"Марашлъ" - Бурак Дениз и Алина Боз - #1

Махур и Марашлъ

Мараш: Да ти направя ли кафе?
Махур: Не, няма нужда.
Мараш: Гладна ли си?
Махур: Не, благодаря.
Мараш: Мога ли да направя нещо?
Махур: Не е нужно да правиш нищо. Бъди до мен- това е достатъчно.
Мараш:  Добре. Това е лесно. Лесно е.
               Много ли се изплаши днес?
Махур: Помислих, че са те убили.
Мараш:  Но съм жив.
Махур: Виждам.
Мараш:  Не се притеснявай. Това не е първата ми среща със смъртта.
Махур: Как е възможно да си толкова спокоен пред смъртта?
Мараш: Изглежда ми странно да се боиш от нея преди да е дошла.
Махур: Не бях се замисляла за това.
Мараш: Мисля, че хората се страхуват от неизвестността.
              От чувството за пустота.
              Не знаят какво ги очаква след това.
Махур: Добре, стига толкова. Нека не говорим за смъртта сега.
              Да си поприказваме за нормални неща.
Мараш:  Кои са нормалните неща?
Махур:  Знам ли, няма ли някой мач?
               Или някое клюкарско предаване.
               Нещата, за които си говорят хората, когато се съберат.
Мараш:  Ами мачове, не гледам много. Не се интересувам от футбол.
                22 мъже тичат след някаква топка. Не го разбирам. Странно ми е.
Махур:   Тогава ми разкажи за родното си място.
                За детството си.
Мараш:  За детството ми?
Махур:   Какво дете беше? За майка ти, за баща ти.
Мараш:  Детството ми беше хубаво. Беше хубаво.
                Родителите ми бяха добри хора. Татко не ни биеше.
               Не помня веднъж да е повишил тон на мама.
Махур:  Имаш ли приятели там?
Мараш:  Помня Селим Пелтека. Имаше си кафене.
                После се отърва от заекването. Правеше хубави пити.
                Познавах и Неджми Кьоравия.  Не беше сляп, просто не виждаше наблизо.
                Сюлейман беше най-добрият ми приятел.
               Баща му работеше към кметството. Събираше боклука.
               Той се срамуваше, разбира се.  Всички му се подиграваха.
                Беше чувствително дете. Защитавах го от останалите.
                Казвах му, че няма защо да се срамува. Баща му носи хляб вкъщи.
               Трябва да се гордее с него. Но не, пак плачеше.
Махур:  А имаше ли си любимо момиче?
Мараш:  Да.
Махур: Как се казваше?
Мараш: Бегюм.
Махур: Бегюм... Не е име от онзи край.
Мараш:  Така е. Не беше местно момиче.
                 Баща й беше прокурор. Постоянно обикаляха из страната.
Махур:  Призна ли й чувствата си?
Мараш:  Не. Беше срамежливо момиче. Само си разменихме няколко писма.
Махур:  Писма? Ти?
Мараш: Да, да, много й харесваше. Пишеше ми дълги писма.
                Аз естествено не й отговарях.
Махур:  Защо?
Мараш:  Не преследвам невъзможни неща.
Махур:  Значи не вярваш в чудеса?
Мараш:  Чудесата са в ръцете на Господ.  Не са по силите на хората.
Махур:  Но в живота стават чудеса.
Мараш:  Така ли? На мен не са ми се случвали.
Махур:  А ако Зелиш оздравее. Това няма ли да е чудо?
Мараш:  Да, тогава бих повярвал.
Махур:  Ще оздравее.
Мараш: Не е сигурно.
Махур:  Не е, прав си. Но аз предпочитам да вярвам.

.....................


Колко от това е истина и колко изфабрикувани от службите истории, само Марашко си знае.

....................




Добре дошла, Мери!

Много точно си описала Мараш.
Може да не те събуди с целувка, а с казармен тон , но наложи ли се, ще се хвърли и в огъня за теб.

Благодаря, varna_2!

Добро утро, момичета!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на Бурак Дениз!


Хубав ден на всички.

Да ни е честит рожденикът с най-дългите мигли.
Пу-пу, да не му е уроки на сериалчето също! И занапред още такива интересни и вълнуващи роли за Бурак!

Снощи заспах с него, а той да бил рожденик. 😀
Да е жив и здрав и дано дълго, но в рамките на разумното 😀 , да го гледаме в тази роля!

Много странни сънища сънува този Мараш, дори не се опитвам и да гадая какво ще излезе оттам.
Тия от спец службите са ми тъмна Индия, засега допускам, че го подготвят за по-дълбокото.
Обаче не ми се иска да стане уж дясна ръка на Азис, иска ми се да си остане самостоятелен боец, там му е чарът.

Снощи, отвреме навреме сънят надделяваше и някои моменти ми се губят. 😀
Чакам бг превода и ще гледам внимателно.

Добър ден!

Честит рожден ден на Бурак! Много успехи и любов му желая!

Пепелче, и аз за сънищата щях да пиша Този път не помня да имаше елен... Едни бели ризи, мъгли... И понеже почти никога не се вълнувам от значението на моите, сега сънищата на Марашлъ са ми много интересни

И аз  въобще не вярвам в предсказания по сънища, но смятам, че  винаги са провокирани от нещо, което се е случило с човека и силно му е повлияло.

Честит рожден ден на Бурак!

Да бъде здрав!
Добре, че го е намерила тази роля.
Много му подхожда и отлично се справя с нея.
Бурак е един от най-активно снимащите се актьори.
Има опит и с все по-бързо навлизащите интернет сериали.
Дано и бъдещето  му е все така бляскаво.


Алина също го е поздравила с един комичен колаж.
 Бурак е отговорил: "Колко сладко съм излязъл".

Ама и той бил Водолей-че !!!! Такива сме си ...по устав /ставане/ .....дори и без пагон  /така де ,по сценарий/

Да е жив и здрав ! Успех в живота и кариерата !!!!

Честит рожден ден на Бурак и от мен!
Пожелавам му още много запомнящи се роли

Мери, Радвам се да се видим и тук.

Имали сме рожденик. Да е жив и здрав. Много му отива тази роля.

А на вас благодаря за коментарите, допълват удоволствието от хубавия филм.

Бурак празнува със семейство Марашлъ.

Тортата е култова

Здравейте, момичета

Каква тората са му спретнали Много готин екип

---

Есра Рушан, с която се снимаха в Yarım Kalan Aşklar: "Честит рожден ден, Господин Мигла"

Честит рожден ден на Бурак и от мен!  Много ми допада едва доловимата нотка на лудост в играта му.