Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №20

Благодаря за коментарите, които бяха за мен и преводи!
Лека нощ!

Разкошна сцена.
“Seni de kaybetmeye dayanamam…”
https://twitter.com/i/status/1377699928840024072

Пипилота, да права си. Не че защитавам Фикрет, но обективно погледнато: Фикрет разпечата писмо, получено от майка му и принадлежащо на майка му. Фикрет го разпечата това писмо, когато Демир сам и пръв направи въпроса публичен със съобщението си във вестника.
А, Зюлейха открадна съвсем чужда кореспонденция и също така открадна пари, които не й принадлежат. Да, даде ги на нуждаещи се, но това е кражба.
Лека нощ и от мен!  
П.П. “Seni de kaybetmeye dayanamam…”
Много позната сцена. Много познати думи за страха и за това, какво не може да понесе. Такава сцена помня и с Йълмаз, може би имаше и друга: преди ареста. Зюлейха действа сама, крие неща и премълчава, за да не загуби мъжа, когото обича.

Проблемът е, че с това писмо Яман нищо не печелят по отношение честта на Аднан. А Зюлейха, която искаше да предотврати кръвопролитието, наля масло в огъня. Чу разговора на Лютвие и Фикрет, видя как се тормози, как леля му го отказва от отмъщението. И ... взе, че открадна това писмо. Просто не мога да го възприема това действие точно от Зюлейха, която се бореше за любовта си...

Катя + 1
Както вече казах, в тази серия Зюлейха ми изглеждаше много изкуствена. Не мога да си обясня..защо. Дори, когато по телефона говореше за Фекели. А, после сцената в кабинета на Демир за чантата ми беше много странна Зюлейха...сякаш не е тя. Както писах...Хилял ли нещо не игра добре, Зюлейха ли нещо не ми е естествена...не мога да определя.
Лучия да, ще се сети. И може би ще поиска да научи цялата история на Зюлейха. От сегашна гледна точка, за Зюлейха могат да се направят грешните изводи или не толкова точни такива.
Да, Аднан отрича бащинството. Но, от писмата може да стане ясно, че Муса изобщо не е бил в Адана, а е ходил по казнина в други градове. Така и Сафие да е знаела, от кого е забременяла. Дори и Аднан може да е знаел, но да се прави на "ударен". Нали, най-вероятно е бил със Сафие, когато мъжът й го няма. И сигурно това е било коментирано в разговори между тях, когато са били заедно. Муса може да е повярвал, че детето е негово, ако Сафие е била с него в един или друг момент, но вече бременна (подобно на Зюлейха). Но, кой е казал на Муса? Тук може би е ролята на Лютфийе.

"Баща ми не беше мъж, който ще преследва жена"....еее, нали Севда той я е преследвал...казаха го няколко пъти . Самата Севда разказа, че казала: "Женен си, имаш дете, не е редно" и не искала да го вижда, но Аднан не се отказал, всяка вечер й пращал бурет с рози, канел я, ходил у тях  и т.н. и т.н. Демир не знае ли тази история?!

Смисълът на последния клип е друг. Демир казва, че баща му не е бил мъж, който да напада жена, насила да я има.
Те затова разлепиха писмото, защото Фикрет обвиняваше, че Аднан е бил с майка му насила.
И разлепването на това писмо не е никаква грешка, това е важно в момента. Фикрет си и тръгнал, но това не може да се предвиди, той може утре да се обеси.
А така или иначе щеше да се върне, неговото отмъщение не е нещо, което ще му мине ей така, най-малкото Юмит ще го върне.

Здравейте
Благодаря за разяснението!
Да, важно е, разбира се, името на Аднан да бъде изчистено от тази клевета. Да бъде наречен починалият - насилник - без да е такъв и без да има вина е грешно и истината трябва да бъде изказана. Но, лично за мен, Зюлейха трябваше да изчака, виждайки реакцията на Фикрет и чувайки разговора Фикрет -Лютфийе. Това писмо така или иначе беше откраднато, но можеше да се изчака с разпечатването му и да се види, какво ще се случи с Фикрет след изказването на истината от Лютфийе и след вината от случилото се с Фекели. Демир чу и какво мисли Четин. Фикрет беше притиснат много сериозно от всичко случило се и според мен, трябваше да се изчака с това разпечатване, за да се види, какво ще стане след изписването на Фекели и след като Фикрет е прочел това писмо. Ден-два изчакване и наблюдение на ситуацията нямаше да навредят. Сега, Демир и Зюлейха сами ще си създадат още проблеми.
П.П.
Лютфийе ще се досети и може би ще обясни на Фикрет. Фикрет до момента беше настроен срещу живота и авторитета, известността на Демир, но сега вече може би ще се фокусира само върху авторитета му и ще иска да накаже Зюлейха. Ще се сети за Юмит. Знае вече, че Юмит е влюбена в Демир и че са имали някаква връзка. Сега може отмъщението да тръгне по-пряко в тази насока. Юмит не е полезна срещу Демир, но е полезна срещу Зюлейха. Сега ще е важно да се изкара наяве връзката Демир-Юмит, за да бъде наранена Зюлейха, да бъде разочарована от Демир и да бъде съсипан и самия Демир, както и семейството им да бъде разрушено. Връзката Демир-Юмит много ще напомня на историята в писмото, разпечатано от самите Демир и Зюлейха.

Здравейте
След като се измъчих и аз с превода на основните сцени,  по кои въпроси има яснота за мен.
1. Фикрет не преследва богатството на Демир Яман. Това стана ясно, както от директния сблъсък с Демир, така и от готовността да си тръгне и осмисли ситуацията след разкритията  в писмото на майка му.
2. Съмненията в нечисти намерения на Лютвие са безпочвени. Реакциите й пред двете клявки бяха по повод разказите за Бехидже, бащата на Мюжгян и самата Мюжгян. (Тя и преди беше обезпокоена, виждайки, че Фикрет отива към стаята на Мюжгян).
3. Демир все пак провери историята на Фикрет, въпреки "никога няма да повярвам в тая история" и "ти нападаш невинен човек". Вбеси се от официалното изявление на Фикрет във вестника, ама то си беше логично - целият град заговори отново за АЯ. (Интересно, че мъжете в града не тръгнаха да защитават Аднан.)
Остава за мен въпросът: Как ще реагират поотделно Демир и Зюлейха, когато стане известна истината за Демир - Юмит(?) И там нямаше насилие в отношенията. "Стилът на известните и уважавани мъже" от времето на Аднан Яман ще оправдае ли и тази случка? А от Сание и Хамине знаем и какво е преживявала Хюнкяр заради похожденията по жени на Аднан.
А между Демир и Фикрет има едно видимо общо - и двамата са импулсивни в реакциите си. После се разкайват.

Радвам се, че съмненията относно Фикрет и Лютвие са били безпочвени. Лично на мен Фикрет ми е симпатичен и ми се иска в него да надделее доброто, което се чете в очите му. Лютвие също изглежда добродушна. Просто снощи се притесних за Фекели и си изфантазирах лоши помисли относно тях. Но не знаем на сценаристите какво им е в главата и в кой момент няма да обърнат нещата в които ни убеждават до сега. Не е като да не са го правили. Още не съм гледала епизода с превод, но само да споделя. Фикрет след като си взе довиждане и потегли физиономията му рязко се смени с нещо зловещо , или така ми се стори? Това беше преди да види да види разлепените писма.

pipilota65, сега изгледах пак финалните сцени. Това първоначално впечатление вероятно се дължи на оператора, който в началото фиксира само очите му в огледалото за обратно виждане  и то с поглед от долу нагоре. После вече камерата се разхожда върху лицето му и се вижда, че очите и лицето му изразяват страдание. При вида на "афишите" погледът се втренчи, а след като прочете написаното - гняв. Зловещият поглед на Фикрет обикновено е съпроводен с едно разтягане на устни в нещо като усмивка - там за мен си е зловещ. Напр., когато зареждаха взривните устройства, или секунди преди да натисне дистанционното за взрива.
И понеже стана дума за играта на актьорите, от главните безупречен е Мурат Юн. Никакви съмнения по въпроса за мислите или преживяванията на героя му. Хилял съм забелязала, че е много добра в изразяване на страдание, гняв, омраза, борбеност, но в чувства, като загриженост, любов, нежност - ами неестествена ми е. Актрисите, играещи Шермин, Фюсюн, Лютвие, са ми театрални, с прекаленост за чувствителността на кино камерата в мимика, жестикулация и глас. Това и създаваше, според мен, подозрение в намеренията на Лютвие. Вахиде Перчин  просто  е пример за разлика между театрална и кино игра. Страхотно владееше и дозираше изразните средства на тялото и гласа Вахиде.

Здравейте!
Каква хубава новина прочетох, тъкмо бях свършила да пиша.
Бергюзар и Халит очакват трето дете!
На добър час!



И сега за Чукурова, 90 еп.
Озвучката в петък сутрин стана безценна; въпреки и озвучка, по-добре е от само картинки.
Този еп. попълни някои празнини и придвижи напред действието. Влакът се движи, промяната в материалния свят продължава, но на преден план сега излиза духовният свят на хората в Чукурова.
За сцената Демир – Зюлейха казах, че за мен е важна, защото тя обяснява добре всичко, което Зюлейха прави от момента, когато видя Фикрет в холдинга. Оттам нататък нейната цел е мобилизиране и обединение на свързаните в духовни връзки хора около нея, както и търсене на помощ от отвъдното в срещата с Йълмаз в съня: в опасност е техният син. Йълмаз я увери, че Демир я обича и и даде спокойствие, че тя не греши в пътя, който е избрала. Докато врагът в лицето на Фикрет изправя един нов – освен Демир и Лейля, кръвен наследник. Демир вече няма да е единственият и най-важният наследник в семейството, а некръвното на Аднан получава акцент. Духовно срещу кръвно – това ще бъде и основното противоречие до финала, предполагам. Освен към хората от Яман, и Зюлейха, и Демир се обърнаха към Фекели, той засега остана извън тях, опитва се по свой път да укротява гнева на Фикрет. Четин обаче застана на страната на Демир. Особен момент беше кръвта върху кърпата, в която кръв се вгледа Демир пред огледалото при връщането от срещата  с Фикрет: сякаш се вгледа в самия въпрос за кръвното, който ще застане в цялата си сила скоро не само като кръвен брат, но и като кръвно дете. Ще трябва да се прави избор: от Демир, от Севда, от всеки. Двете страни се срещат, когато, освен всички други обстоятелства: излизането на Фекели от затвора, току-що приключилата война между Фекели/Йълмаз и Яман..., много важно - Демир има за наследник дете, с което няма кръвна връзка. Пред Демир въпросът за кръвното сякаш едва сега застана като въпрос. Демир отдавна е дал своя отговор, но сега ще се промени съставът от наследници.
Спорът между Фикрет и Демир няма решение, всеки има своите аргументи, Демир има също писмо, това от баща му, където е изложена истината, която следват Яман: Демир е единствен наследник, баща му признава Севда за своя жена пред Бог, за нея е искал развод с Хюнкяр, не го е получил и поверява грижата за „жена ми“ на  сина си. Прочитането на това писмо Демир завършва с въпрос: „Защо ми сложи този тежък товар, татко? Защо?“ Сега Демир още не осъзнава това, но тъкмо това поръчение на бащата може да се окаже единственият начин за спасение на името, честта и родовата линия на Яман. Не казвам, че това ще стане, предполагам.
Най-интересното за мен в този еп. беше това, което разбрах за отношенията между Фикрет и Лютвие във времето. Оказва се, че те са се виждали многократно през годините, прекарвали са време заедно, когато той се е връщал в Турция. Сега имам такова обяснение за развоя на нещата: В тези повече от 30 години Лютвие не може да не е чувала от Фикрет неговия детски спомен, да не са споделяли нещо за онази нощ. След смъртта на Сафие Фикрет намира писмото зад снимката с баща му Муса. Това писмо е от Аднан и то е в подкрепа на детския спомен: Сафие и Аднан са имали връзка, но Аднан не приема Фикрет за свое дете, гони ги и дори я заплашва. Така гневът, оставен да храни въображението на Фикрет, се подсилва от многото изминали години, както и от това писмо. Фикрет се връща в Турция и започва организацията на вече обмисленото от него отмъщение. То е екстремно и в духа на това, което сам знае и допълнително му е потвърдено от писмото. Съдът съществува, за да решава противоречия между две страни, но съдът не е включен, защото за него всяка от страните си има свои аргументи и там Фикрет най-вероятно няма да успее. „Спорът“ се започва и се води в нива, стоящи под съда: действия към личността и същите в обществото, неофициални и формиращи мнение. По същество това са клевети, но те вече постигнаха своето. Успоредно с тях – всякакви други заплахи, материални удари, скрити действия...знаем какви. Тук няма място за обсъждане на въпрос като епистоларна етика, кой чие писмо къде излага и има ли право. Пръв това прави Фикрет с писмото в кабинета на Демир – без да си показва лицето, а после – из града. Демир се опита да използва институцията на вестника, но резултатът беше никакъв. След „братската“ среща – до същото ниво Фикрет изпрати своето категорично твърдение, че е от една кръв с Демир. Отново клевета, която се поема от вестника. През цялото това време чухме поне три пъти, спомням си, твърдението на Фекели: че духовната връзка е по-важна от кръвната.
Междувременно видяхме, че Фикрет е в двете крайности: от безжалостен до страдащ за Фекели и по въпроса, който го измъчва от дете. Реши да си тръгне, но с думите, че никога няма да се откаже от отмъщението. Това знае и Лютвие, тя го е видяла през тези 30 години.
Тук възниква един важен въпрос. Защо точно сега Лютвие извади на бял свят писмото от Сафие до нея, което разкрива една друга история за връзката между Сафие и Аднан? Въпросът е за времето на появата му, а тя казва, че има още 10 или десетки такива писма. Първо, разлепеното из Адана писмо от Демир и Зюлейха се отличава от разлепеното от Фикрет: няма писмо за сравнение на почерка. Изобщо, сравнението на почерка не е работа на улични мероприятия, това също е съдебна процедура, за да стане едно нещо доказателствен материал, за това има вещи лица, а не гражданите по улиците. Това е първото, а по-нататък аз лично поставям под съмнение автентичността на тези писма. До доказване на противното. Сега обаче за момента на появата на тази нова версия. В какво е разликата между двете? Във варианта на историята на Фикрет, така както той тълкува онази нощ и писмото, Аднан е един безчестен мъж, който е имал отношения с една семейна жена и дете от връзката, което той не признава. Дори Фикрет смята, че е имало и насилие. Това е вариант, в който Аднан е безчестен мъж, а жената и детето – негови жертви. Същевременно те са жертва и на Муса като баща и съпруг, защото от негова гледна точка и без да се съобразява с това писмо, за него жена му е в изневяра и затова ги изгонва от дома си. Във варианта, който разказва писмото от Сафие до Лютвие историята е променена; сега тя се приближава до развилата се пред нас история между Демир и Юмит: тя – Сафие/Юмит е влюбена, Аднан/Демир – също, това е една любовна история между омъжена жена и женен мъж, те си обещават да се разведат/да се разведе Демир и да се оженят. Следоветално детето е плод на любов и желано. От Аднан се сваля отговорността да е безчестен мъж, защото е бил на път да разреши старите отношения и да мине към нови, когато прегрешилата семейна жена – а тя е прегрешила и мъжът и заедно с детето я е изгонил, също се оневинява, защото двамата заедно са вървели към нова регулация на по принцип неразрешени отношения. Това писмо с нова история предизвика конфликт във Фикрет и то също играе роля в решението му да си тръгне. Върна го оповестяването по стените на Адана. Но това, което ще промени изцяло и ще изведе конфликта на нов етап, ще бъде Юмит, когато стане известно, че е бременна. Тя ще даде нова перспектива на отмъщението. Според мен, Лютвие остави дотук гневът и начинът, по който Фикрет знаеше историята, да се развият и да бъде обработено общественото мнение по въпроса син ли е или не е Фикрет на Аднан. Докато сега вече общественото мнение по аналогия ще бъде убедено във „верността“ на това, че Фикрет е син на Аднан, така, както детето на Юмит от Демир. Дали Лютвие знае или не знае какво прави Юмит не е толкова важно, тя знае, че Фикрет ще се върне, а тогава войната ще започне оттам, където е свършила: Аднан не е безчестен мъж, но детето от неговата любовна история със Сафие ще бъде прието. Дали случайно забрави чантата си в стаята, не съм сигурна. Тя чу достатъчно от Шермин и Фюсюн за Зюлейха и мога да допусна, че нарочно остави чантата с писмото при Зюлейха. 
След този еп. съм по-убедена, че Лютвие е била действащо лице в историята на Сафие, след което умело е дърпала конците на Фикрет много продължително време и сега се опитва и най-вероятно ще успее да изведе историята в нейния втори етап: след подготвителните действия от Фикрет да го направи „брат“ на Демир. Засега никой не знае, вкл. и Лютвие, но това ще стане с помощта на Юмит.
Появи ли се кръвен наследник на Демир от Юмит, Демир ще стане излишен. Чия кръв носи този кръвен наследник, а оттам – и чия е кръвта на самия Фикрет, това по обратен път ще бъде решено от историята в четвърти сезон. Така виждам в перспектива.
В духовния лагер всички ще бъдат на изпитание: Демир – свое кръвно дете или Аднан, респ. коя от майките ще бъде важната за него; Севда – любовта към Аднан или своето кръвно дете и детето от своето кръвно дете или духовния син и неговото семейство; Зюлейха ще бъде на страшен огън за живота на Демир и съдбата на Аднан. Какъв ще е отговорът на въпроса, който Демир си задава след като прочете писмото от баща си: неговите заръки ще помогнат ли за спасяването на рода и името или не, ще доживее ли Демир да разбере или това ще направи сама Зюлейха?

Какъв добър знак получи Фикрет, че съдбата е против неговото отмъщение: деца, също като него преди около 30 г.в онази нощ, са станали причина да открият взрива в камионите.
Първият инфаркт Фекели получи от Хюнкяр, вторият – от Фикрет.

Така представено, решението на Фикрет оставя впечатление, че си тръгва, за да се върне отново с отмъщението си.
В името на коректността  разговорът въобще тръгна и се води около темата за гнева, ненавистта, болката, прошката, уроците на прошката. Това е контекстът, който Фекели задава.
Фикрет: Аз исках да продължа живота си, като че ли нищо не се е случило, като нормален човек. Но не се получи. Не можах да се откажа от своята ненавист. Знам, че  докато съществува Чукурова и Демир, аз няма да се откажа. Затова заминавам за Германия... Докато живея тук, огънят в мен няма да угасне. Трябва да замина, докато не съм причинил  още някому вреда. Нататък - готовността да смени фамилията Фекели, ако това иска чичо му, защото не я е заслужил и отговорът на Фекели, че решението за заминаването му е добро, да погребе ненавистта си и да знае, че тук винаги го чака дом и огнище...