Не знам дали това е точната тема в която да напиша за нещата които ме натъжават откакто е започнала учебната година.Искаше ми се там сред всички ученици да беше и моят син.Но не е.Защото се страхува.Защото и ние се страхуваме когато си задаваме въпроса кой ще го защити от безпричинната агресия.Това е валидно и за децата без увреждания,но нашите са по- уязвими.Откъде да започне интеграцията....и с кого...?Знам,че няма изцяло толерантни общества,но какво да мисля за това в което 2 випуска-8и9 клас от елитна гимназия поради ремонт се налага да учат в сграда на друго може би последно в класацията училище и след 2 седмици набиване канчето/разбирай здрав тупаник /на приходящите най-доброто решение е да си се върнат в недоремонтираното още училище.Или за думите на една класна по повод тормоза на един от учениците-ами причакай го извън сградата на училището и го натупай-той само от това разбира.Безкрайно ми е болно за това което направихме от нашите деца.Те се раждат добри,ние ги озлобяваме-с действие или бездействие.
Виж целия пост
Просто размисли или...
- Публикувана: 28 септ. 2006, 19:03 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2006, 22:12 ч.
# 31
2 окт. 2006, 21:00 ч.
Нали е "Просто размисли или....." та да продължа моите си размисли,четейки всичко до тук.
Логопед Зара,много хубаво звучи всичко ,което разказваш,почти като в американски филм, който винаги има хепиенд.Само,че не се получава.Много приказки,много "грижи" и какво....направо едно нищо,ако се сблъскаш в живота си със "системата за интеграция".Първо се опитах да помогна на една мама /то добре,че не и казах,мислех да я изненадам/ детето и да бъде прието в ДГ,в която беше наблюдавано - не искам да си спомням за отношението на определени хора /които познавам от години/,а ДГ е специализирана.След това се опитах да помогна на друга мама /детето има малък проблем - ако така мога да се изразя/ и когато видели протокола само дето не са ги изгонили и НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО ,ако аз не бях учител нашето дете,което има АП просто едва ли щеше да е на детска градина.В група с 32 деца /на 3 год/ не виждам как може да му се помогне или да му се отдели внимание.И това е дете ,което САМО не може да си служи с дясната ръчичка.Ако мислите,че някой щеше да го приеме в ДГ просто се заблуждавате.Съжалявам,много ме боли,но това е ИСТИНАТА.Всичко друго са празни приказки даващи надежда и след нея огромно разочарование.Търсиш изход и попадаш във все по-задънена улица.
Може пак да ме нападнете,както се е случвало,но всеки има право на мнение и МОЕТО е това.
Виж целия пост
Логопед Зара,много хубаво звучи всичко ,което разказваш,почти като в американски филм, който винаги има хепиенд.Само,че не се получава.Много приказки,много "грижи" и какво....направо едно нищо,ако се сблъскаш в живота си със "системата за интеграция".Първо се опитах да помогна на една мама /то добре,че не и казах,мислех да я изненадам/ детето и да бъде прието в ДГ,в която беше наблюдавано - не искам да си спомням за отношението на определени хора /които познавам от години/,а ДГ е специализирана.След това се опитах да помогна на друга мама /детето има малък проблем - ако така мога да се изразя/ и когато видели протокола само дето не са ги изгонили и НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО ,ако аз не бях учител нашето дете,което има АП просто едва ли щеше да е на детска градина.В група с 32 деца /на 3 год/ не виждам как може да му се помогне или да му се отдели внимание.И това е дете ,което САМО не може да си служи с дясната ръчичка.Ако мислите,че някой щеше да го приеме в ДГ просто се заблуждавате.Съжалявам,много ме боли,но това е ИСТИНАТА.Всичко друго са празни приказки даващи надежда и след нея огромно разочарование.Търсиш изход и попадаш във все по-задънена улица.
Може пак да ме нападнете,както се е случвало,но всеки има право на мнение и МОЕТО е това.
# 32
2 окт. 2006, 22:12 ч.
Знам,че е лесно да се каже,но промяната трябва да започне от родителите на `нормалните` деца.
Ние вече сме променени,благодарение на нашите деца. За да можем да живеем в синхрон ,те трябва да свикнат с нас.
В началото ме беше страх да излизам с детето,след това се ужасявах от погледите и подмятанията,но след като вече са виждали като нас се надявам по-лесно да възприемат други.
Виж целия пост
Ние вече сме променени,благодарение на нашите деца. За да можем да живеем в синхрон ,те трябва да свикнат с нас.
В началото ме беше страх да излизам с детето,след това се ужасявах от погледите и подмятанията,но след като вече са виждали като нас се надявам по-лесно да възприемат други.
Препоръчани теми