Изчерпах се тотално и от към нерви и от към търпение....

  • 3 971
  • 72
# 30
"Контролиран избор" помага много (както са казали по-горе). Моята е малка; превеждам тези от една книжка:

- не задавайте въпроси, чиито отговор може да е 'не' - т.е. "искаш ли да си лягаш/да се къпеш/да си прибереш играчките" - въпроса е: "коя книжка да прочетем преди лягане"/"кое пате ще къпем тази вечер"

- избор от 2 неща за обличане (и ако иска зелен чорапогащник с розовата пола, здраве да е, избирайте си битките)

- избор за храната: с вилица или с ръка ще ядеш (а не "ще си изядеш ли...")

- ако решите, че няма да давате вафла преди вечеря: не давайте вафлата, колкото и да се тръшка. Ако изпуснете фронта, утре вечер пак ще се тръшне за вафла

- не предлагайте повече от 2 неща; това ги обърква: т.е. филия или мюсли или ябълка е много избор за толкова малък човек
Виж целия пост
# 31
За първи път чувам за кризата на двегодишните. Но със сигурност моите деца не са минавали през такъв период.
Леле колко съм зла  #Crazy

Ти като свекървата на приятелка. Говорят си те с етърва ли, зълва ли,  за пубертета, кой колко трудно го карал. А бабата вика Ааа, не знам, моите тая болест не са я карали.
Виж целия пост
# 32
Валентина, при нас върши, но по-различен вариант.

Почне ли да мрънка и усетя ли, че съм ядосана и нямам нерви, направо си го казвам: Дариа, закъсняваме, нямам нерви да се карам с теб. Не ме ядосвай още повече ... и прочие каквото ми е на сърцето. Тя принципно ми долавя настроенията...
И при нас върши работа - Стига вече! Ще закъснея за работа ....при което Рони ми довършва думите - ....и чичото ще се кала, защото мама закъсняла и виновна ooooh!...Но се стяга и престава да се размотава и мрънка. Нерядко се развиквам сериозно, не се гордея с това, но пак върши работа.
Виж целия пост
# 33
Наистина донякъде помага да разбера, че не само моето дете е така , ама само донякъде  Sad

С каката нямам спомени за такива битки и сцени за всяко нещо , но Борисчо - пълна програма. КАкто споменахте вече - дрехите,храната, като иска нещо , пък не може да го раберем , защото още не говори много разбрано, за излизането на разходки и съответно прибирането -  всичко върви с писъци и разправии.

При мен най много-помага непрекъснатото говорене и изваждането на най-различни , на пръв поглед смешни и безумни аргументи защо трябва или не трябва да се направи нещо.
Проблема обаче е, че затова си трябва спокойствие и душевен комфорт, а аз съм истерясала вече тотално  Close Close
Виж целия пост
# 34
Много сте хрисими всички. Може да не е възпитателно, но ако ми направи подобно представление, моето дете ще отнесе такъв бой, че няма и да си помисли да повтори. ...... За първи път чувам за кризата на двегодишните. Но със сигурност моите деца не са минавали през такъв период.

Не само, че не е възпитателно, даже може и да е, не знам, защото аз не бия детето си и мен не са ме удряли като дете, но в БГ всъщност е забранено да се малтретират деца. Не знам чувала ли си за това, или и за това не си? Sick

Какъв ти е точно адреса, за да пусна сигнал до социалните по въпроса?  newsm78
Виж целия пост
# 35
Опитайте да ставате 20 минути по-рано и оставете детето да се оправи само. Поставете само 1-2 условия. Примерно блузката да е с дълъг ръкав. А защо закусват преди ясла? /Или нещо бъркам/
Става въпрос за 2-годишно. Моят се облича сам от 2-год., но САМО когато иска. Ако не иска - това е: 20 минути, 1 час, 3 часа - все тая... Не съм стигала до бой, макар че ме сърбят ръцете, но със страх няма да го възпитам... Има от какво да го е страх - навън опасности колкото щеш, няма да го увреждам и аз допълнително.
Виж целия пост
# 36
Леле на мен от сега ми се тръшка и реве от инат.. А като чета какво ме чакааааааа  #Crazy
Виж целия пост
# 37
Ама защо и се връзвате не разбрах.
Ясно е, че от дете до дете има разлика. Дени не е минавала през такава криза на отрицание, но Васи си я натиска яко Joy
Нима едната съм я била, а другата не? Не може да се справиш с бой - ние не сме надзиратели в затвор?!
Виж целия пост
# 38
А аз на моето мекеренце му хванах цаката. Когато искам да се облече, а той отказва, му казвам: "Добре тогава. Днес забранявам да се обличаш и ще ходиш гол." Ефекта е поразителен - втурва се и за броени секунди е готов за градина. Същото нещо правя, когато отказва да си измие зъбите или  да яде. На действието винаги има противодействие!

Но моят син е по-голям и вече забелязвам, че от ден на ден става все по-сговорчив Hug. И при нас имаше такива периоди, когато съм  мислела, че е най-големия глезльо и каприз на света.
И аз бях стигнала до лудост.
Все пак не забравяйте, че двегодишните деца са в трудната възраст, в която осъзнават, че са отделни "личности" и искат да покажат това всячески. Споко! И това ще мине!
Виж целия пост
# 39
Предложение давам......

Значи ставате сутрин....ти си приготвила два комплекта дрехи.....питаш...Тази блузка или онази....обличате....ако се опъва...аз ли да ти я облека или сам ще я облечеш......веднага този панталон или онзи......и т.н......не му оставяш време да мрънка......ти даваш тона, не се оставяй да те командват........ако пак не иска....го грабваш, обличаш бързо насила и го повличаш да закусва, да слуша приказка или да гледа нещо, докато вие се оправите......така че да му отвлечеш вниманието от обличането.........или му предлагаш да избере твоите дрехи или на сестра си.....

Мен ме бива по съветите, но и на мен вече ми писва.........и ми трябва време да се погледна отстрани и да си дам съвет, но все не успявам
Виж целия пост
# 40
Значи и нас ни е хванал бебешкия пубертет и то още преди три месеца. Моята проходи на година и 4м, до тогава беше едно ангелче. Слуша, играе си сама. След като тръгна, всичко вече става както тя реши. За дрехите няма толкова претенции, но за обувките - огромни. Тя решава с кои обувки ще бъде обута, иска ли да бъде обута или не. Ако обуя чорапи, тя остава доволна, разглежда си краката и решава, че се харесва. По никакъв начин отгоре не мога да й обуя обувки, защото чорапите не се виждат. С говорене, че на терасата или навън не се ходи боса, няма никакъв ефект. Ако успея насила да обуя обувките изпада в истерия. Затова сега караме с чорапогащи, така по- минава номера. Чехлите сутрин обуваме само, когато е в настроение или успявам да отвлека вниманието. Ако обувките са нови мерака е голям, сама ги носи да и ги сложа, но за два дни и са омръзнали. Изобщо за краката й претенциите са големи  ooooh! А случвало се е да не излезем изобщо, защото госпожицата решава, че няма да й будат обути панталонките и това е. Реве, захласва се и аз какво да правя - отстъпвам. Като кажа обаче - "добре, добре, няма да ги обуваме" и веднага се успокоява. Ако реши, че иска да ходи нанякъде, където е опасно за нея или не е разрешено, почва такова тръшкане и рев, че просто свитки ми излизат пред очите  Sad Не мога да се оправя, все отстъпвам, а думата "не" изобщо не я вълнува  Tired Само се успокоявам, че ще премине с възрастта, ама...
Виж целия пост
# 41
Не знам доколко е педагогично, но в някои ситуации манипулирам...Ако не дава да я облека сутринта, й казвам, че ще спра детското и ако ме пробва и продължава да си прави оглушки, пристъпвам към действие.
Като се подготвяме за излизане и ми подтичва из цялата къща полу гола и нахилена, й казвам, че няма да излезем, ако не дойде да я облека.
Почти безотказно работят тези методи. Така не се налага да крещя, а още по-малко да се шляпаме, което пък ми е направо омразно...
Виж целия пост
# 42
Много сте хрисими всички. Може да не е възпитателно, но ако ми направи подобно представление, моето дете ще отнесе такъв бой, че няма и да си помисли да повтори. ...... За първи път чувам за кризата на двегодишните. Но със сигурност моите деца не са минавали през такъв период.
Не само, че не е възпитателно, даже може и да е, не знам, защото аз не бия детето си и мен не са ме удряли като дете, но в БГ всъщност е забранено да се малтретират деца. Не знам чувала ли си за това, или и за това не си? Sick
Какъв ти е точно адреса, за да пусна сигнал до социалните по въпроса?  newsm78

Иса, търся емотикон за шегичка, ама нещо ми убягва. Ти сериозно ли си помисли, че тя малтретира детето си? Нали знаеш, че има разлика между малтретиране и пляскане! Мога да ти дам моя адрес на ЛС за да ги повикаш, защото тази нощ пляснах Биляна по голото дупе - за пореден път през последната седмица пищеше и се извиваше на дъга и не ми даваше да я съблека и измия от лайната, в които се беше омазала до врата. Е, не че престана, но за части от секундата изпуснах парата с това плясване. Много ми е мъчно, че го направих (то порозовя на следващата секунда), всичките подобни 3-4 случая си спомням кога, къде, по какъв повод съм ги направила и ще ми тежат сигурно цял живот, но другият вариант в такива моменти (а тези моменти, повярвай ми, идват след мнооооого дълги неуспехи с друг механизъм на преговори) е да се хвърля отнякъде!
Виж целия пост
# 43
Ама защо вдигате децата преди вас? Така те скучаят докато се оправяте и затова се събличат и преобличат...
Аз сутрин ставам към 7.00 и съвсем спокойно си обръщам първо на мен внимание - сутрешен тоалет, закуска, кафенце, грим ... и т.н. Малкия го вдигам в 8.00, оправям го за 10-15мин. и тръгваме за детската градина.
Виж целия пост
# 44
Ама защо вдигате децата преди вас? Така те скучаят докато се оправяте и затова се събличат и преобличат...
Аз сутрин ставам към 7.00 и съвсем спокойно си обръщам първо на мен внимание - сутрешен тоалет, закуска, кафенце, грим ... и т.н. Малкия го вдигам в 8.00, оправям го за 10-15мин. и тръгваме за детската градина.

Същия подход прилагах и аз, за да избегна утринната паника. Когато съм напълно готова, ги събуждам, преди още да са се разсънили ги обличам и потегляме. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия