Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през март

щото, ако ми беше писано сега щях да имам първолаче...

Всеки върви по собствения си път. Ако вървиш с удоволствие, значи това е твоя път. Ако се чувстваш зле – по всяко време можеш да го изоставиш, без значение колко далеч си стигнал. И това ще бъде правилно. Аз казвам, че е безсмислено да прекарате целия си живот по един единствен път, особено ако този път няма сърце. Преди решително да тръгнеш по пътя, попитай себе си, има ли този път сърце? Ако отговорът е – не, ти ще го разпознаеш и можеш да избереш друг път. Когато човек най-накрая разбере, че е избрал пътека без сърце, то тази пътека вече е готова да го убие. В тази точка много малко хора могат да спрат своята целеустременост и да прекратят ходенето. Път без сърце никога не е радостен. Трябва усилено да работиш, дори за това да стъпиш върху него. От друга страна, пътят със сърце е лек. Не трябва да полагаш усилия, за да го обичаш… Трябва винаги да помниш, че пътят е само път. Ако чувстваш, че не трябва да вървиш по него, то не трябва да оставаш там при никакви обстоятелства. За да имаш яснота, трябва да водиш дисциплиниран живот. Само в този случай ще знаеш, че всеки път е само един път и че няма абсолютно никакви прегради нито за теб самия, нито за другите, да го напуснеш, ако именно това ти повелява да направиш твоето сърце. Но твоето решение да останеш на този път или да го напуснеш трябва да бъде свободно от страх и амбиция. Гледай на всеки път отблизо и решително. Пробвай го толкова пъти, колкото намериш за добре. След това попитай себе си и само себе си. Този въпрос е такъв, че само много стари хора си го задават. Има ли пътят сърце? Ако има, то този път е добър. Ако няма, то полза от него няма. И двата пътя водят наникъде, но единият има сърце, а другият – не. Единият път прави пътуването приятно и колкото повече ходиш по него, ставате едно цяло. Другият път ще те принуди да проклинаш живота си. Единият път те прави силен, другият те изчерпва.
Постъпвай така, сякаш това е сън. Действай смело и не си търси извинения.
Хората обикновено не осъзнават, че във всеки един момент могат да изхвърлят от живота си каквото и да е. По всяко време. Мигновено.
Не се обяснявай твърде много. Когато се обясняваш защо не можеш да направиш това или онова, всъщност ти се извиняваш за недостатъците си, надявайки се слушащите да бъдат добри и да ти простят.
За да извлече максималното от живота човек трябва да може да се променя. Най-трудното нещо е намерението да се промени.
Никога на никого не се сърдя. Нито един човек не може да направи нещо такова, което да си заслужава такава моя реакция. На хората се ядосваш, когато чувстваш, че техните действия са важни. Нищо подобно отдавна не чувствам.
Ти сега не можеш да ме разбереш заради навика ти да мислиш така, както ти виждаш.
Ако не ти харесва това, което получаваш, промени това, което даваш.
Основната пречка за повечето хора е вътрешният диалог. Когато човек се научи да го спира, всичко става възможно. Най-невероятните проекти стават осъществими.
Карлос Кастанеда