Споделете 3.1

Само не разбрах за какво ще се черпите  , гледам скобите още седят 

Бу със завидна бързина ми ги разкара, ама аз видях, че съм повторила думата `грешка` и отидох да редактирам, та пак си ги натресох.

Обидена съм....много.....по-точната дума е огорчена....жестоко и то. 
Отдавна не съм плакала така.........
Плача си и за момиченцето на РУЖА-абе, фалстарт на седмицата май.

Коя е Ружа?

Лелеее...докато ви изчета забравих началото.

Първо хиляди целувки за дъщеричката ти, ДЕ ВАня и за теб разбира се!  Честит празник !

Mari_Pz, късмет ти желая от все сърце!

Нимфетка, дано не е съвсем отчайващ случая с петокласниците.Проблема за мен лично като начало е, че според мен материала по разказвателните предмети първо е ужасно много /един урок е по около две печатни страници/ и второ е написан на неприемливо неподходящ за възрастта им език.Аз съм си Куку-перу...това е повече от ясно, но вярвам, че и в темата за петокласниците в Нашите деца ще ме обяват за луда, защото всеки урок го преработваме на достъпен език и го синтезираме със сина ми до максимум две ръкописни негови страници.Учудващото    за мен е, че този начин и вариант на учене той го приема и после учи без проблем от тетрадката си.Днес сам е преработвал като е извлекъл само това, което разбира и когато го сравних с километричния урок-локум се оказа, че е напълно достатъчно като информация.В потрес съм не от друго, а от желанието му да го направи.Отиди ако искаш във въпросната тема в Нашите деца, за да добиеш представа за доста неща, включително и за манджата с грозде. Желая ти успех отсега по повод завръщането ти на работа!

Обичам я тази тема/теми/  Мое да си плямпаме без връзка и без тема. Отивам да положа канче, че страдам от хронично недоспиване.В следващата седмица-две ме чака неподходящо и неприлично много работа, но ще положа усилия да ви навестявам поне тук.

аз съм от четящите темата, но не пищещи в нея, защото много трудно ми идва дар словото във виртуалното пространство.
На живо не може да ми се затвори устата, но тук, във форума - е точно обратното.
Но тази сутрин се чувствам страхотно!
Моето малко момченце, събуждайки се, ме гушна и ми каза "Пети" и се усмихна с най-лъчезарната и сладка усмивчица.
Колко малко му трябва на човек, за да се чувства пълноценен и щастлив

Pipince, не е нужно да имаш дар слово. Напиши го така, както го чувстваш...
Ще си позволя да те цитирам в темата ми Усмихвам се, когато...

Споделям че снощи купихме от Метро 2 мъжки дезодоранта ( как ли се пише тая дума? Нивеа. Имаше някаква игра с смс-и, от която спечелихме сафари в Боровец. След първоначалната радост погледахме етикетчето и се оказа че промоцията била до 30.09.2006. Но въпреки всичко днес се обадили на мъжа ми и казали че си печелим наградата:)))))))))))
Хич не знам какво ще излезе, но усещането да спечелиш е много приятно, даже и при малка награда.

П.С. Откак се оженихме ни върви от такива игри- круша от Кит Кат, 2 сребърни гривни от Кока Кола Лайт, а сега и това....

Днес съм добре, преди малко ми се стегна сърцето, като видях че ми звъни директорката на яслата, но после разбрах че Никол си е загубила едната обичка, майната й .. една обичка, а аз си помислих нещо лошо, да ме вземат дяволите 

Пипинце, добре дошла в темата - не е нужно да си Шекспир, за да пишеш тук, тъй че надявам се по-честичко да те виждам!

Де Ваня - много ти благодаря за снощното ЛС, мило ми стана и дълго се усмихвах! 

Сакри, благодаря за пожеланията - надявам се да се справя! Благодаря и че ме насочи към темата за петокласниците! Прочетох я цялата и се хванах за главата - признавам, че не съм си давала ясна сметка каква лудница е да имаш учениче, нали съм от "другата страна" на катедрата. Та исках да ти кажа още, че явно със сина си сте открили начина за справяне с трудния материал - щом преосмислянето на написаното в учебника и преобразуването му в по-достъпна информация помага, можете да продължите по същия начин. Щеше да бъде идеално, ако учителят правеше това вместо вас, но това вече си зависи от него. Нямам предвид наготово да се сдъвква и изплюва материала и после децата папагалски да заучават, а това осмисляне да се извършва от учениците с помощта на преподавателя още в час. Но това вече зависи от самия учител. Аз по принцип винаги уча децата си да използват тетрадката за работа в клас като пръв помощник при ученето, затова диктувам много подробни планове и често учебника го използваме само заради упражнителните задачи, примерите или за допълнителните подробности. Всъщност в досегашната си практика само веднъж ми се е налагало да преобразуваме с учениците материала в по-достъпен. Става дума за едни осмокласници - едно че съвременната българска литература, която учихме, ми се струваше прекалено сложна за тях (по мое мнение, а и тяхно  ), второ - анализите в учебника бяха толкова претенциозно написани, че беше абсурдно да вникнат в съсържанието, камо ли да го възпроизведат. Затова използвахме учебника като христоматия, а анализите си правихме в час по "нашенски" и записвахме всичко в тетрадката. Не съм сигурна дали съм постъпила правилно, защото май съм ги поразглезила - след като излязох в майчинство ми се оплакваха, че им е трудно със заместника ми, понеже били свикнали да имат важното, синтезираното в тетрадката си и от там да учат... Но за онзи момент за мен това беше начинът и шанса да им влезе нещо в главите, не можех да разчитам на учебника... Да не говорим, че ми се случиха класове, за които ученето не беше първа страст и радост...
Та спирам вече... Извинявам се на Сакри и останалите четящи, че навлязох в дълбоки подробности, но наистина ме вълнува какво и как стига до главиците на децата - в противен случай се обезсмисля както ходенето им на училище, така и моята работа... Пак извинявайте!

Депешаркчице, ти посъвзе ли се? Докривя ми много снощи, като прочетох колко си огорчена и разплакана...

Малко да ви поразвеселя:

Моето първолаче вчера за първи път е обядвало на ресторант. Понеже няма стол в училището, ги водят в близко ресторантче на топла храна на сносни цени. Та, той си поръчал, хапнал си, пийнал си Капи, а накрая отказал да плати. Твърдо заявил, че парите му трябват за следобед, когато възнамерявал да си купи чипс и н'ам кво си

Госпожата, която ги придружава, платила.

Еми тва е, имам си стратег - с ясен поглед в бъдещето и с оформени за него планове

Коала, смях се много , честно
за миг дори си представих моето тарикатче в такава ситуация, макар и да е дооста мъничък.
Дори и се зачудих как щях аз да реагирам в последствие.

Рокси, честито ви сафари. Няма значение какво ще - важното е, че са ви признали наградата, ще си починете малко на Боровец и ще се забавлявате

ДеВаня, макар и с леко закъснение - честит рожден ден на твоето слънчице. Да ти е живо и здраво, много радости да ти носи, а ти повече да го слушаш

Хайде и аз. Да ви кажа днес какво ми се случи.Аз съм бесно счети  , знаете.От известно време поех и касата на фирмата.По едно време колежката от шоурума ни си отчете прихода, платих една куриерска доставка и после заплати на двама колеги.Източиха се почти един след друг и след като приключих заключвам касата и изпускам ключа от ръцете си.Всичко е ОК, обаче ключа ИЗЧЕЗНА.Подчертавам ИЗЧЕЗНА.Изобщо не го чух да издрънчи на пода. Обърнахме офиса с хастара навън, разместихме почти всичко, да не би да съм го подритнала нанякъде без да усетя.Залягахме на пода и под него даже и само дето лупата не ФанАх. Не смея да изляза от стаята, защото си е кофти тръпка мисълта, че някой може да си е познал ключа без да иска.Кинти са си това.И така повече от половин час. И накрая...застанала съм аз на мястото на престъплението с ръце на буквата Ф на кръста и се гледам в крачКата, докато се опитвам за пореден път да проведа мисловна дейност.И... О ЧУДО ! Облякла съм се с дънки, на които подгъва им е обърнат навън!Бъркам и намирам ключа там!    Луда калинка съм и за пореден път ще кажа - това само на мен може да се случи. Това е всеобщото мнение в офиса.Изпаднах в небивал стрес, честно...а после се смяхме доста.Довечера ще гУ пробвам номера в кварталния супер, зада видя кви провизии мога да събера в подгъва на дънките.Някоя бутилчица уиски дали ще се събере инкогнито ?

Споделям, че наистина си починах в Търново /Калида, ти си злато, бе, човек, как винаги ме помниш.../

Девойката продължава да клепа за световно, но на мен не ми пукааааа, няма да тормозим детето, я

Шопинг терапията също си каза думата. Взех си такива красоти за мойто тяжко тяло, че Дядо Коледа като ми донесе чистак бърсак ново боди за рождения ми ден, после няма да мога да ги нося... Пиша големи глупотевини, ама нейсе, това да ми е проблемът

От офиса ми дадоха пари за подарък, че ми наближава ЧРД-то, яко да ми е д-то  И си взех един костум от Nia and Dorado с една голЕма розичка, дето ако я бучна на ревера и сисите ми съвсем ще пробият предното стъкло...

Депешаркчице, знам, че няма да напишеш подробности... Но ми докривя, че си плакала... Довечера ще те чуя 

Като съм на такава вълна, я да взема да напиша нещо хубаво и полезно