Темата на Ибо 🎧 Ибрахим Челиккол и Демет Йоздемир в "Doğduğun Ev Kaderindir" №70

"личи си, че бащата на Мехди го е обичал" - ами дори да не е бил негов син, все пак е единственото момче сред другите му две момичета...Но това е друга дълга тема за отношението и нравите спрямо ценността на едно момче пред момичетата в семейството.

Дори и в по-богатото и светско такова - на Баръш, каката пак е като орлица над братята си, защото те са като семейните ценности, които трябва да получат само най-доброто, да се бранят от търсачки на богатство и т.н.

Гости, много хубава медна чашка, обожавам този цвят!

Ето и аз изрових една снимка от въпросната екскурзия в Истанбул, за която споменах - точно там сме били:

Па записки на психиатърката са също Червената стая и квартирата на невинните.Тези филми изобщо не са за забавление.А във втория има страхотни актьорски постижения!

Никой не е казал, че тези сериали са лековати....ДЕК също не е за забавление....Аз поне не мога да ям семки гледайки го....

https://www.youtube.com/watch?v=CJOUntO2eIM&feature=emb_logo

  Златни момичета - преводачки!
https://ok.ru/video/2445083675156   32 епизод бг. субтитри

aniksi, благодаря за линка
БЛАГОДАРЯ И НА ПРЕВОДАЧИТЕ


Сериалът отдавна избяга от книгата. Може и да вмъкват някакви моменти от записки на психиатър, но това в никакъв случай не са черните джипове и богати старци в затворите.
И да, киното е за забавление! Това не значи, че човек като гледа някакъв филм и трябва да се киска непрекъснато, за да се счита това за забавление.
Червената стая не следя, но гледам Квартира на невинните и поне по моите схващания и усет, няма нищо общо с ДЕК, и като сюжет, и като сценарии, и като режисьорски виждания и похвати.

Не винаги книгата може 1:1 да бъде филмирана...Истанбулска приказка/Завинаги/ например в трети сезон при опит да се придържат към историята в книгата рейтинга се срина и СЦ се отказаха.....
Не мисля, че ДЕК губи от това, че не е на 100% историята от книгата...само да не задълбаят много с мафиотите....

Не само избяга..... с изключение на имената на основните герои и професията на Зейнеп, историята беше добре измислена и напътствана от авторката на книгата "Момичето зад прозореца" - и да, когато един психолог с нейния опит е главен консултант и следи за последователността на образите - нещата се получават. Но имам чувството, че заради пустите рейтинги лееекичко я елиминираха и започнаха хаотично да чопват от тук от там.
Така стана с образа на Сакине - ту егоистична, завистлива кучка /каквато в действителност е била/ту майка орлица будеща уважение.А положението на Бенал в момента, напълно отговаря на това на Зейнеп от книгата.
Киното е преди всичко изкуство, а изкуството трябва и да забавлява и да носи наслада и да те кара да размишляваш. И друг път съм споделяла, че това е вторият не само,но и турски сериал, който гледам в оригинал, и факта, че имам нужда да споделям усещанията си за мен означава, че има нещо стойностно.

aniksi, точно това им е проблема на турските сериали. Не се написва предварителния сценарий от-до и да се следва стриктно, ами като се почнат едни рейтинги, едно угаждане на фенове, едни смени на СЦ, едно изсмукване от пръстите... с една дума става въпрос за ПАРИ! Затова винаги започват много силно и след това всичко минава в една фаза на инфантилно, махленско, пубертетско развитие. Скапват се образи, други се въздигат в небесата. Киното, както и всяко изкуство трябва да учи на ценности, а в повечето турските сериали се акцентира на разни мафии, оръжие, насилие. Младежи по на 15-20 години от махалата сигурно си изграждат ценостната система върху това да се вмъкнат в някоя банда, да вадят пищови  и да целуват ръце. Знам, че се прави с цел да се харесат на масовата домакинска публика, но това не прави услуга на никой, освен на продуценските компании.
Не се набляга на ученето, на развитието. Ето и наша Емине, уж се засили да следва, научи английския за 10-на дни и накрая тази линия в образа й се заряза и си остана душеприказчицата на Зейнеп. Дано се сетят нещо да направят по въпроса СЦ.

mery_poppins1   Довърши мисълта ми! Точно ценностите са тези, по които се разминаваме , може би заради народопсихологията.
Но освен пари, там има и много други фактори....защото не е нормално да се глобяват за 20 секундна целувка, а сцени с пребиване на жени, стрелби и убийства да се толерират и да дигат рейтинги до небето.

Благодаря на целият екип за превода на серията. Нямам какво да допълня.....Само отново мога да кажа...Отвратена съм от Сакине...Това, че си родила дете не те прави майка.....

Фраг няма ли да има, а!? 

Чакаме....Дано го пуснат по рано, че да гледам спокойно онлайна на ПНВ....

В турските сериали има стабилни клишета, които не са в услуга на историите обаче. Едната е за вечната приятелка или приятел, които нямат собствен живот, а са там, за да слушат монолозите и душеизлиянията на главните герои и да им дават мъдри съвети, които обаче не могат да приложат в собствения си живот, защото нямат такъв, заети да анализират живота на главния герой.

Емине е задължителното клише в нашата история. Можеха да я пращат от време на време на някой курс, историята ни нямаше да загуби, ако Емине си имаше различно занимание от стоенето вкъщи. Имаме и Нух, но той си има история - той не е клише, а паралелна сюжетна линия.

Относно гледането на сериали. За мен хубавата история ми въздейства на емоционално ниво преди всичко. Дори и да има някаква поука в историята, едва ли ще я анализирам аналитично. По-скоро преценявам каква позиция имам по дадени въпроси според усещанията, реакциите и емоциите, които една история и героите извикват в мен. Състрадавам и на злодеи, и на глупави герои, което не означава, че оправдавам и приемам глупостта и злодейството им. От сериалите искам да ми носят удовлетворяваща емоция, а не интелектуална поука.

И аз искам фраг! Днес цял ден не можах да се добера до компютъра и се надявах, че като вляза, ще е тук.

Това за десятката е веднага след момента, в който нападателят мина покрай тях в подземния гараж и Мехди се развика на Мето. Мето се обърна към другите гавази и им каза, че ще отговарят за това и после каза, че този път Дженгиз аби е уцелил точно в целта.

Кога е другият момент, когато се предполага, че е казал, че Дженгиз аби е прекалил, да го погледна?

Днес и аз не мога да се добера до компютъра, но от телефона чета редовно коментарите и се радвам колко хубаво върви дискусията

Преди да започна със собствените си разсъждения, бързам да сложа една прелест Демет е фотографът Ако трябва да коментирам само с една дума ще е "машаалла"



При първа възможност ще си пусна и превода Хиляди благодарности на момичетата от екипа

Мисля си, че оттегленето на Нуршим Демир (майката на Караджови) се отрази най-много върху развитието на сериала. И въпреки всичко, вече 20 еп., в които я няма поддържат "духа" ѝ жив, което си е похвално. Ако помните, в края на първи сезон, по-точно 11еп., г-жа Зелиха беше дошла в чифлика на Нермин, за да поговори с Бенал за бебето, Мехди, Зейнеп и цялата ситуация, но дойде короната и явно артистката се отказа от снимките... в 12 еп. вече прекроиха нещата, че Мюжгян е дошла да вземе Бенал... Та, мисълта ми е, че образът на Зелиха беше на строга, но правдива жена. Със Зейнеп се държеше много добре, подкрепяше я, защитаваше я от нападките на Мюжгян. Вероятно, ако беше останала в сериала, нямаше да се стигне и до заключването на Зейнеп Т.е. цялата история щеше да е съвсем различна, но това са само мои предположения, де

Идеята ми е, че факторите, които влияят на сюжета са страшно много и няма да се уморя да пиша, че екипът на "Дома" се адаптира доста умело. Съумяха да запазят рейтингите стабилни, вляха доста свежа кръв в сериала и най-вече - историята продължава да бъде интругуваща и непредсказуема.

По отношение на мафията - аз си казах вече, че ми харесва Най-вече, защото ми се вписва отлично в житието на Мехди. Логично е, че човек като него, който е отраснал на улицата и постоянно се е замесвал в побои, след като попадна в затвора, ще скочи с двата крака в капана на бай Дженгиз. Първо, че беше изпаднал в безизходица и второ, защото семейно е обременен Сега е много важно как ще продължат да развиват тази линия.

Малко се отплеснах в писане, ще ме прощавате Да идва фрагманът

Аз емоционално не се обвързвам много, много. Разграничавам реалния живот от този във филмите. Това не значи, че не отбелязвам грешки на героите, а се опитвам тези грешки да ги тълкувам според усещането си за справедливост. Давам шанс и на най-големия глупак или злодей, но до известно време. Като видя, че няма никакво развитие и дори жалък опит да се промени, до тук му е . Не можеш да постъпваш по един  и същи начин и да очакваш различни резултати. Дето казват по сериалите, като си зацикли на едно и също и няма мърдане, а само въртене в кръг.


Единственият /в момента/ сериал, който  го приемам много емоционално и почти не мога да го разгранича от истинския живот , това е "Квартирата на невинните".