Здравейте, надявам се ще приемете дългите ми терзания с разбиране.
На 33 години съм и едва наскоро срещнах човек, с който се появи желание за семейство. Това усещане адски много ме изплаши, защото мислех, че на мен няма да се случи. Просто досега така се е развивал животът ми и това е завой на 180 градуса.
Приятелят ми е стабилен човек и иска деца. Казва, че ако зависи от него, още сега би го направил.
Първият проблем ми е с възрастта.
Навсякъде ми се натяква, че съм стара и трябва да бързам. Много ме потиска това. Някои хора са много невъзпитани.
Вторият ми е мъжката гледна точка - малко ме дразни че той много леко гледа на целия процес... не било толкова трудно, колкото съм си мислела; с времето се увеличавал рискът от увреждания (знам, че е така); ще ме мислят за баба на детето и т.н. Не ме притиска в никакъв случай, дори не повдига темата. Но когато аз заговоря за това, чувам тези неща.
Третият е... социалния аспект.
Не си падам по бебеманията. Имам усещането, че много различни неща ме привличат в майчинството. Влече ме идеята да видя развоя на един нов живот, да му предам нещата, които знам и да видя какво ще направи с тях. Изобщо не ме влече идеята да съм бременна, всички да говорят само на тази тема, да се прехласват по това колко и какво ям, колко невероятно изглеждам (хахахха) и т.н. Всичките ми бременни приятелки минаха през това (на повечето им харесваше вниманието, но аз се ужасявам). Ако имах избор, бих предпочела да прекарам 9 месеца някъде надалеч от всички, които познавам...
Мислила съм да осиновя, за да избегна частта с раждането, но мъжът не ще да чуе за "чуждо". Затова търся решение... на психолог ли да ходя, зъби ли да стискам или да хващам гората
Виж целия пост
На 33 години съм и едва наскоро срещнах човек, с който се появи желание за семейство. Това усещане адски много ме изплаши, защото мислех, че на мен няма да се случи. Просто досега така се е развивал животът ми и това е завой на 180 градуса.
Приятелят ми е стабилен човек и иска деца. Казва, че ако зависи от него, още сега би го направил.
Първият проблем ми е с възрастта.
Навсякъде ми се натяква, че съм стара и трябва да бързам. Много ме потиска това. Някои хора са много невъзпитани.
Вторият ми е мъжката гледна точка - малко ме дразни че той много леко гледа на целия процес... не било толкова трудно, колкото съм си мислела; с времето се увеличавал рискът от увреждания (знам, че е така); ще ме мислят за баба на детето и т.н. Не ме притиска в никакъв случай, дори не повдига темата. Но когато аз заговоря за това, чувам тези неща.
Третият е... социалния аспект.
Не си падам по бебеманията. Имам усещането, че много различни неща ме привличат в майчинството. Влече ме идеята да видя развоя на един нов живот, да му предам нещата, които знам и да видя какво ще направи с тях. Изобщо не ме влече идеята да съм бременна, всички да говорят само на тази тема, да се прехласват по това колко и какво ям, колко невероятно изглеждам (хахахха) и т.н. Всичките ми бременни приятелки минаха през това (на повечето им харесваше вниманието, но аз се ужасявам). Ако имах избор, бих предпочела да прекарам 9 месеца някъде надалеч от всички, които познавам...
Мислила съм да осиновя, за да избегна частта с раждането, но мъжът не ще да чуе за "чуждо". Затова търся решение... на психолог ли да ходя, зъби ли да стискам или да хващам гората
