Как да се справя с майка му?

Да. Според някои семейства такива младежи не са за изпускане. Особенно, ако мама му е дала дебитна карта и редовно я захранва. Дъщерята на една позната, работеща в Герм.  така я беше прибрало семейството на гадежето и. Тя в 10 клас, той студент. Точеха и картата редовно, докато младите се забавляват в детската стая. Идилията свърши, когато майката на момичето разбра къде отиват изпращаните от нея пари. После месеци разправии и кандидат-свекърите да върнат поне част от присвоеното. И двете семейства са софиянци, с висше образование и добри професии.

Девойката както ти ме наричаш,е пълна отличничка с предложение от университет в чужбина,което според мен е здраво бъхтене над учебниците,но това което вие не разбрахте от поста ми е,че не аз и приятеля ми мислим за семейство и като цяло никой не мисли за семейство просто ме обиждат! Ще помоля,който не е схванал поста ми и не разбира за какво става на въпрос,да спести мнение. Аз поисках съвет от по-възрастни от мен,но явно вместо да се радвате,че младите в днешно време могат да ви потърсят да ви попитат нещо,вие ги нападате още повече! Аз лично тук срещнах помощ от може би само 9 или 10 човека за което съм благодарна,нека прекратим темата!
Благодаря ви!

Аз, ако бях на твое място, въобще нямаше да се замислям за тези приказки. Това при положение, че имаш предложение от университет в чужбина. Гледай си бъдещето и образованието. Здравото бъхтене над учебниците сега ще ти осигури много възможности в бъдеще.

скороо

Еее, това променя нещата, Емили. Ако няма да ставате семейство в близките 5 години, просто я игнорирай свекървещицата. И замини за чужбина. Там пък хич няма да я чуваш.

Огорчението ти е разбираемо, НО:
- Макар и пълна отличничка (не си личи чак толкова от правописа) все още ти предстои да се научиш на ясно излагане на теза. Твоят първи пост, по който основно са коментарите, показва по-различна картинка от тази, която дойде после след ред пояснения. И ако знаех всичко, което знам сега, щях да напиша по-различен пост.
- Даже и при логически ясно изразяване, в нета има и още един момент, затрудняващ комуникацията - изрязване на емоционалния заряд и помощните средства за предаване на смисловите нюанси, каквито има при живия контакт (мимика, промени в интонацията, поглед, жестове...). Затова много често се случва в главата ти написаното да звучи по един начин, но четящите да схващат друго. Имай го предвид, защото на лошо зададен въпрос не можеш да очакваш добър отговор/съвет.
- И накрая липсата на пълно и правилно въвеждане в обстоятелствата води до това, че всеки поставя питащия в обичайната за него среда. Тоест четейки първия ти пост аз апликирах ситуацията върху децата от средата на моето дете, което явно е голяма грешка. Е как да получиш адекватен отговор?

Иначе поздравления за университета и амбициите. Много ми е драго да чуя, че искаш да се развиваш. И при това положение няма какво да я мислиш тъщата - отиваш в чужбина, сменяш средата, после си уреждаш живота другаде и  какво плямпал някой там в родното ти място губи всякакво значение. Просто се издигни над ситуацията, защото с простаци не можеш да спечелиш спор или да се справиш. Още повече такива със самочувствието на по-възрастни и мъдри. Неслучайно има поговорка, че никой не е станал пророк в собственото си село. Та не си губи нервите и времето и се изнасяй от старата среда. Това ти е съветът.

Никъде не спомена, че имаш подобни планове, а единствено коментира притесненията си.
Похвално е, че имаш амбиции и ти желая успех!
Както ти написаха вече, всеки съди по прочетеното, видяното и опита си. Моят опит е различен. Големите ми дъщери са с 3-4 г. по-големи от теб и учат в чужди университети. Не живеят с гаджетата си и изобщо нямат идея какво си мислят майките на гаджетата, защото имат други вълнения - учене, изпити, дистанционно обучение. За годеж пък не им е минавало през ума.
Пак казвам, че е похвално желанието ти да надскочиш предразсъдъците, а част от това ще е изобщо да не ти пука за гаджета точно сега, а да залягаш над уроците.
Любовта не е пречка. Самата аз съм със съпруга си от ученичка, но не сме живели заедно и след завършване на бакалавърска степен се  оженихме. И между другото, по мнението на кандидт-свекърва ти, двамата сме ялови, но днес медицината е така развита, че имаме 4 деца. А за чуждо мнение, на близки или далечни, не ни е пукало никога. Та това е решението.
Накратко - всяко нещо с времето му, пренаредени приоритети и никакво внимание на приказки.

Преувеличавате!

Аз съм българка. Двамата ми родители имат висше образование, баща ми две, а винаги е бил на високи позиции, собствен бизнес и т.н.

И аз съм се влюбвала на 17. Затова казах всичко това. Няма нужда да си от малцинствата. Ако разкажа на 17 историята как спим в моята или негова стая, неволите с майка му и т.н, реакцията ще е същата. Помня го, сякаш беше вчера.

Гаджето ми от 17-годишна е далеч в миналото. Е, като се срещнем се подравняваме и се питаме неща. Работи в мобилен оператор. Оправя ми договорите.

7 години по-късно, никога в живота си не съм била по-решена да градя кариера, в това, което искам. Както и за образование, цели. Дете не би попречило. Нито майки.

Жестоки сте. На 17 е първата и “последна” любов. И майката е страшилище. Заслужено!!!!

Мило дете, тепърва ти предстоят прекрасни неща, ти си се набутала с мъж , свекърва, че и за деца говориш. Не се погубвай, какво си разбрала от живота, още незавършила, с мъж и проблеми.
Радвай се на свободата, защото по ценно нещо няма. Образовай се, виж свят, други хора, кариера, тогава мисли за семейство.

Виж сега, авторке, ти беше написала за годеж на 16 и неоправдани очаквания от свекървата за деца на 17. Много ясно какво са си помислили повечето от нас.
С оглед на новата информация: Пак няма как да й затвориш устата на тази жена. Явно е доста неприятна личност. Но не ти е и приоритет. Не стига, че сте подслонили сина й, ами и ви хули.

Смятам, че цялата тази драма ще остане зад гърба ти, ако заминеш за чужбина. Жалко, че родителите ти са замесени в тези грозни подмятания, но на тях няма как да им помогнеш. Ако някой не е получил овреме добро възпитание, след 40 е малко късно (предполагам, че майка му е на толкова).

Сега градиш бъдещето си, успех ти желаая.

Май и ти, макар и на 20 си живяла в детската си стая.

Еми с пандемията им отпадна този проблем и си търсят нови

какво нападате момичето не мога да разбера, в днешно време никой не иска да им се меси  между двамата всеки иска да е самостоятелен! едно време е било да живееш с свекървата и т.н ся времената са други...и моя приятел че е на 30 г. и все още донякъде слуша майка си което това супер много ме дразни...и съм го казвала че ме дразни че така бъдеще няма да създадем няма против да се дава съвети ама не и акъл да му дава...аз съм на 21 и нашите са ми казвали че аз си преценям с кой и как да бъда

Между 17 (с връзка от 15) и 21 аз лично виждам разлика.

От там е точно.

Само първата страница прочетох.