много изнервен...

Да, ама за да се промени знаеш ли какво трябва да стане? Трябва да се огледа и да види, че е останал сам като куче и няма никой наоколо, който да обвини за това.
Докато има хора, които вървят около него на пръсти и му козируват, той никога няма да се промени. Вие само засилвате и затвърждавате неговото поведение.

Наистина сте си паснали като по учебник - той е насилник, а ти жертва, която обича да има за какво да се оплаква. Той е неизчерпаем източник, който храни самосъжалението ти. Честито.

И да му го кажеш, той ще обещае - до следващия път(а и той си го знае). И аз така: чаках промяна - 30 години. Е, промени се - от нищо не правещ в къщи стана алкохолик. Твоят - от нервак ще стане побойник(предполагам). Като му писне да се променя заради теб и почне да ти обяснява как "Няма да се променям", "Аз съм си такъв", "Спри да ми натякваш"...
   Но да - права си. Не става с Казване - нито при теб, нито при него.
   Както по-горе казаха: ти трябва сама да узрееш за промяната. Дано само не се докараш до антидепресанти(като мене).
   Не помня - деца колко имате? Не раждай с надежда те да ви оправят отношенията!

Няма шанс за промяна ако не се осъзнае и не го поиска наистина лично той.
Мов бившия след като му казах официално, че го напускам, намерих адвокат и т. н. и особено след като разбра, че има друг човек и не съм сама вече се стресна и осъзна, че е сериозно и уж ще се промени и да му дам втори шанс тръгна на психолог. Познайте колко изкара, ходи, докато не видя, че това не ме трогва и не ми променя решението.
А преди това като го карах да ходи на психолог казваше, че той не е луд, аз съм луда и аз да ходя Карах го да пие магнезий и Б комплекс, защото знам, че липсата им също води до нервност, и това не пожела, да съм си пиела аз лекарства, обвснявах, че това са витамини, не и не. Говорих и с родитеите му, че нещата не вървят добре, и т. н. те ма как може така направиха му веднъж забележка и това беше, не че те могат нещо да направят, той е възрастен човек, но аз бях вече отчаяна.
Разказвам всички тези неща, за да ти кажа, че аз направих всичко по силите си и минах по труден път, за да осъзная, че нещата няма да се оправят. Сега съм с чиста съвест и съм убедена, че взех правилното решение и за мен и за децата.
Убедена съм, че тактиката няма да му обрущам внимание няма да заработи, ако е като моят а те нерваците си приличат, ще започне с викове и по детето като поодрасне, а като майка това ще те съсипва още повече, пак акзвам ролята на буфер не е никак лека.
Опитай да го накараш да осъзнае и да поиска да се промени, това е единственият вариант и си имай едно наум ако няма ефект да се спасявате с детето. Това е моят съвет, с пожелание да си щастлива каквото и да стане от тук нататък.

Седем години... Все бях виновна, крясъци, обиди. Наистина вярвах, че проблемът е в мен и обяснявах на всички колко сме щастливи, колко ме обича и какъв чудесен мъж е.
При мен изтрезняването не дойде с шамар (слава Богу), а с това, че се напи и ми вдигна скандал пред майка ми. Дано съберете смелост да осъзнаете, че не е нормално да живеете така, въпреки че едва ли...

Мои близки си се караха, крещяха си и беше много трудно да се стои край тях, но си живееха заедно години.
Но тази семейна идилия се промени, когато мъжът започна по този начин да си крещи и на децата, и тогава вече жената го заряза и се изнесе с тях.
Та права е хетера, двама души сами си решават, стига да не са замесени невинни душички, които не могат нищо да решат.

Затова отново повтарям,че момичетата трябва да се възпитават много внимателно,да им се внушава собствената им ценност и че никой няма право да им крещи,или да ги подценява.
Авторката е с този човек повече от 8 години,/детето е на 7/сега ли осъзна че е истеричен нервак?
Ако се е променил в последно време,може да е болен или друга причина.Но ако тя го е търпяла 8 години,надеждите да се промени не са реални.
Аз не съм имала подобен проблем с партньор,защото никога не бих го допуснала,но съм имала с по-възрастен роднина и с началник.При първото викане,аз така се развиках,че повече никога не посмяха.

Много же би иска спокойствие и го е яд, а със семейство и деца не е много спокойно.

Ами като си иска спокойствието,да прекрати връзката и да си живее сам и спокоен.Тук си е намерил слугиня и кой да му топли леглото и иска да не надига глас и да няма никакви претенции.

В семейство със деца е спокойно, ако и родителите са спокойни. В изнервено семейство няма как да има спокойствие. Жал ми е, аз нямам съвет и опит с това, но просто искам да кажа, че нищо от написаното не сочи към добър мъж. Ние сме заедно от 7 години, не винаги всичко е цветя и рози, но не се сещам за момент, в който да ми е крещял. С бившия ми много си крещяхме, но ние бяхме и деца, де, 4 години бяхме заедно и всичко приключи в един такъв момент, когато бяхме по на 23 г. Беше ужасно и не си го представям това в семейството ми.

Съжалявам, че отварям темата отново но само да споделя и попитам това дали е нормално. Нещо ми се бъгна мозъка! Имахме една ситуация в която на него му беше неприятно, но не беше проблем чак толкова и ми каза: разтройвай се колкото искаш, само дето не каза не ми пука. Казвам му че по този начин ми причинява страдание и болка и той ми вика: нищо на никого не причинявам като искаш да страдаш, страдай, няма да ти преча. И все едно нищо няма, думата съжалявам че съм грубиян я няма никаква. Той не се има за виновен. Е, на това какво му казвате?

На това му казвам бегай с двеста, тоя филм го знам

Виж сега - само ти решаваш, е ли е нормално, или не. Ще го приемеш ли, или не. Ако сме честни, всяка ситуация се гледа от страна на всеки участник -  колкото той е длъжен да се съобразява с твоите чувства, толкова и ти с неговите... Т.е. няма как да сме рефери, без да сме наблюдавали ситуацията отвътре.
Ама като знам, че това не ти е първата тема с такива оплаквания, явно е време за  по-радикални мерки.

Нормално - ненормално, ти какво искаш? И какво чакаш? "Извинявай" няма да ти каже. Такъв си е човека. Или го приемаш и спираш да очакваш, или се изнасяш и търсиш човек, който знае думата извинявай.
  С 30 годишен опит в подобни ситуации ти казвам - Няма да го промениш и научиш да се извинява. Каквото и да направиш. Това не е в твоя власт. И не е в теб причината.
   А ако е само зор да изохкаш и да си изплачеш мъката - има тема "С какво ни дразнят мъжете". Пиши там.

На мен ми прилича на човек, на който грам не му дреме за теб. На теб на какво ти прилича?

Не знам какво му става. На мен ми прилича на психически тормоз, заяжда се с мен без да съм му направила нищо. Реших да си отстоявам мнението защото това което искаше той не беше добро и станах лоша била съм му се качила на главата  свикна да слушкам и да се съгласявам. От думите най боли. Правила съм се на важна. Много е странно уж му пука за мен обаче някой  път за моите чувства  не му дреме и е жесток. Не мога да си изясня ситуацията, не съм добре