Моля за мнение и съвет как да постъпя в сватбения ден

Включвам се и аз в темата, тъй като и моята сватба ще е може би нещо подобно. Според мен, това да има водещ си е направо задължително, ако държите да има по-приповдигнато настроение. Била съм на сватба без и се усещаше малко като да празнуваме рожден ден или просто годишнина. В крайна сметка лошо няма да е по-весело и различно.

Зависи от гостите. 30 човека могат да направят страхотно парти, но могат и да седят като мумии и да чакат нещо да се случи, някой да им го направи веселото. Ако двама-трима се откроят с активност и високо настроение, могат да бъдат възприети и като фриковете на тържеството. Твърде малка е масовката, за да останат незабелязани.

Аз например не харесвам особено сватби с водещи. На нашата имаше само ДЖ, който пое и тази функция и според мен се получи добре.

Аз също не ги харесвам, защото обикновено говорят глупости и смешки, които са се изтъркли от повтаряне по сватбите. Гостите се смеят насила - какво да правят. А ако е "професионален" диджеят, колкото и да му се молиш, не може да смени чипа и да се изчисти от заучените изрази, които според него са проверени и 100 процента работят - задължителните шеги с балдъзата, ако булката има сестра, с кума и способностите му да пие.

Но не мога да предложа алтернатива на сватбен диджей.
Моето мислене и мнение по въпроса много се припокрива с това да има дрес код, идея за цялата сватба, тема, изискано меню, и изненади за гостите и от гостите за младоженците.

Описвате моята сватба!
Спестих си:
-менчета
-ритуално танцуване за бройлер
-ревящи или пияни роднини
-запотени физиономии на хора, които не искаш да каниш, но трябва заради родата
-пари

Ти описваш някакви турбо селски сватби, които никой не прави. Не съм била на сватба, на която са танцували с печена кокошка. Това е било събитие отпреди 50-60 години и то в определени краища на страната. В града, в който аз живея, е изключително непопулярно и много хора дори няма да разберат какво си написал с този бройлер.

Притесненията тук са по-скоро да не се получи сватба, приличаща на обикновен рожден ден, на който да е скучно, непознатите хора да си говорят едва-едва и всичко да се сведе до изхранването на поканените и седене по столовете.

Традициите за мен са нещо красиво. Имам свидни спомени от забулването, от това, че баща ми ме изведе от вкъщи (макар и от години да не живеех там, това е моя бащин дом) и ритнах менче за здраве, имаше захранване от свекървата при влизането в ресторанта, хвърляне на букет. Всичко се случи пред очите на наши приятели и най-близки роднини. Никой не е настоявал на сватбата да присъства петата леля на нам кой си чичо. Затова нека не се слага равенство между традициите и махленска сватба с 500 човека, където всички се наливат с ракия и мятат гюбеци върху масите.
Темата наистина е затова как сватбата да не е просто една вечеря. Дали ще има водещ, водещ и ДЖ, само ДЖ, това ще раздвижи събитието. Иначе всички ще седнат да си хапнат и това е, особено ако преобладават роднини.

Не знам дали четете новини, но бременна и в пандемия, ресторанта с 20-30 човека?!

Бях точно на такава сватба. Младоженците не искаха обичаи и ритуали. Бяха избрали семпла, но стилна украса по техен вкус. Менюто беше добре подбрано. Имаше танц на булката с баща й и на младоженеца - с майка му. Имаше няколко речи с тостове, аз съм запомнила бабата на булката, готино бабенце, каза две-три думи.
Бяха си направили сайт във фейсбук, където качиха всички снимки, за удобство на гостите.
Е, ясно, че булката хвърляше букета.
Приятно беше.

На нашата сватба бяхме 18 човека. Гостите си пристигнаха един по един в хотела с ресторант, подписахме в ритуалната зала в Стария град в Пловдив - на 5 мин. пеша, после отидохме на фотосесия, гостите - в ресторанта. Вечерта бяхме навън, музиката беше от джаз музиканти - пиано и контрабас. Стилна вечеря, после всеки по стаите, бяхме поели нощувките, като всяка стая беше по 200лв. и нагоре.
Не съм питала никого дали е съгласен, дали иска да кани на баба си чинка ѝ, дали очаква натискания на врати, игри, жартиери, фойерверки и пр.
В залата си счупихме питката, вечерта си срязахме торта.
Гостите казаха, че са си прекарали добре, може и да са излъгали. В случая важното ми беше, че нещата се случиха по начина, който ние искахме, без това да поставя останалите в кофти ситуации. Пък ако някой се е чувствал на рожден ден или друго събитие, голяма работа. Макар че бройката предполага, че присъстващите бяха най-най-най-близките, за които се приема, че са се радвали за нас, независимо от всичко.

Сватбата ни беше 50 човека +/-, само приятели. Не са ме вземали от вкъщи (живеем заедно от 10 години все пак, взета съм-дадена отдавна). Но спахме отделно предишната вечер, не беше виждал рокля , обувки - нищо. Имахме first look снимки пред общината - в смисъл, реакцията му като ме видя като булка за пръв път.
Фотографът за мен си е задължителен, дори само за фотосесия.
Поканата ни беше виртуална - сайт, правен от мен. Украсата беше семпла и като изключим живите цветя, останалото си правих аз (имаше и подаръчета за гостите, и менюта, и табло и т.н). Имахме ДЖ и водещ, които се справиха супер. Тортата ни беше на три етажа - два от които бутафорни, понеже имахме отделни десерти за гостите. От ритуалите спестихме менчета и канчета, понеже бях вече минала втора ФМ, та полът беше повече от ясен. Вместо жартиер пиха шотове мъжете, букета също беше в по-различен вид на ритуал. Имахме си първи танц, речи.. Като цяло каквото ни беше на душа от ритуалите и танците - като гостите са само най-близките ти на сърцето, хич не ти пука за разни детайли и ти е леко и хубаво . Имахме планове за игри, но не стигнахме хич до тях , понеже си се получи много весело парти с песни и танци. Мъжът ми е народен танцьор, та вариант без хора не беше възможен при нас
Надиграването с кумовете беше за донъти (любими на кумата) и за еклерова торта (любима на кума) .. Мъж ми като кум е играл за шал на Man United , тъй че като цяло вариации много. Приятели в народни носии танцуваха , единият, от които е латино танцьор по принцип и му беше много на сърце да се види в носия .

Та като цяло направете си го както го искате само вие двамата и това е.

Вълшебство, как по-различен ритуал за букета, интересно ми стана?
 Иначе поздравления, така се прави идеалната сватба за мен, с лично отношение и оригинални идеи.

Какво имаш предвид с виртуалните покани? Звучи интересно и полезно, особено в случай на гости от чужбина, където е по-сложно да се пращат писма и т.н.? А иначе сватбата звучи перфектно, точно нещо такова бих искала да постигнем и ние.

Нашите гости бяха 23, поканите бяха устни. Разчупихме питка в сватбения дом, настъпвах го. Свекърва ми ни захрани в ресторанта, ритнах менче. Нямахме ДЖ, нито водещ, помолихме само от ресторанта да ни пуснат първия сватбен танц. Твърде скъпо ми изглеждат ДЖ и водещ. За сметка на това имахме фотограф и фотосесия.

Забелязах, че модерните сватби изключват всички български сватбени ритуали, защото са селски, но се спазват стриктно американските.
Напоследък е модерно поканите да са виртуални, в букета на булката да има бонбони, за всеки гост да има подаръци - снимка в паспарту на младоженците, керамична надписана фигурка, живо цвете в саксийка и прословутият коктейл за добре дошли (мини тържество пред ресторанта).