлодират откъм пространство – проходилки, колички, легла, столчета, дрехи, играаааачкиииии до небето...

Търси начини да говориш с майка ти, на език, който тя разбира; с примери, които тя разбира и ситуации, в които тя може да се разпознае. Напомни и че си бременна, изнервена и искаш повече време сама. Не знам защо си изненадана от нея. Това не са черти, които се проявяват изведъж.

"Човек ти се качва на главата до степен,която му позволиш"
От моята майка също съм чувала репликите ти само я роди,ние ще я гледаме,че дори и в по-късен етап да съм я запишела на градина при тях и през почивните дни да съм ходела да я виждам,за да ми е по-лесно.Нито съм се тръшкала,че иска да ми обсеби детето нито нищо.Просто гордо застанах и казах,че това няма да стане.
Мешела се...и моята се опита  да прилага някакви неща,котито е прилагала при моето отглеждане и да го налага-вдигнах скандал,че не съм съгласна,че аз съм родителя и ,че не може да се сравнява с това как са гледали мен.
Към днешна дата за всяко нещо ме пита може ли/не може ли.Никога не ми е отказала помощ и ми се страшна подкрепа,за което незнам как ще и се отблагодаря.