А ако таткото спи в друга стая?

  • 6 548
  • 125
# 15
Децата са различни, просто не иска да спи сама. Аз нямам намерение да издевателствам над нея, много пъти сме и обяснявали, обзаведохме и нова стая, но ставането си продължава. Аз също не спя непробудно цяла нощ, някои хора сме така, ставаме посред нощ. Познавам и други такива деца. Рано или късно ще свърши. За момента това е начинът всеки от нас да спи възможно най-много. Заплахите не са начинът да постигнем спокойствие, а за съжаление само това проработи, но... не намирам за нормално да се заплашваме с разни неща преди сън, смятам, че в дългосрочен план това би навредило..
Така че, който има спящи деца, нека се радва на късмета си 😊 ( и ако може без гръмки фрази за неща, коита не са му на главата 😉).
Виж целия пост
# 16
Да не ви казвам ние как спим с две малки и породени. Понякога таткото сам, понякога в спалнята, понякога в хола, понякога в детската стая. Понякога спим всички на едно легло. Сутрин се чудя къде се будя. Но ни е хубаво. Децата са малки, сега имат нужда от нас. Не ми е проблем, че ММ понякога спи сам. Лятото беше почти всяка вечер, имаше доста работа и трябваше да си почива.
Виж целия пост
# 17
Да, да, да! 😁 Вечер на дивана спим един върху друг, барабар с котката 😂 На мнение съм, че всеки трябва да спи, където се наспива. Снощи викнах мъжа ми да гледаме филм и да се гушкаме, будя се- то 3:00, заспала съм, той взел бебо и отишли да си спят в детската. За мен е важно да има разлика за детето между дневен сън на шум, светло и да си знае къде му е леглото вечер. Задължително го местим от едната кошара в другата. А баща му може да спи и седнал, убедила съм се. Аз съм лиглата- да е тихо, топло... 😁

Да не ви казвам ние как спим с две малки и породени. Понякога таткото сам, понякога в спалнята, понякога в хола, понякога в детската стая. Понякога спим всички на едно легло. Сутрин се чудя къде се будя. Но ни е хубаво. Децата са малки, сега имат нужда от нас. Не ми е проблем, че ММ понякога спи сам. Лятото беше почти всяка вечер, имаше доста работа и трябваше да си почива.
Виж целия пост
# 18
Моя мъж имаше фикс идея да не позволяваме бебето да спяло при нас Simple Smile Още като бях бременна, големи заричания, голямо чудо, той знаел, че така се развалят семействата... е, не се получи. Малкото си е спало при нас стотици пъти. Но спалнята ни е голяма и има място за трима. Сега, вече 4 годишна, си спи вече на нейното легло, но ако реши, промъква се по нощите и идва пак при нас Simple Smile
Виж целия пост
# 19
Дъщеря ни беше ревливо бебе.Събуждаше се през 3 часа.
Кошарата беше в нашата спалня въпреки ,че имаше обзаведена детска стая.Накарах съпругът ми да се премести да спи в хола.
Обаче полза никаква.
Бебето започва да реве и той пристига и започва
-Ама сега защо реве?
-Да не би да му има нещо...
-И аз искам нещо да правя...
И така през 3 часа...Искаше и той да участва във всичко,сърдеше се,че съм го изолирала в хола и накрая пак се върна при нас в спалнята.Сменяше памперса и държеше бебето да се оригне..Накрая и двамата недоспали..
Бебето ревеше така,че не само той,ами и съседите се жалваха,че се чувало и се събуждали..Особено,като запонаха да никнат зъбите...
Виж целия пост
# 20
Ние спяхме в една стая до втори месец на дъщеря ми и тогава я преместихме в другата стая, защото вече не претендираше за нощно кърмене. Синът до 7 месеца се будеше за нощно кърмене (!) и затова спяхме: таткото, аз и до мен бебето, на нашия креват, хем да не ставам, хем таткото да не го смачка насън. На себе си си имах доверие и с основание, защото не го смачках.

Обаче никакви такива нямаше при нас - таткото да се наспива. Той ставаше нощем и ми подаваше съответното бебе. Много подкрепящ човек.

Не сме изобщо решавали ние, големите, да се делим. Бебето да го отделим - да.
Виж целия пост
# 21
Отделно от таткото само и единствено, ако сме се скарали жестоко. Бебето до една годинка в спалнята, в неговото си легло, после в отделна стая.
Виж целия пост
# 22
Като ревне тогава хранете през нощта, какви са тези глупости, че не е хубаво да спи много време без да яде. Моето спеше по цяла нощ след първия месец.
Виж целия пост
# 23
Да, оставете го да си спи, когато се събуди, тогава. Всяко си има ритъм,това обобщаване с 3-те часа не може да важи за всички.
Виж целия пост
# 24
Отделно от таткото само и единствено, ако сме се скарали жестоко. Бебето до една годинка в спалнята, в неговото си легло, после в отделна стая.
ММ и да сме се скарали, и да се преместя, и той се мести при мен, така ме разсмива и затова не стоим дълго скарани. Simple Smile Simple Smile Simple Smile
Виж целия пост
# 25
Децата са различни, просто не иска да спи сама. Аз нямам намерение да издевателствам над нея, много пъти сме и обяснявали, обзаведохме и нова стая, но ставането си продължава. Аз също не спя непробудно цяла нощ, някои хора сме така, ставаме посред нощ. Познавам и други такива деца. Рано или късно ще свърши. За момента това е начинът всеки от нас да спи възможно най-много. Заплахите не са начинът да постигнем спокойствие, а за съжаление само това проработи, но... не намирам за нормално да се заплашваме с разни неща преди сън, смятам, че в дългосрочен план това би навредило..
Така че, който има спящи деца, нека се радва на късмета си 😊 ( и ако може без гръмки фрази за неща, коита не са му на главата 😉).

Напълно подкрепям. Много зависи от децата. Синът ми спеше с нас до 2 години, защото бяхме в едностаен апартамент. После се преместихме и се притеснявах, че той няма да иска да спи сам в стаята си, но беше точно обратното. От първата нощ не е имал никакви проблеми и дори като ходим на хотел, той пита не може ли да си има своя стая. Малката, като се роди, вече си имаше своя стая. Спа в нея до към 3-та си годинка. След това лека полека всяка нощ започна да се буди и да ни вика, или направо си взима възглавницата и идва да спи при нас. И така вече 2 години. Пробвали сме да я караме да си стои в стаята, но тя само реве и буди цялата къща. Иначе е супер самостоятелна, обожава да ходи на градина, ако играе с братовчедите си или приятелите си от квартала, цял ден няма да се сети за нас. Но през нощта просто не иска да е сама. Майка ми постоянно негодува как така и т.н. Но след още някоя година малката вече ще е голяма и сама няма да иска да идва, така че не виждам за нужно да се травмираме за нещо, което ще отмине скоро.
Виж целия пост
# 26
Спим тримата в една стая. Бебето в леглото си ( което е залепено за нашето). Буди се по 1 милион пъти на нощ. Понякога съм казвала на баща му да отиде в хола да се наспи, но той не иска, казва " каквото за теб, такова и за мен". Не бих се сърдила ако отиде и не мисля, че това води до отчуждаването.
Виж целия пост
# 27
Първите месеци бебето спеше в спалнята при нас, но в отделно креватче.
После самичко в стая.
Парите носехме и двамата, майчинството е заплата за работа като всяка друга. Деляхме си нощта, защото ядеше много! През 2-3 часа, няма денем, няма нощем. Мъжът ми си лягаше в 22 ч. и ставаше в 6 ч., храни, сменя памперс, игрят си до 9 ч., когато тя пак заспиваше, а той отиваше на работа. Аз съм нощна птица, лягах си като яде в 3 ч. и спях с нея до обяд.
Не е вярно това за заложеното, спя изключително дълбоко, въобще не съм чувала кога стават и какво правят. Мъжът ми е обратното, много лесно се буди, затова спеше с тапи.

Като стана на 2 г. махнахме решетката, защото се научи да я прескача и щеше да се пребие. Тогава започна да идва при нас. Не ревеше, като я върнем не се противеше. Просто пак чакаше да заспим и идваше на нашето легло, намираше си място някъде в краката ни и я намирахме заспала и премръзнала. След известно количество безсънни нощи и носене в другата стая избрахме съня и започнахме да спим дружно тримата на спалнята.
На 6 г. усетихме желание да се премести и след първите няколко нощи каза, че повече никога не иска да спи при нас!

Отделно спим инцидентно, само когато някой от нас е с кашлица или не ни е добре и висим пред телевизора до сутринта. Не знам за отчуждаване и т.н. но по принцип не обичам да спя сама, затова този вариант не е приемлив за мен.
Виж целия пост
# 28
Новородените трябва да спят по 14-17 часа на денонощие, някои достигат до 19. Според педиатрите, новородените в следствие на жълтеницата, неукрепналия организъм, изтощение и други фактори, трябва да се оставят максимум до 4 часа сън и то не всеки път. На около 3 часа се хранят, особено ако е АМ, а не кърмене. Но и кърмене да е, не се оставя преди края на 2-ри месец да спи по цяла нощ. Към 3 месец може да се остави и то пак нормално е около 5-6 часа и в последствие нараства и може да се работи да спре нощното хранене. Та... не са мои предпочитания, а очевидно каквото съветват лекари 🤷🏻♀

Като ревне тогава хранете през нощта, какви са тези глупости, че не е хубаво да спи много време без да яде. Моето спеше по цяла нощ след първия месец.
Виж целия пост
# 29
Нашата педиатърка ни съветваше да се водим по детето и да храним, когато иска, независимо дали е ден и нощ.
Не ни е било проблем, все пак сме двама, лесно се намери начин и да имаме достатъчно сън, и да няма рев.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия