Здравейте, ще ви споделя на кратко моята история. Жена, на 31 години съм, нямам деца. Имам ПР от 15 годишна. Сменила съм много антидепресанти, но честно казано пак си имам кризи. Основният ми проблем е, че имам ужас от това да съм сама вкъщи. Абсолютно винаги когато съм в нас имам силна тревожност и едвам се търпи. Преди 3 години започнах връзка с разведен мъж, който отглежда сам сина си(в момента е на 9 години). Заживяхме заедно, уж той искаше да имаме и общо дете, но все отлагаше, все измислени доводи докато един ден просто ми каза, че не му се връща вече към това да гледа бебе и друго дете няма да има. Аз по-силно от всичко искам да имам дете за това се разделих с него и се прибрах в моя апартамент. Но както се досещате моя ужас с панически атаки се завърна с всичка сила... Издържах 2 седмици и отново се върнах в апартамента на бившия ми за да живея с него и сина му. Само, че факта, че стоенето ми в тях ме лишава от шанса да намеря своя човек с когото да създам семейство и деца ме съсипва. И така-вкъщи нон стоп паник атаки, а у тях пропиляно време... Не знам как да се измъкна от тоя ад 
Виж целия пост
