Аз имам опит с родители на близо и беше неоценима помощ. А за да не стане досада трябват тактични и разбрани родители. Ако твоите не са такива разясни им какво се очаква от тях и заплаши, че иначе отиваш в друг град, друга страна, друг континент...
Виж целия пост
Грешката да живеем близо до родителите ми
- Публикувана: 3 фев. 2021, 13:47 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2021, 03:22 ч.
# 15
3 фев. 2021, 15:25 ч.
# 16
3 фев. 2021, 15:43 ч.
И майка ми, и свекърът ми са такива. Пак ще повторя – дистанцията помага, но трябва и твърдост от ваша страна.
П.П. След като и двамата работите от вас, външната помощ направо ще пречи.
Виж целия пост
Скрит текст:
Майка ми е от хората, които обича да се налага и рядко се извинява. Апартаментът сам по себе си не ни е много удобен. В началото не виждахме проблемите му, защото съм живяла в подобна кооперация, но с времето започнахме да откриваме проблеми. А сега като купихме и някои неща за бебето и мястото почти се запълни. Нямаме място дори за гости, а и двамата работим от вкъщи в повечето време. Реално, ако останем за първите месеци след раждането ще е поносимо, но с времето и бебето ще расте и ще има нужда от пространство, а ние нямаме. Кухнята ни е малка, хладилникът - също, банята и тя е мъничка. Ще трябва скрин за дрешки, по-натам проходилка, това-онова. Като сме 4-ма души в хола няма на къде да се обърнеш общо взето. Нашите бяха много "за" апартамента въпреки, че и те не го харесват и признават минусите му, но нали беше с идеята да ни помагат с бебето докато работим (защото аз трябва да работя и по време на майчинството).
Иначе, че имам проблем с конфронтация с майка ми и че се чувствам несигурна (както каза някой по-горе) да, наистина това си е отделен мой проблем и затова мислехме с мъжа ми, че дистанцията ще помогне. Докато живеехме по-далеч от тях не сме имали такива дърпания, защото се виждахме по-рядко.
Иначе да, с баща ми може да се говори много по-спокойно. Той обаче е абсолютен кашкавал и ще се съгласи с мен, а после като майка ми яхне метлата ще мине на нейна страна. Много е странно, защото реално ги познавам като характер, но никога не съм мислила за тях какви ще бъдат като баба и дядо.
Иначе, че имам проблем с конфронтация с майка ми и че се чувствам несигурна (както каза някой по-горе) да, наистина това си е отделен мой проблем и затова мислехме с мъжа ми, че дистанцията ще помогне. Докато живеехме по-далеч от тях не сме имали такива дърпания, защото се виждахме по-рядко.
Иначе да, с баща ми може да се говори много по-спокойно. Той обаче е абсолютен кашкавал и ще се съгласи с мен, а после като майка ми яхне метлата ще мине на нейна страна. Много е странно, защото реално ги познавам като характер, но никога не съм мислила за тях какви ще бъдат като баба и дядо.
Скрит текст:
Аз също реагирам много остро срещу нея и когато се караме не е хубава картинка.
П.П. След като и двамата работите от вас, външната помощ направо ще пречи.
# 17
3 фев. 2021, 15:58 ч.
Ами имаш идеалното оправдание да си потърсите по-подходящо жилище и още едно оправдание - правите го сега, защото после с бебе и местене ще е по-трудно. И гледайте новото жилище да е възможно по-далеч, но с предимства, които не могат да не видят - ясла, градина, място за разходки, метро ... Каквито са ви приоритетите на вас.
Така описана майка ти е изключително обсебващ и задушаващ човек. Моята също беше много протективна, ама на 19 тя ме изрита да уча в друг град и въпреки, че се прибирах на 2-3 седмици, свикна, че вече съм голяма и се отказа да ме контролира и протестира както преди. После се наложи да се прибера у дома, дойде ден, когато вече тя самата се нуждае да не е сама, а аз не мога да търча напред-назад и дори живеем заедно. С компромиси, понякога със счепкване, но така или иначе сега аз съм главата на семейството ни.
Виж целия пост
Така описана майка ти е изключително обсебващ и задушаващ човек. Моята също беше много протективна, ама на 19 тя ме изрита да уча в друг град и въпреки, че се прибирах на 2-3 седмици, свикна, че вече съм голяма и се отказа да ме контролира и протестира както преди. После се наложи да се прибера у дома, дойде ден, когато вече тя самата се нуждае да не е сама, а аз не мога да търча напред-назад и дори живеем заедно. С компромиси, понякога със счепкване, но така или иначе сега аз съм главата на семейството ни.
# 18
3 фев. 2021, 16:18 ч.
Според мен пък изчакайте да видите след като се появи бебето как ще се наредят нещата. Защо сега този стрес да си причинявате? Много хора обичат да си приказват, обаче нещата като започнат да се случват, друга песен запяват. Визирам майка ми - още едно време леля ми запомнила, че е казвала твърдо, че внуци нямало да гледа, един вид да се оправят младите с децата. 
Обаче като почнаха внуците да се появяват - доста си промени мнението и вече не помни, че е казвала тия неща.
Аз лично често съм си патила, хайде патила може би е силно казано, но съм се пришпорвала сама с бързи и недотам обмислени действия, поради нещо казано, нещо направено от някой, без да видя докрай че това са само лични мнения, някакви позиции, празни приказки с една дума. А по принцип може действително да ти бъде от голяма помощ, не се знае. Ако след време апартаментът не е удобен - винаги може да го смените. Даже като се появят децата, тогава човек започва и от друг ъгъл да вижда конкретни неща и детайли, които няма как да види, ако няма деца.
Виж целия пост
Обаче като почнаха внуците да се появяват - доста си промени мнението и вече не помни, че е казвала тия неща.Аз лично често съм си патила, хайде патила може би е силно казано, но съм се пришпорвала сама с бързи и недотам обмислени действия, поради нещо казано, нещо направено от някой, без да видя докрай че това са само лични мнения, някакви позиции, празни приказки с една дума. А по принцип може действително да ти бъде от голяма помощ, не се знае. Ако след време апартаментът не е удобен - винаги може да го смените. Даже като се появят децата, тогава човек започва и от друг ъгъл да вижда конкретни неща и детайли, които няма как да види, ако няма деца.
# 19
3 фев. 2021, 16:29 ч.
Хе, хе и аз го казвам това. Ама като сме на кафене с приятелки и има детски кът, някое хлапенце ревне и аз съм реагирала на мига. Та все ме подкачат, нали не щеш внуци. Ще видим, зависи как ще се стече живота, па и как ще си постелят... Но няма смисъл да се изпокарат предварително, де. Просто ясно очертават младите границите. Ама двамата, не, понеже са нейните родители, тя сама да говори с тях.
Виж целия пост
.... че е казвала твърдо, че внуци нямало да гледа, един вид да се оправят младите с децата. Обаче като почнаха внуците да се появяват - доста си промени мнението и вече не помни, че е казвала тия неща.
Обаче като почнаха внуците да се появяват - доста си промени мнението и вече не помни, че е казвала тия неща.Хе, хе и аз го казвам това. Ама като сме на кафене с приятелки и има детски кът, някое хлапенце ревне и аз съм реагирала на мига. Та все ме подкачат, нали не щеш внуци. Ще видим, зависи как ще се стече живота, па и как ще си постелят... Но няма смисъл да се изпокарат предварително, де. Просто ясно очертават младите границите. Ама двамата, не, понеже са нейните родители, тя сама да говори с тях.
# 20
3 фев. 2021, 16:38 ч.
Ми като не си поставила границите кой ти е виновен? Никой. Само ти.
Такива коментари и приказки бих пресякла още на първия опит и втори няма да има.
Виж целия пост
Такива коментари и приказки бих пресякла още на първия опит и втори няма да има.
# 21
3 фев. 2021, 20:24 ч.
Аз ще опитам да ти предложа малко по-различна гледна точка. Преместете се сега. Аз съм виждала задушаващ родител и дистанцията е единственото спасение. Първо физическа дистанция, после и другата. Трябва да разбереш обаче, че и на майка ти не ѝ е лесно, защото ти се бориш с нея, но тя се бори със себе си и няма къде да избяга. Бъди умна и можеш да я укротиш, да имаш помощ и да помогнеш на нея също. Майка ти търси признание. Дай ѝ го и имаш повече шанс да спечелиш войната плюс безценен съюзник. Не казвам да отстъпваш - нищо подобно!!! Но ако покажеш благодарност, ако потърсиш съвет и опора - кой знае, може и да се променят нещата...
Може би защото гледам подобни отношения отблизо, но цялото поведение на майка ти ме кара да изпитвам жал към нея - тя явно копнее за признание и ако не го получи, ще ви стъжни живота.
Пробвай, нищо не губиш, а може и двете да спечелите. Но трябва да има физическа дистанция между вас поне един квартал, за да не може да си въобразява тя, че още си в детската си стая.
Примерно - поемаш инициативата ти да определяш кога да ви посещава - маме, днес следобед сме заети, ако искаш, ела към 18 часа...
Маме, ще ти звънна към 19 часа, за да те питам за една рецепта...
Маме, след два дни мисля да ида да купя нещо за бебето, ще дойдеш ли с мен..
Маме, когато бебето се роди, ние с мъжът ми ще си го гледаме сами, но много ми се иска да идваш (примерно) през ден поне за малко, за да те виждам.
Виж целия пост
Може би защото гледам подобни отношения отблизо, но цялото поведение на майка ти ме кара да изпитвам жал към нея - тя явно копнее за признание и ако не го получи, ще ви стъжни живота.
Пробвай, нищо не губиш, а може и двете да спечелите. Но трябва да има физическа дистанция между вас поне един квартал, за да не може да си въобразява тя, че още си в детската си стая.
Примерно - поемаш инициативата ти да определяш кога да ви посещава - маме, днес следобед сме заети, ако искаш, ела към 18 часа...
Маме, ще ти звънна към 19 часа, за да те питам за една рецепта...
Маме, след два дни мисля да ида да купя нещо за бебето, ще дойдеш ли с мен..
Маме, когато бебето се роди, ние с мъжът ми ще си го гледаме сами, но много ми се иска да идваш (примерно) през ден поне за малко, за да те виждам.
# 22
3 фев. 2021, 20:55 ч.
Нищо ненормално не виждам в бъдещите баба и дядо, радват се хората.Колко теми има в този подфорум за студени хора, дето не питат нищо и нищо не ги интересува свързано с бъдещото внуче, така по-добре ли е? Явно малко са превъзбудени, ще се уталожат нещата, отделно има много модерни бебешки вещи , и аз съм питала необходими ли са😂, ще свикнат. Чудесно е , че са наблизо, няма да се налага да разнасяте детето из града, ако ще го оставяте заради ваши ангажименти.За тях ще е удобно веднага да дойдат при форсмажорни ситуации, а такива се случват.Не си разваляйте отношенията и рахатлъка, тепърва ще има доста ангажименти покрай раждане и първите месеци на бебето.
Виж целия пост
# 23
3 фев. 2021, 21:36 ч.
Желанието да сменяте квартирата наистина показва, че сте неуверени. Защо да я сменяте? Поставете граници и изисквайте да се спазват вашите правила. Ако демонстрирате увереност родителите ти ще ви уважават.
Виж целия пост
# 24
3 фев. 2021, 21:40 ч.
Недей да показваш несигурност, неувереност и притеснение относно предстоящата ти роля на майка (като нещо те притеснява го споделяй с мъжа си) и не позволявай недоверието на твоята майка към теб да те разклаща и да изпитваш още по-голяма несигурност, защото никоя жена не се е родила научена как да бъде майка. Майка ти това със сигурност го знае, защото е минала по твоя път и би трябвало да ти има повече доверие, все пак тя знае какъв човек е отгледала в твое лице, но вероятно е в еуфория, че ще става баба и не се усеща, че трябва да приеме, че дъщеря и ще става майка, а не тя. С мъжа ти сте големи хора, щом сте могли да си направите бебе, ще може и да си го гледате. Бебетата не са чак толкова чупливи същества, за да не може да се справите с вашето като се появи. Възползвай се от помощта на бабите, защото е хубаво да има на кой да оставиш детето, когато има да свършиш някаква работа или просто да починеш, но прецени доколко ще допуснеш въпросната помощ да нахлува или не в личното ти пространство и как те кара да се чувстваш емоционално и психически, защото това със сигурност ще ти се отрази ако си и по-чувствителен човек. Когато се роди детето се подкрепяйте с мъжа си, защото и двамата минавате през този момент, давайте си кураж отсега и не си представяйте сценарии как ще се справите с детето, защото сте били неопитни, но вашите били.
Виж целия пост
# 25
3 фев. 2021, 21:51 ч.
Този момент е много важен и трябва да имате предварителен план за действие. Като чета, все едно за моята майка и баща става дума и за съжаление такава помощ, дори и необходима, може да е ужасно натоварваща. На ваше място бих сменила апартамента още сега и бих подготвила нещата, че детето ще се гледа от мен и евентуално детегледачка, но не и бабата. Ако веднъж я допуснете, като основния помощник, ще е много трудно да поставиш граници, а и със сигурност ще се създаде напрежение и в отношенията със съпруга ти. Бебето по принцип си изисква много внимание и грижи, пълноценна работа, ако някой друг не го поеме, реално е невъзможна. Лошото е, че майка ти вече има нагласата да помага и да гледа бебето. Ако можете да си го позволите финансово, поне първата година я посвети на детето, не само заради проблемите с майка ти, но и най-вече заради самото него.
Виж целия пост
Нашите бяха много "за" апартамента въпреки, че и те не го харесват и признават минусите му, но нали беше с идеята да ни помагат с бебето докато работим (защото аз трябва да работя и по време на майчинството).
# 26
3 фев. 2021, 21:56 ч.
Не бих те съветвала да се местиш насред бременност и предвид общата ситуация в момента. Ако наемът е ок и жилището няма сериозни проблеми (мухъл итн), стойте си там.
Ще добиете увереност в пригодността си за родители с практиката. Не позволявайте съвсем нормалните реакции и поведение на едно бебе (рев, хаотичен сън, итн) да се превърнат в аргумент за вашата некадърност нито във вашите очи, нито в тези на родителите. И не на последно място-децата усещат напрежението у родителите си, това не е някаква езотерика, а факт. Ако сами не си създадете някакво спокойствие, и в Австралия няма да ви е достатъчно далече да търсите квартира.
Виж целия пост
Ще добиете увереност в пригодността си за родители с практиката. Не позволявайте съвсем нормалните реакции и поведение на едно бебе (рев, хаотичен сън, итн) да се превърнат в аргумент за вашата некадърност нито във вашите очи, нито в тези на родителите. И не на последно място-децата усещат напрежението у родителите си, това не е някаква езотерика, а факт. Ако сами не си създадете някакво спокойствие, и в Австралия няма да ви е достатъчно далече да търсите квартира.
# 27
3 фев. 2021, 22:49 ч.
Ако намерите подходяща квартира се преместете.Не го мисли местенето, ще се справите, има начини много.Щом майка ти прави коментари с какво е облечен мъжа ти...Явно се изявява и като негова майка, а вас третира като недорасляци.Ще има- ама оставете го бебето тук, ама то е заспало...И в един момент все едно си родила за нейно забавление.Сърдене ще има, но ще мине.От такива напористи тъщи много двойки се разделят.Леко раждане и спокойно бебча ти пожелавам.
Виж целия пост
# 28
4 фев. 2021, 00:23 ч.
Не виждам никакъв реален проблем. Бъди благодарна че родителите ти ще могат да ти помагат с гледането на бебето. Казвам го от позицията на майка с две деца в чужбина, на 3000 км от родителите ми, без никаква помощ освен тази на съпруга ми, в държава където отпускът по майчинство е 4 месеца. След раждането ще си изтощена, стресирана и с много нови отговорности. В такива моменти ще се молиш на всички богове да има на кого да оставиш бебето за два часа за да се наспиш. Усещането че най близките ти хора с в радиус на няколко километра от теб е незаменимо. Не влизай в глупави конфликти и запази хладнокръвие. Напрежението покрай бременността и хормоните вероятно те възпрепятства да си обективна и е на път да ти изиграе лоша шега.
Виж целия пост
# 29
4 фев. 2021, 01:09 ч.
Трудно е с обсебващи родители.Пиша го от собствен опит.Аз успях да се преборя на много късни години и то чрез дистанциране.
Ако апартамента става ,не се местете посред зима.Тук се даде добър съвет да действате стъпка по стъпка.Няма да минете съвсем без помощ,но я намалете максимално.Детето трябва да се гледа от родителите,иначе никога не изгражда връзка с тях.
Виж целия пост
Ако апартамента става ,не се местете посред зима.Тук се даде добър съвет да действате стъпка по стъпка.Няма да минете съвсем без помощ,но я намалете максимално.Детето трябва да се гледа от родителите,иначе никога не изгражда връзка с тях.
Препоръчани теми