Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №20

Лучия, благодаря за снимките и резюмето!
Специално благодаря за рецептите, Хюля е известна майсторка.
Повечето от нещата са ми познати от вкъщи. Родът ми по бащина линия е от района на Хасково и моята баба правеше много неща от турската кухня. По-късно, когато вече не живееше там, всяка година леля ми и изпращаше нахут за „влидника“ – специалния хляб за Великден, който баба правеше с квас от нахут. По друг повод съм казвала, че онези плетени от нарязан плат възглавнички, които Берг имаше в нейното кафене, имахме и вкъщи, пак прозводство на баба ми.
Обаче ще продължа да си мечтая за баницата. Много ми хареса, как я повдигна само...
Лютвие явно е научила много неща от Хюля.

Още малко снимки:


Зюлейха и Демир са потвърдили сватбата си, сега  без публика, само двамата, с взаимно съгласие. Хубави детайли за място, свързано със земята и тяхната роля там: зелена покривка, зад тях вази с житни растения, в косата на Зюлейха – плитка като класове, на сутринта след първата им нощ заедно – хляб с мед. Харесва ми как са направили този момент. Онази сватба с ритуалите и сватбената рокля на Хюнкяр останаха в миналото, сега двамата са една обикновена съвременна двойка.
Лошото е, че тяхното щастие обърква плановете на Фикрет.
Интересна ще ми е срещата на Зюлейха с Лютвие.
Не е ли възможно Фекели да е съобщил за подготвяния саботаж? Той каза много странно „лека нощ“ на Фикрет.

Може да го е проследил.
Освен това, във вестника има голяма статия за камионите.
Фекели не знае какво прави Фикрет, но знае какво прави Демир.
Демир го помоли за помощ, а Фекели още не му е казал, че Фикрет е търсеният човек.
Но следи действията на Фикрет и може да е взел мерки.
На камиони какво друго да им направи, освен да ги взриви.
Сега Фекели и Зюлейха може да обменят информация.

Здравейте
Това прочетох във ВК и го слагам само за информация. Не е нищо официално, а по-скоро слухове. Но много слухове от рускините се оказаха верни, така че, просто да го имаме предвид.

"Интересные новости о сериале «Однажды в Чукурова». Ожидалось, что в 3-м сезоне сериал должен был выйти в финал. Уход таких важных актеров как Вахиде Перчин, Угур Гюнеш и Эсра Дерманджиоглу с их ключевыми персонажами означал практически конец света в Чукурова. Даже окончательная дата была определена. Однако все более уверенно утверждается что сериал не выйдет в финал по итогам сезона. Сериал, который завершит сезон в мае, продолжит свой 4-й сезон. Но в связи с тем, что история заканчивается день за днем и уходят главные актеры из состава актеров, возник вопрос, как написать 4 сезона. Так что же будет в 4 сезоне?
Керем Алишык первым попрощается с сериалом. Стало известно, что известный актер выступит в качестве ведущего в рамках программы Seneye Bu Zamanlar, которая только-только стартует на экранах TRT 1. Такж планируется трансфер актера в новый проект Тимсов «Организация»( «Teşkilat») c очень интересным персонажем. Кроме того, стало известно, что Мелике Ипек Ялова, дающая жизнь персонажу Мюжгян, не желает принимать участие в сериале, который продолжают снимать в Адане, из-за сложностей. По этой причине ожидается, что персонаж Мюжгян покинет сериал. Планируется, что эти два персонажа уйдут в конце 3-го сезона.
После заявлений о том, что 4-й сезон продолжится, стало интересно, какая же в сериале будет новая история. В 4-м сезоне в сериал придут новые имена и ожидается, что у Зулейхи будет роман с сильным персонажем, который войдет в сериал. После того, как тайная любовь Демира и Юмит продолжается и станет опубликованной, Зулейха не простит Демира. Будет написан новый сценарий с новым персонажем, который появится в сериале.
Никаких заявлений по этим планам еще не сделано. Однако в ближайшее время ожидается анонс этих новостей."

https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_151768

"Човек умира, не когато го погребат в земята, а когато го забравят и спрат да говорят за него". Подобно изказване чухме един-два пъти в сериала...вече не помня от кого, но предполагам, че веднъж го каза  Фекели. Голямо впечатление правят снимките по стените с ликовете на покойниците, членове на различните семейства. Това е силна традиция не само в Турция, но там основно окачват портретите на починалите, които портрети преди това се носят при погребението. При Гафур и Сание има снимки на майката и бащата на Гафур; при Есма видяхме лика на Хюсеин; Лютвие е поставила снимка на съпруга си; Демир сложи лика на Хюнкяр в дневната, има и нейни снимки в спалните, в офиса на фирмата, а Фекели положи картина на Хюнкяр в спалнята си; Хюнкяр имаше снимка на нея, Аднан и малкия Демир на нощното си шкафче, въпреки липсата на любов към Аднан и изневерите му; Йълмаз постави снимка на семейството на Фекели...Но снимка на Йълмаз липсва в собствения му дом. Никой от семейството не окачи портрета на Йълмаз, който носеше Четин при погребението. Лютфийе се огледа, оглада се из хола и после направи коментар след думите за очите на Керем Али. Тя даже не можа да види как е изглеждал починалият. Снимка на Йълмаз няма нито в хола, нито в спалнята на Мюжгян, нито при Фекели, нито във фабриката. Мюжгян е прибрала снимката им от сватбата и тази на двамата с Керем Али от нощните шкафчета. Йълмаз го няма никъде, нито във визуален план, нито като мисъл-спомен. Единствено Фекели го споменава, но жените, които се бореха ожесточено за него, вече нито си го спомнят, нито го споменават, нито посещават гроба му и то само 4 месеца след смъртта му. Мюжгян я разбирам до някъде. Но, Фекели с огромната картина на Хюнкяр, а с липсата на дори малка снимчица на Йълмаз някъде в дома - не го разбирам. И доста зрители коментиарт това. Прави впечатление.
Тоталната амнезия на Зюлейха някак си изобщо не мога да я приема и ми изглежда абсурдна, след два сезона и малко действия, поведение, реакции в посока на любовта й към Йълмаз, заедно с гръмки фрази за тази любов и за саможертвата й за живота му; всичко случило се преди смъртта на Йълмаз и след това и накрая... тотална забрава.
Любовта на Зюлейха към Демир е логична, нямам нищо против това и го намирам за нормално (въпреки абсурдно кратките времеви рамки...на кино като на кино), но за мен е абсолютна енигма и въпросителна липсата на какъвто и да е спомен у Зюлейха за Йълмаз...който няма как да противоречи и да се "бие" с влюбването й в Демир и с живота й с него след смъртта на Йълмаз. Едното не изключва другото.
В реала поведението на Зюлейха в този аспект би било неестествено (освен, ако тя няма пост-травматичен шок и емоционално състояние, следствие на защитен механизъм на мозъка й/или съзнанието - човек отрича действителността и реагира сякаш починалият близък никога не е съществувал: не се говори за него, не се посещава гроб, няма снимки, не се споделят спомени, съзнателно се поставя стена в мислите за него; имитира се щастие, съществува стремеж за следване на предишния ежедневен ритъм или за нови инициативи).
Не знам, защо СЦ приемат такъв подход и ми е изключително странно, че дори и традицията, нарочно сякаш, не бе спазена. Доста дребни неща стоят някак си изкуствено и осезаемо си личи "изрязването" на спомена за Йълмаз. Защо ли е необходимо това, си се питам просто от любопитство?! Каква е целта на СЦ и защо споменът за Йълмаз е толкова неудобен и е необходимо да бъде "изтрит"... сякаш ще пречи...и на Зюлейха и на Мюжгян за бъдещето им?! Или ще пречи на начина на възприемане на новите любови?!

Не ми се беше случвало, но съм забравила, че днес е четвъртък.
И моето мислене по въпроса за забравата, някои моменти вече съм споделяла:

Мюжгян смени фамилията си веднага след смъртта на Йълмаз, с това, въпреки и само символично, но отдалечи малко и Керем Али от баща му, а с това и спомена за Йълмаз. Фекели и дава опора, но тя гледа към Фикрет. Фекели не беше сложил снимка на семейството си, едва ли се сеща за снимка на Йълмаз. Той е жив, но чака срещата с Хюнкяр в отвъдното; за разлика от Зюлейха обаче неговият път дотам е кратък и той вече го върви с Хюнкяр от портрета, а с Йълмаз разговаря на гроба. Няма кой в този конак да сложи снимка на Йълмаз, а тук и е мястото.
 
По-странното е, че Йълмаз го няма в съзнанието на Зюлейха. Интересно е, че Демир смята, че Йълмаз продължава да е в сърцето на Зюлейха, въпреки че вече не е жив, и на основата на това мислене взе решенията си по отношение на Юмит. Такава, каквато познаваме Зюлейха обаче, ако Йълмаз присъстваше там, Демир нямаше да има шанс: в нейното сърце не може да влезе дори и султан, това тя обеща на Йълмаз, а на гроба му каза да я чака. Ужасът от смъртта „потопи“ спомена и той остана  „отложен“ там, докато на дневен ред са опасностите от реалния живот. Като не пуска спомена в себе си, Зюлейха отхвърля и мисълта за смърт; сега сама трябва да защитава детето им. Моето обяснение е, че Демир успя да влезе в съзнанието и, докато там споменът за Йълмаз още не се беше събудил, а опасностите бяха започнали да се усещат. По подобен начин, както Юмит влезе в съзнанието му - в слаб за Демир момент, тогава, когато надеждата в него за любовта на Зюлейха се беше стопила до нещо съвсем малко. 
Зюлейха е в някаква амнезия след смъртта му, Йълмаз е много дълбоко в съзнанието и. Когато в болницата каза на Демир, че го обича, освен изпитания страх, върху Зюлейха вече действаха още няколко фактора: разбира се, животът с Демир, който и разкри какъв е той, но и опасностите за детето и: цялата ситуация с „брата“ – в гората вече с лицето на Фикрет, както и това, което видя в офиса с документите...за Зюлейха смисълът на живота и дори преди самия Йълмаз, е детето на Йълмаз – ако се съди от решението и за брак с Демир в началото, който брак не беше сигурно, че ще спаси Йълмаз, но спаси и приюти детето на Йълмаз. В обяснението в любов към Демир, според мен, присъстват всички тези неща, не само самият Демир. Зюлейха пази живота на Демир, защото той е опората и, за да защитава сина си. След нощта с Демир първият въпрос, който постави, е за завещанието, искаше да е сигурна, че поне в конкуренцията с Лейля няма проблеми; искаше да чуе Демир още веднъж по този въпрос. А сега се явява и брат на Демир, което поставя сина и като некръвен в още по-лоша позиция: кръвните стават двама. Нощните отсъствия на Демир са ревност към самия Демир, но много повече заплашват с появата на някое кръвно дете, още един конкурент на нейното дете, особено след като се появи брат на Демир от подобна връзка на баща му. За Зюлейха няма нищо по-важно от детето и. Демир тепърва трябва да доказва отношението си към това дете, вече в ситуация на избор, който ще трябва да прави. Любовта на Зюлейха към Демир сега е колкото към самия него, толкова и към него като нейн и на детето и защитник; тази любов ще върви по спирала във връзка с детето. Едно е да казваш на думи, че си готов да дадеш живота си за едно дете, друго е да го направиш; едно е да казваш, че за теб е по-важна духовната връзка, друго е да докажеш това, когато имаш и свое кръвно дете от друга майка. Демир ще заеме място в това сърце, едва когато направи нещо крайно за детето и, той още не присъства съвсем сигурно там. Демир през цялото време трябва да се доказва пред Зюлейха; трябва да доказва не само любовта си към нея, но и любовта към детето: когато се ожени за нея, той прие детето като част от нея и сега не е достатъчно да доказва само любовта си към Зюлейха, трябва да направи същото и към Аднан и то не само на думи.
Предполагам, че когато и Демир няма да го има, ще „върнат“ Йълмаз и Демир в сърцето и за решения, които Зюлейха ще трябва да взима сама в размисъл между двамата. Изборът между двамата не е само като между двама мъже, а избор на място на живеене, начин на живот, фамилно име и принадлежност, избор между Чукурова и Истанбул...такива някакви големи колебания. Това, което сега се случва, ще бъде разбрано след много време, едва тогава Зюлейха ще разбере капана, в който е бил вкаран Демир и ще може да го разбере и да му прости докрай. Дотогава тя ще води сама борба с отмъстителите и ще преживее много колебания, предполагам. За разлика от гроба, където човек умира завинаги, в съзнанието на близките споменът за него може да „потъва“ и да „се връща“ отново.
За Демир е важно да остави Зюлейха на своята земя и да впише Аднан в своята родова линия, дори и това да стане трайно и осъзнато едва след смъртта му. Защото Зюлейха е духът на новото, а детето – неговият първи плод, заченат на чукуровска земя пред Бог. Какъв е смисълът от фабрики, ако духът на новото не остане заедно с тях.
В такъв план възприемам не само "забравата" на Йълмаз, но и "любовта" на Зюлейха към Демир: и двете са в движение.

Имало едно време в Чукурова - еп.88 Бг.субтитри
https://ok.ru/video/2166365752004
И в групата Любими сериали с превод ®
https://vk.com/club113691288

Привет и от мен
Приятно гледане и коментиране. Закъснях!

Има много неща за разбиране и без превод не става.
Севда се премести в стаята на Хюнкяр. Зюлейха май я излъга, че Демир е искала така.
Както и да е, голяма отговорност има Севда. Много и вярвам, дано не ме разочарова.
Вярвах и на Демир от първия момент, дотук - всичко е добре.
Тяхното щастие преминава на много тревожен фон: Юмит пред вратата следи събитията в спалнята, Фикрет действа.
Траурна музика през сцена.
Зюлейха не успя да говори с Фекели. Но се срещнаха с Лютвие. Мюжгян гледа като отровена.
Демир успя да се изкаже най-сетне, но май полза никаква.
И Гафур е новодомец, вратата на малкия конак - широко отворена...?

Привет! Странно ми е да гледам само картинки. Някои неща разбирам, но много не.  Не знам защо решихте, че Демир ще умре. Но след сцената на раздялата с Юмит позата и погледа му бяха на обречен човек.  Макар да не го харесвах в началото, но така му избелиха образа сценаристите, че вече го харесвам и не искам да умира. Аман от трагедии вече. Само Хамине е щастлива. Не разбрах разговора на Демир със Зюлейха, за какво и искаше прошка и тя му прости.

Момичета, благодаря ви много за мненията и отношението по въпроса за "забравата" и спомена за Йълмаз. Логично звучи всичко споделено от вас и сега и преди по този въпрос. Все си мислех, обаче, че няма как по някое време, съвсем несъзнателно Зюлейха да помисли и да си спомни за Йълмаз с оглед и на всичко случващо се. Явно, наистина, Зюлейха подтиска спомените, защото са болезнени и са минало, а тя трябва да е силна и да бъде щастлива и борбена сега в настоящето и в бъдещето. Някои неща не ги бях взела предвид и разсъжденията по въпроса ми дават насоки за размисъл и донякъде обяснението, което търсех.
Много са мили Зюлейха и Демир, много красиви сцени!
Зюлейха си спомни нещо от миналото. Мисля, че нарочно и не спомена Йълмаз...Демир усети, притесни се и помръкна за миг. И двамата не са готови да "позиционират" спомена за Йълмаз, защото той винаги ще присъства, но първо двамата трабва да изяснят своите отношения. И двамата знаят и са спокойни, обаче, че всичко от миналото с Йълмаз беше простено, прието и Йълмаз оцени и се довери на Демир като му повери най-ценното си. Това е важно и за двамата.

Пипилота, аз също харесвам променения Демир. След всичко случило се, след смъртта на Хюнкяр, след като се видя "от страни" в писмото от Йълмаз, след разговорите със Севда, Демир се промени. Той винаги е носил добро в себе си, но напред излизаха други емоции. Но, той успя да намери баланса, хармония в себе си, успя да види и приеме грешките си, да поиска прошка. Това ми допадна и сега е съвсем друг.