Мъж съобщава, че с бившата си приятелка не е имал просто потребност да й изневерява, бил е верен, връзката е била 3 години, но изглежда наранен след като тя му е изневерила два пъти и той решава да прекрати отношенията след като първия път е простил. В настоящи отношения обаче е склонен към изневяра, флирт с други и тн. Как може да се тълкува това поведение - на ефин партньор мога и бих изневерил, а на друг - нямам тази нужда и не бих?
Как да се тълкува, ами дословно. Наранен е, включва защитата като си мисли, че точно с изневери ще изтрие горчивия вкус. Ако наистина не му е "в кръвта" да изневерява, ще го отнесе само дамата от следващата връзка, даже и да е перфектна. Той после може да си гризе ушите, че е провалил връзката с нея, но след като я е огорчил. Малшанс за втората.
(това е оптимистичният вариант)
Реално така човек изразства и се опознва, като опитва разни неща. Няма нищо станно, един мъж да си каже .. айде в следващата връзка няма да изневерявам, да видя какво ще стане. 
