Нещата тръгнаха от там, че един потребител казва: Има хора, които не искат да се ваксинират. Друг казва: Ама как така, тука говорим за опасна болест, вижте надвишената смъртност. Последното обаче е аргумент само за част от обществото. Не само у нас. С негативен подход човек не може да бъде убеден и бира да си сипе, вие за ваксини искате да го убеждавате. Няма да стане. Никъде не агитират за ваксинация с трупове (май).
Нито пък с омаловажаване на заболявания, различни от коронавируса, ще убеди някого каква е ситуацията. Баба ми получи инсулт от свръхемоции. Беше рискова, но въпреки това едно точно определено събитие я събори. Буквално и за минути. Последваха две години като в мъгла - и за нас, и за нея. Като чуя, че то това не можело да стане или, още по-страшното, че "то това не е заразно", и изтръпвам, честно. Като някой напише, че "то инсултът/ инфарктът/ катастрофите не са заразни", и ме заболява ужасно, защото, да, не са, но все пак... звучи грубо. Като не е заразно - не е наша грижа ли? Не умират хора ли?
Истината е, че в България като че ли така и не се появи златна среда покрай коронавируса. Нека не си кривим душата - имаше и още има хора, които действително са на ръба на паническо разстройство. На другата крайност - нема вирус, мен не ме пипа, БЦЖ, ракия, вино, домати, нали, говорили сме ги тия неща. Не може така, трябва да има някакъв баланс.
П.П.: Извинявам се за емоционалния пост!