
Какво ли ми разбираш ти от висша мода, я си пусни малко фешън ТВ, да се ограмотиш, Пол Макартни ако беше набивал на Стела в главата как НЕ се комбинират цветове, един дизайнер по малко щеше да има

Болят ме ръцете, скапана съм. Сега чакам да се стопли вода, къпя се и заминавам вкъщи. При мама е най-хубаво - тя най-добре ме глези! 
Така че ще се поразходя повечко, та да намеря удобен за мен вариант.
В училище са ги побъркали от глупости и осъзнах, че голям хикс ме чака, като се завърна.
Първо трябва да мина курс по Безопасност на движението, защото съм класен ръководител и ще трябва да водя часове, но без курс не мога. Второ трябва да изкарам курс и по информационни технологии, който се провежда в няколко съботи и недели... Трето трябва и да мина курс за повишаване на квалификацията и да държа изпит - всички са го минали, сега се явяват по изпити и аз също трябва да го направя, защото в противен случай се оказвам неконкурентноспособна на пазара за даскалска работна ръка.
Освен това трябва да карам колкото се може курсове, защото всеки курс ми носи определен брой "кредити". За какъв чеп са ми тези кредити, не разбрах, ама ще питам пак...
И всичко това се плаща предимно от нас, тук таме училището поема разходи... Но отчайващото за мен е, че ще трябва да уча по конспект и да се явявам на изпити... Смейте ми се, но изпитвам ужас при тази мисъл. За мен всяко явяване е било кошмарно, никога не съм имала увереност и самочувствие, независимо колко съм подготвена. И сега при мисълта, че отново трябва да мина през същото, изтръпвам... Не ща конспекти, не ща изпити, не щааааааааааааа...
Искам да се пенсионирвам вече...




, нещата ще се наредят, ще видиш


, нещата ще се наредят, ще видиш
Много искам пак да се видим, дори да е само за няколко часа, ама засега не става... По-нататък - живот и здраве да е! Пък изпитите - все ще ги оправим някак, ама нали знаеш какво съм шубе и Паника Михайлова - още отсега съм ги замислила... Ще те послушам - след малко се грабвам и отивам при мамааааааааа...
Весел ден на всички!
Представям си я картинката - една камара даскалки преписват 
Само това май не съм правила.Най-накрая някой да ме сложи в джоба си по щуротии !
Остави ме там, предавам ти щафетата.
Само това май не съм правила.Най-накрая някой да ме сложи в джоба си по щуротии !
Остави ме там, предавам ти щафетата. 
Приемам овации.




/. 


В тез моменти осъзнаваш колко малки и ненужни са личните дразги. 

Препоръчани теми