Майка след 33г и някои притеснения

  • 10 671
  • 165
# 90
В момента гоня 40, мъжа ми още се ослушва за друго дете, макар аз да мрънкам откакто родих.
Мисля че най-големият подарък за едно дете е да си има малко човече до себе си-приятел в игрите. Никой възрастен не може да замени братчето или сетричето. Имаме 2 момченца с малка разлика и не мога да си представя едното без другото. И когато нас вече ни няма, те ще си имат общи спомени и ще се подкрепят. Поне обикновено е така...
Виж целия пост
# 91
Аз родих на 35 години,бебето беше много дълго чакано.
Никой не ми е намекнал даже,че съм стара или нещо подобно.
В родилното се запознах с жени на 42 и 38 години.
 Дъщеря ми вече е ученичка.Мислех,че аз ще съм най-възрастната майка на детската площадка и в училище,ама не е така.Оказа се ,че има и по-възрастни от мен.
Всъщност младите майки ,които са родили на 20-25 са единици.
Повечето раждат около 30 г .възраст.
А някои след 35 имат второ дете.
Виж целия пост
# 92
Кое му е поучителното? Да се пометне, да се роди мъртво дете или да умре родилката и/или детето при раждането или в дните след раждането, е нещо, което се е случвало доста често в онези времена. Изключително висока е била смъртността при бебетата и малките деца. Всички на които се в случвало ли, са си мислили някакви кофти неща?

Най-вероятно поуката е, че раждането на живо и здраво дете понякога не кореспондира с възрастта на майката.
Другото, което може да се извлече като поучително е как не трябва да пожелаваш това, което не искаш да се случи на теб.
Виж целия пост
# 93
Като те чета, май годините са ти само "проформа-проблем". Ти искаш ли наистина дете ? Ако искаш - действай ! Ако не - не. Дали ще имаш здравословна пречка - един Господ знае. Аз родих на 35г първо дете. Мислех, че нямам шанс нито за забременяване, камоли пък за нормална и лека бременност. Все си мислех, че ще е труден и дълъг пътят... Забременях почти от първия път, имах лека и спокойна бременност и родих прекрасното си бебче. Вече мисля за второ Simple Smile С всичко това искам да ти кажа само едно - не се филмирай и не се тревожи за хипотетични ситуации. 90% от нещата, за които се тревожим, не се случват никога ! Слушай само собствения си глас.
Виж целия пост
# 94
На 33г. няма кой нормален човек да те сметне за баба на детето. Постоянно виждам как млади баби на по 45г. ги бъркат за майки на децата в парка.
Тъпо отношение може да срещнеш от разни лекари и "специалисти". Аз имам голяма разлика в годините със сестрите ми, а децата са ни на г/д една възраст. Те се сблъскаха с разни коментари, от които бяс може да те хване.
Виж целия пост
# 95
Да, майка ми постоянно я бъркат за майка на детето ми, когато сме заедно, на 50 е. На 30 никой не съди, та масово жените разждат в тази възраст, вече се измества и по-близо до 40. След 40 също има жени, които раждат първото си дете. По-горе са казали, просто реши искаш или не, годините (особено тези) не са фактор в това отношение.
Виж целия пост
# 96
Ясно, че няма кой да я вземе за баба на 33, то само това остана. С това я плаши приятелят и просто.
Което не значи, че трябва зорлем да се отлага. Каквото и да си приказваме за днешното време (и за цивилизованите германки Wink), за мен категорично при равни други условия по-рано е по-добре, по ред причини, включително, но не само, и защото с възрастта вероятността от неуспех се увеличава прогресивно. Нищо, че има и млади жени с репродуктивни проблеми. Wink Сега, ако условията не са "равни" или не сме сигурни дали човекът е точният, друг въпрос.
Виж целия пост
# 97
Авторката  не е влизала от деня, в който е пуснала темата, мисля, че или е пързалка, или ѝ е все едно.
Виж целия пост
# 98
Ми, да, аз ви се чудя що се напъвате да се обяснявате, след като няма кой да слуша.
Виж целия пост
# 99
А, напъваме се, говорим си просто! Виж каква хубава дискусия се заформи!
Виж целия пост
# 100
Е, на чужд гръб и сто тояги са малко!! Тук се изписаха толкова неща, къде по темата, къде не. Аз получих за себе си отговор, че едва ли не не се гледа с добро око на осиновените деца и че ако прибегна до този вариант пак няма да се отърва от стериотипите и соченето с пръст - ето го осиновенто, или тя пък не си роди, а си осинови( така ще си помислят повечето, които ме познават, защото знаят, че съм доста страхилива)Или пък - Ааа тя не може да забременее,затова си осинови ( защото и с бившия ми съпруг нямахме деца, но и никога не сме пробвали да имаме. Това естествено няма как да го знаят) Не знам какво ще правя, още не съм се осветлила по въпроса, но да имам дете не ми е фикс идея на всяка цена.
Виж целия пост
# 101
Ами всъщност , каквото и да направиш, хората все ще говорят. Това важи за всички сфери на живота. Затова е глупаво да се живее, заради хората. Прави това, което теб те кара да се чувстваш добре.
Виж целия пост
# 102
Цитат
Аз получих за себе си отговор, че едва ли не не се гледа с добро око на осиновените деца и че ако прибегна до този вариант пак няма да се отърва от стериотипите и соченето с пръст...
Всъщност това е твоят собствен предварителен "отговор", за който си си търсила и "намерила" потвърждение в темата. Wink
Виж целия пост
# 103
Няма нужда да гледаш хората, никога не можеш да угодиш на всеки. На въпроса ти искам да отговоря: ако мога да рода дете, нема да осиновя, защото собственото дете те повтаря, то е твое продължение.
Но ако не мога да имам дете, тогава, много ясно, бих осиновила.
Виж целия пост
# 104
Няма нужда да гледаш хората, никога не можеш да угодиш на всеки. На въпроса ти искам да отговоря: ако мога да рода дете, нема да осиновя, защото собственото дете те повтаря, то е твое продължение.
Но ако не мога да имам дете, тогава, много ясно, бих осиновила.


Ами, ако предвид заболяванията ми, детето се роди с увреждания? Или пък не мога да го износя докрай, това ще срине психиката ми съвсем.Такава съм си, премислям ги нещата по 100 пъти, а всъщност знам много добре, че нищо не зависи от нас, а от Господ!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия