Благодаря за озета и снимките! 
За озета:
Мюжгян не е забравила старата вражда и пак ще направи грешка.
Според мен, Юмит по телефона ще постави Демир в неудобно положение, сигурно до него е Зюлейха.
Юмит си е сложила гривничката и му припомня хубавото време, а той се чуди на кой свят е...
За Зюлейха ще има сюрприз, а за Демир може да има още по-голям.
Дали е истинска любовта между Зюлейха и Демир - няма как да знаем, но ще разберем.
Аднан не е признал Фикрет за свой син. Това е написано в лично писмо до Сафие, която преди това е искала от Аднан да признае бащинство на Фикрет, както и в писмо до Демир, в което Демир е определен от баща си като „единствен наследник“. Такава е волята на Аднан. Тя повече не може да бъде променена по пътя на закона, затова Фикрет избира друг път. Той върви по него от 5-6 годишен, емоционалното начало очевидно поставя сцената пред вратата на дома на Аднан Яман, запечатала се в детското съзнание. Днес Фикрет отмъщава на бащата – вече покойник, и на детето от другата страна на вратата.
Доказателства за бащинство на Аднан: никакви, такива не може и да има; ще има едва с появата на тестове за ДНК. Както каза Ерджо: става дума за събития, които се случват между двама души; Фекели направи много важно уточнение: има събития, истината, за които, знае единствено Бог (мисленето е, че двамата души също може да имат различни интереси, различна памет за едно и също нещо); днес ние вярваме на ДНК. Няма изобщо вероятност да се появи някакво абсолютно свидетелство, а и времето за съдебни действия е отминало, затова е направен план, в който ще заседава „съдът“ на чукуровската общественост. Този съд вече е почти организиран и дори започна да действа. Щом липсва процедура, която да е извършена в миналото от официалния съд, с която Аднан да е признал бащинството си, ще действа съдът на общественото мнение. В Чукурова то е всезнаещо и всесилно. Щом няма доказателства, а Фикрет знае това, ще има обществен натиск.
Фикрет организира специфичен обществен съд. Обвинението, връчено първоначално на ответника Аднан и Демир Яман тайно в холдинга, което Зюлейха и Демир искаха да запазят в тайна дори от Севда, сега е разлепено из цяла Чукурова. Това е действие обругаване, подобно на разбития паметник: личното писмо е направено публично достояние, интимните проблеми се разнасят и предъвкват по чукуровските улици. В процеса над Яман Фикрет си е присвоил едновременно ролите на ищец, обвинител, адвокат и дори съдия, а неговата присъда е издадена предварително. Всички тези позиции са заети от човек със съмнителна биография: липса на информация, за сметка на тях изработен фалшив героизъм, много моменти, пораждащи въпроси и съмнение, старание в работата и външно владеене, които прикриват тайни други намерения и болна психика...Ответникът засега е вкаран от ищеца в игра на котка и мишка, Демир още не знае кой е този човек, въпреки че вече се изпълняват присъди. Съдът се ръководи от ищеца, а съставът от съдебни заседатели ще бъде попълван от цялата чукуровска общественост; всеки, който пожелае, може да получи място. Единствена, която засега събира доказателства за реалния съд, е Зюлейха. (Зюлейха гледа напред, никога не забравям, че смисълът на нейния живот е нейният син, а не мъжете; тя избира винаги това, което е добро за детето.) В открития „съдебен“ процес се разчита на един основен фактор: общественото мнение. Пред него ще бъдат конфронтирани положителните публични образи на Аднан и Демир Яман, създадени и поддържани от същата тази общественост, с „документи“ и „факти“, които ще покажат техните различни и напълно отрицателни лица, за да бъдат заклеймени от чукуровци и свалени от пиедестала на славата. Сред доказателствата ще бъдат и такива, които „ще докажат“ , че Фикрет е син на Аднан Яман, защото историите се повтарят, а „от корена расте същата трева“. Така вместо съдебно припознаване от бащата някога, Фикрет ще получи обществено припознаване като син на Аднан и при това, вероятно очаква да бъде разпознат като по-добрия син. Не само общественото мнение вече е разделено – чуваме гласовете на хората пред таблата, но това се чувства дори и сред хората в конака на Яман. Критериите са: имал извънбрачна връзка, богат – беден, горката жена, горкото дете, мъж, изгонил жена и дете...; такива критерии ще решават бащинството. Нови манипулации и съответни действия могат във всеки момент да управляват колебанията и да насочват общественото мислене по този въпрос. Така съвсем интимното, известно само на Бог и ДНК, ще бъде предъвквано и изплювано най-широко от всички навън. Обществените страсти ще решават, а докато върху тях се оказва влияние, те самите ще влияят върху взимане на решения. Докато „съдът“ изслушва специално подготвените от ищеца/обвинител/съдия/адвокат Фикрет „доказателства“, забавляващата се публика ще е забравила основния въпрос: чий син е Фикрет. Защото „доказателствата“ не са паднали от небето, а са направени от самия Фикрет така, че да „доказват“, че Фикрет е син на Аднан.
Действията на Фикрет не са хаотични, те се пускат едно след друго в подходящо време, за да имат очаквания ефект. „Дясната ръка“ на шефа се задейства в началото, защото ефектът от изпълнението на поставената и задача ще се разбере едва сега, когато хората по улиците зяпат разлепените афиши с „резила“ на Аднан. Едва сега и „резилът“ на сина Демир ще има максимален ефект. Синът ще докаже какъв е бил бащата! Позорните действия на Демир днес ще онагледят пред всички съдържанието на онова писмо. И тук ще се ровят в мръсното бельо, интимното ще стане общодостъпно. В началото историята на Демир с Юмит ще бъде все още средство за унижение и осмиване. По-късно чрез нея ще се прави следващата крачка – към богатството. Защото целта на упражненията на Фикрет на чукуровска земя е богатството на Яман, което да поеме към Истанбул или Европа. Предхождащото са само средствата към тази цел.
За мен все още остава неясно доколко Фикрет вярва в това, че е син на Аднан; знае истината, но използва историята или пък страданието му е от това да е останал между двете. „Свидетелите“ на Фикрет се явяват пред съда последователно, когато ги извикат: Бахтияр, Юмит, лелята Лютфие идват един след друг. Фекели води Лютфие в Чукурова, но в тайния разговор от кабинета чухме, че тук вече я очаква Фикрет. Вероятно нейната поява в съдебната зала ще е на свидетел на „истинността“ на бащинството на Аднан и това е синхронизирано по време, когато ще гръмне историята на Демир с Юмит, която пък ще играе ролята на история-свидетел по аналогия. Очаква се максимален ефект. Демир постоянно е дразнен, малки и големи акции поддържат гнева му, вероятно с очакване да загуби контрол и да прави грешки. Бащата не е признал Фикрет, трябва да го признае братът Демир и той да го пусне от другата страна на вратата на Яман, нещо, което в онази нощ бащата не е позволил.
Дори не ми се мисли как Демир ще преживее това да върви срещу баща си. Страхувам се не толкова от това, че ще умре, а от това, че може да си тръгне от този свят с голяма мъка, че е предал баща си и е оставил Зюлейха и децата си в един несигурен свят. Няма как да се защитиш от такава клевета, защото това е клевета по същество. Демир ще бъде принуден да приеме Фикрет за брат, но няма да е убеден в това.
Така от събитие с един единствен свидетел - Бог, бащинството на Фикрет ще се решава от цяло Чукурово. Решен по този начин обаче въпросът „Чий син е Фикрет?“ ще продължи да таи в себе си съмнения и след „съда“. Единствено ДНК тест може да реши категорично както историята на Демир и Юмит, ако имат дете, така и свързаната с нея история на Фикрет. Сега това ще вгорчи щастието на Зюлейха и Демир, но ще помогне за бъдещето. Може би.
Виж целия пост
За озета:
Мюжгян не е забравила старата вражда и пак ще направи грешка.
Според мен, Юмит по телефона ще постави Демир в неудобно положение, сигурно до него е Зюлейха.
Юмит си е сложила гривничката и му припомня хубавото време, а той се чуди на кой свят е...
За Зюлейха ще има сюрприз, а за Демир може да има още по-голям.
Дали е истинска любовта между Зюлейха и Демир - няма как да знаем, но ще разберем.
„Кой си ти?" пита Демир, отговор няма.
Отговорът ще дойде бавно, по план, който вече се очертава.
Отговорът ще дойде бавно, по план, който вече се очертава.
Аднан не е признал Фикрет за свой син. Това е написано в лично писмо до Сафие, която преди това е искала от Аднан да признае бащинство на Фикрет, както и в писмо до Демир, в което Демир е определен от баща си като „единствен наследник“. Такава е волята на Аднан. Тя повече не може да бъде променена по пътя на закона, затова Фикрет избира друг път. Той върви по него от 5-6 годишен, емоционалното начало очевидно поставя сцената пред вратата на дома на Аднан Яман, запечатала се в детското съзнание. Днес Фикрет отмъщава на бащата – вече покойник, и на детето от другата страна на вратата.
Доказателства за бащинство на Аднан: никакви, такива не може и да има; ще има едва с появата на тестове за ДНК. Както каза Ерджо: става дума за събития, които се случват между двама души; Фекели направи много важно уточнение: има събития, истината, за които, знае единствено Бог (мисленето е, че двамата души също може да имат различни интереси, различна памет за едно и също нещо); днес ние вярваме на ДНК. Няма изобщо вероятност да се появи някакво абсолютно свидетелство, а и времето за съдебни действия е отминало, затова е направен план, в който ще заседава „съдът“ на чукуровската общественост. Този съд вече е почти организиран и дори започна да действа. Щом липсва процедура, която да е извършена в миналото от официалния съд, с която Аднан да е признал бащинството си, ще действа съдът на общественото мнение. В Чукурова то е всезнаещо и всесилно. Щом няма доказателства, а Фикрет знае това, ще има обществен натиск.
Фикрет организира специфичен обществен съд. Обвинението, връчено първоначално на ответника Аднан и Демир Яман тайно в холдинга, което Зюлейха и Демир искаха да запазят в тайна дори от Севда, сега е разлепено из цяла Чукурова. Това е действие обругаване, подобно на разбития паметник: личното писмо е направено публично достояние, интимните проблеми се разнасят и предъвкват по чукуровските улици. В процеса над Яман Фикрет си е присвоил едновременно ролите на ищец, обвинител, адвокат и дори съдия, а неговата присъда е издадена предварително. Всички тези позиции са заети от човек със съмнителна биография: липса на информация, за сметка на тях изработен фалшив героизъм, много моменти, пораждащи въпроси и съмнение, старание в работата и външно владеене, които прикриват тайни други намерения и болна психика...Ответникът засега е вкаран от ищеца в игра на котка и мишка, Демир още не знае кой е този човек, въпреки че вече се изпълняват присъди. Съдът се ръководи от ищеца, а съставът от съдебни заседатели ще бъде попълван от цялата чукуровска общественост; всеки, който пожелае, може да получи място. Единствена, която засега събира доказателства за реалния съд, е Зюлейха. (Зюлейха гледа напред, никога не забравям, че смисълът на нейния живот е нейният син, а не мъжете; тя избира винаги това, което е добро за детето.) В открития „съдебен“ процес се разчита на един основен фактор: общественото мнение. Пред него ще бъдат конфронтирани положителните публични образи на Аднан и Демир Яман, създадени и поддържани от същата тази общественост, с „документи“ и „факти“, които ще покажат техните различни и напълно отрицателни лица, за да бъдат заклеймени от чукуровци и свалени от пиедестала на славата. Сред доказателствата ще бъдат и такива, които „ще докажат“ , че Фикрет е син на Аднан Яман, защото историите се повтарят, а „от корена расте същата трева“. Така вместо съдебно припознаване от бащата някога, Фикрет ще получи обществено припознаване като син на Аднан и при това, вероятно очаква да бъде разпознат като по-добрия син. Не само общественото мнение вече е разделено – чуваме гласовете на хората пред таблата, но това се чувства дори и сред хората в конака на Яман. Критериите са: имал извънбрачна връзка, богат – беден, горката жена, горкото дете, мъж, изгонил жена и дете...; такива критерии ще решават бащинството. Нови манипулации и съответни действия могат във всеки момент да управляват колебанията и да насочват общественото мислене по този въпрос. Така съвсем интимното, известно само на Бог и ДНК, ще бъде предъвквано и изплювано най-широко от всички навън. Обществените страсти ще решават, а докато върху тях се оказва влияние, те самите ще влияят върху взимане на решения. Докато „съдът“ изслушва специално подготвените от ищеца/обвинител/съдия/адвокат Фикрет „доказателства“, забавляващата се публика ще е забравила основния въпрос: чий син е Фикрет. Защото „доказателствата“ не са паднали от небето, а са направени от самия Фикрет така, че да „доказват“, че Фикрет е син на Аднан.
Действията на Фикрет не са хаотични, те се пускат едно след друго в подходящо време, за да имат очаквания ефект. „Дясната ръка“ на шефа се задейства в началото, защото ефектът от изпълнението на поставената и задача ще се разбере едва сега, когато хората по улиците зяпат разлепените афиши с „резила“ на Аднан. Едва сега и „резилът“ на сина Демир ще има максимален ефект. Синът ще докаже какъв е бил бащата! Позорните действия на Демир днес ще онагледят пред всички съдържанието на онова писмо. И тук ще се ровят в мръсното бельо, интимното ще стане общодостъпно. В началото историята на Демир с Юмит ще бъде все още средство за унижение и осмиване. По-късно чрез нея ще се прави следващата крачка – към богатството. Защото целта на упражненията на Фикрет на чукуровска земя е богатството на Яман, което да поеме към Истанбул или Европа. Предхождащото са само средствата към тази цел.
За мен все още остава неясно доколко Фикрет вярва в това, че е син на Аднан; знае истината, но използва историята или пък страданието му е от това да е останал между двете. „Свидетелите“ на Фикрет се явяват пред съда последователно, когато ги извикат: Бахтияр, Юмит, лелята Лютфие идват един след друг. Фекели води Лютфие в Чукурова, но в тайния разговор от кабинета чухме, че тук вече я очаква Фикрет. Вероятно нейната поява в съдебната зала ще е на свидетел на „истинността“ на бащинството на Аднан и това е синхронизирано по време, когато ще гръмне историята на Демир с Юмит, която пък ще играе ролята на история-свидетел по аналогия. Очаква се максимален ефект. Демир постоянно е дразнен, малки и големи акции поддържат гнева му, вероятно с очакване да загуби контрол и да прави грешки. Бащата не е признал Фикрет, трябва да го признае братът Демир и той да го пусне от другата страна на вратата на Яман, нещо, което в онази нощ бащата не е позволил.
Дори не ми се мисли как Демир ще преживее това да върви срещу баща си. Страхувам се не толкова от това, че ще умре, а от това, че може да си тръгне от този свят с голяма мъка, че е предал баща си и е оставил Зюлейха и децата си в един несигурен свят. Няма как да се защитиш от такава клевета, защото това е клевета по същество. Демир ще бъде принуден да приеме Фикрет за брат, но няма да е убеден в това.
Така от събитие с един единствен свидетел - Бог, бащинството на Фикрет ще се решава от цяло Чукурово. Решен по този начин обаче въпросът „Чий син е Фикрет?“ ще продължи да таи в себе си съмнения и след „съда“. Единствено ДНК тест може да реши категорично както историята на Демир и Юмит, ако имат дете, така и свързаната с нея история на Фикрет. Сега това ще вгорчи щастието на Зюлейха и Демир, но ще помогне за бъдещето. Може би.
Един приятел на Демир не се ли задава отнякъде. 
Започна отново по рано, и пак няма превод. Приятно гледане! Споделяйте кой какво разбрал, моля. 
Мислех, че съзнателно не казва пред Демир.
