Аз като бях бременна и лежах за задържане, започнах да спя на дивана пред ТВ-то, понеже не трябваше да мърдам, а таткото си похръква. Имаме чуден диван и супер ТВ, не съм като наказана. После като родих и логично гледам бебето по цял ден, установих че аз с бебето в една стая не мога да спя, както майки разправят: “Спиш като и то спи”. При всяко хлъцване, вдишване по-шушмо пр. скачам уплашена. Личната лекарка направо беше казала на мъжа ми: Ако искате да се наспива майката поне чат-пат, отива в друга стая, защото на майката е заложено да скача на всеки звук. И започнахме да спим така- аз в хола, тати с бебе в детската. Аз ходя нощем за хранене и да нагледам положението, иначе си спя дълбоко на дивана. Факт, че мъжът ми е чудесен, грижовен баща и съпруг и гледа детето прекрасно.
При вас как е? Кое работи и как се разпределяте в грижите?
П.П. Баби да помагат нямаме. Нямаме и бавачки.