Честит Тодоровден! 
И честита пролет с красивите пейзажи от Чукурова!
Лучия, лицето на Фикрет и на мен ми направи впечатление. Мислех, че е от гняв. Не знаех, че има анонимно писмо, сега то дава обяснение: Фикрет се е досетил за разговора с Юмит, а Демир няма да знае кой му е спасил камионите. Най-вероятно писмото е от Юмит. Очаквах, че ще иска да мине на страната на Демир, но чрез Севда. Още не знаем знае ли Фикрет, че е нейна дъщеря. Юмит проваля акция на Фикрет и пази такава тайна за майка си – и двете я поставят в опасност, а с нея и Демир. Ще чуем какво ще говорят при идването на Севда.
Замислих се обаче повече за чувствата между Юмит и Демир.
Не са съвсем елементарни, предполагам, че може би ще имат и развитие.
Юмит тръгна от едно, но стигна до друго. Дойде за отмъщение, беше весела и високомерна, с някакви отношения с Фикрет. Но една музикална пауза показва, че тя се е влюбила в Демир още на пътя, без да си дава сметка в началото, но все пак бързо след това осъзна чувствата си. Това започна да променя погледа и към Фикрет и в сегашния момент тя вече го ненавижда и разбира, че е опасен за Демир – не само като му вреди стопански, но тя първа зададе въпроса: „Ще го убием ли?“ В този момент мисля, че Юмит е влюбена в Демир и писмото може да е първа, сигурно ще направи и следваща крачка в разговора, когато са тримата, за да премине на другата страна. Началото е лошо, не всички средства са добри, но Юмит се бори за любовта си. Ако е бременна, чувствата и ще се задълбочат. Фикрет я предупреждаваше, но това едва ли може да се контролира.
След многото смърт и загуби Демир се върна в живота от Юмит на пътя. Юмит му напомни, че е жив, даде му самочувствие, накара го да мечтае, да мисли за бъдеще. Когато застана пред него на вратата на конака с развята коса, Юмит му напомни точно това: движението, което тя предизвика в душата му. Демир вижда нейната любов. Знае, че я е излъгал, знае също и това, че и казал достатъчно, за да го разбере и да го остави намира. Юмит не го оставя да говори, защото знае какво ще каже, но не иска да го чуе. А той започва, но не иска да продължи, защото не иска да и каже това, което трябва да и каже. Чувствата му към нея са сложни: разбира и уважава любовта и, благодарен е, има хубав спомен, но и срам, страх да не изгуби Зюлейха, без думи приканва Юмит да се откаже, а тя му казва, че щяла да го чака. Мурат много добре изразява обърканите чувства на своя герой.
Юмит въздейства не само върху Демир, но чрез него и върху Зюлейха. Зюлейха сама каза, че е изпитвала ревност, която в нея е събудила за живот чувства, които са били в нея, без да ги осъзнава и да прави нещо с тях. След преживения ужас в душата на Зюлейха е настъпил покой и тази ревност е някакво раздвижване, което я доведе след случката в гората до признание, което е не повече от само едно начало. Зюлейха заговори за бъдеще с Демир. Халветът им т.нар. ми изглеждаше като на двама души, които по-скоро се подкрепят да не паднат. Започналото раздвижване в душата на Зюлейха при някаква ситуация вероятно ще върне към живот и спомена за Йълмаз, който още „спи“ някъде в нея. Без да иска, Юмит направи много за „събуждането“ и на Демир, и на Зюлейха, реанимира последователно техните „уморени сърца“, за да започнат да работят отново.
Нататък зависи от това, какво ще се случи. Демир каза, че не дели децата си. Но ако Юмит е бременна, той ще остане между Зюлейха и Юмит, между двете майки на свои деца, поне така ще мисли.
Какви ще бъдат неговите чувства? Интересно ми е как ще покажат Зюлейха: дали такава ситуация ще разгори в нея тази нежна, благодарствена и по-скоро непълна и не съвсем сигурна любов към Демир до силни страстни чувства или...? Според мен, до голямата взаимна любов имат още път.
Поправката, която правя в собственото си виждане е в това, че сега разбирам по-добре любовта на Юмит, както и ролята, която Юмит играе за любовта на Зюлейха и Демир. Демир вижда любовта на Юмит, не и отговаря, но осъзнава любовта и. Демир видя чувствата в Юмит и това го привлича, познато му е от собствения му тъжен опит и не иска да я нарани. Не знаем как ще действа Зюлейха, когато разбере всичко. Тя познава любовта на Демир, Демир потвърди отново и отношението си към децата. Но сега и двете неща ще се променят: Юмит няма да изчезне, а може да стане и майка на дете на Демир като нея. В опасност ще бъде и животът на Демир. Много ми е интересно как ще развият отношенията между тримата.
Със снимката до телефона като отмъщение към Севда започна любовната история на Демир и Юмит, но когато Юмит я счупи, на пода заедно със Севда полетя и Демир. Едно е сигурно, че Зюлейха ще продължи да пази живота на Демир, но любовта на Юмит води Демир към гроба. Както и каза Севда, Юмит ще страда най-много.
Виж целия пост
И честита пролет с красивите пейзажи от Чукурова!
Лучия, лицето на Фикрет и на мен ми направи впечатление. Мислех, че е от гняв. Не знаех, че има анонимно писмо, сега то дава обяснение: Фикрет се е досетил за разговора с Юмит, а Демир няма да знае кой му е спасил камионите. Най-вероятно писмото е от Юмит. Очаквах, че ще иска да мине на страната на Демир, но чрез Севда. Още не знаем знае ли Фикрет, че е нейна дъщеря. Юмит проваля акция на Фикрет и пази такава тайна за майка си – и двете я поставят в опасност, а с нея и Демир. Ще чуем какво ще говорят при идването на Севда.
Замислих се обаче повече за чувствата между Юмит и Демир.
Не са съвсем елементарни, предполагам, че може би ще имат и развитие.
Юмит тръгна от едно, но стигна до друго. Дойде за отмъщение, беше весела и високомерна, с някакви отношения с Фикрет. Но една музикална пауза показва, че тя се е влюбила в Демир още на пътя, без да си дава сметка в началото, но все пак бързо след това осъзна чувствата си. Това започна да променя погледа и към Фикрет и в сегашния момент тя вече го ненавижда и разбира, че е опасен за Демир – не само като му вреди стопански, но тя първа зададе въпроса: „Ще го убием ли?“ В този момент мисля, че Юмит е влюбена в Демир и писмото може да е първа, сигурно ще направи и следваща крачка в разговора, когато са тримата, за да премине на другата страна. Началото е лошо, не всички средства са добри, но Юмит се бори за любовта си. Ако е бременна, чувствата и ще се задълбочат. Фикрет я предупреждаваше, но това едва ли може да се контролира.
След многото смърт и загуби Демир се върна в живота от Юмит на пътя. Юмит му напомни, че е жив, даде му самочувствие, накара го да мечтае, да мисли за бъдеще. Когато застана пред него на вратата на конака с развята коса, Юмит му напомни точно това: движението, което тя предизвика в душата му. Демир вижда нейната любов. Знае, че я е излъгал, знае също и това, че и казал достатъчно, за да го разбере и да го остави намира. Юмит не го оставя да говори, защото знае какво ще каже, но не иска да го чуе. А той започва, но не иска да продължи, защото не иска да и каже това, което трябва да и каже. Чувствата му към нея са сложни: разбира и уважава любовта и, благодарен е, има хубав спомен, но и срам, страх да не изгуби Зюлейха, без думи приканва Юмит да се откаже, а тя му казва, че щяла да го чака. Мурат много добре изразява обърканите чувства на своя герой.
Юмит въздейства не само върху Демир, но чрез него и върху Зюлейха. Зюлейха сама каза, че е изпитвала ревност, която в нея е събудила за живот чувства, които са били в нея, без да ги осъзнава и да прави нещо с тях. След преживения ужас в душата на Зюлейха е настъпил покой и тази ревност е някакво раздвижване, което я доведе след случката в гората до признание, което е не повече от само едно начало. Зюлейха заговори за бъдеще с Демир. Халветът им т.нар. ми изглеждаше като на двама души, които по-скоро се подкрепят да не паднат. Започналото раздвижване в душата на Зюлейха при някаква ситуация вероятно ще върне към живот и спомена за Йълмаз, който още „спи“ някъде в нея. Без да иска, Юмит направи много за „събуждането“ и на Демир, и на Зюлейха, реанимира последователно техните „уморени сърца“, за да започнат да работят отново.
Нататък зависи от това, какво ще се случи. Демир каза, че не дели децата си. Но ако Юмит е бременна, той ще остане между Зюлейха и Юмит, между двете майки на свои деца, поне така ще мисли.
Какви ще бъдат неговите чувства? Интересно ми е как ще покажат Зюлейха: дали такава ситуация ще разгори в нея тази нежна, благодарствена и по-скоро непълна и не съвсем сигурна любов към Демир до силни страстни чувства или...? Според мен, до голямата взаимна любов имат още път.
Поправката, която правя в собственото си виждане е в това, че сега разбирам по-добре любовта на Юмит, както и ролята, която Юмит играе за любовта на Зюлейха и Демир. Демир вижда любовта на Юмит, не и отговаря, но осъзнава любовта и. Демир видя чувствата в Юмит и това го привлича, познато му е от собствения му тъжен опит и не иска да я нарани. Не знаем как ще действа Зюлейха, когато разбере всичко. Тя познава любовта на Демир, Демир потвърди отново и отношението си към децата. Но сега и двете неща ще се променят: Юмит няма да изчезне, а може да стане и майка на дете на Демир като нея. В опасност ще бъде и животът на Демир. Много ми е интересно как ще развият отношенията между тримата.
Със снимката до телефона като отмъщение към Севда започна любовната история на Демир и Юмит, но когато Юмит я счупи, на пода заедно със Севда полетя и Демир. Едно е сигурно, че Зюлейха ще продължи да пази живота на Демир, но любовта на Юмит води Демир към гроба. Както и каза Севда, Юмит ще страда най-много.
Но помни пред кого какво казва - нали за всеки има различна версия на отмъщението.
.
Здраве и слънчево настроение! 
