Детето ми не се защитава

Имах подобен проблем с дъщеря ми. Само, че тя плачеше и страдаше много ако някой я удари. Сама пожела да я запишем на карате. Там доби увереност, самочувствие и се дисциплинира.  Не напада първа, но ако някой тръгне да в удря, поне знае как да се защити. Напоследък забелязвам, че комуникацията с другите деца е много по-добра.
Помислете дали тази опция няма да е решение.

АдХри, научи го да вика високо и ясно НЕ.
Или: "Какво правиш?".
Кратко и ясно, лесно за изговаряне и изпълнение.

Явно детето се чувства несигурно и не знае как да реагира в тази ситуация.

Първо трябва да му помогнеш и при подходящи ситуации винаги да го насърчаваш да казва дали нещо му харесва или не и когато не му харесва да казва силно и ясно: НЕ! СТОП, не ме удряй!
Това е много важно и е и основен елемент от превенцията срещу сексуално насилие.
Насърчавах го да изказва емоциите си и да знае, че всяка една емоция е нормална и ок, и да се научи как да реагира на тези емоции.

Другото, върху което трябва да работиш ( моля не го приемай лично, не те познавам) е твоето излъчване. Ако ти си по-свита и несигурна, то детето просто следва същия модел.

Синът ми ходи на карате от месеци, но това не му помогна поне досега. Ще продължава да посещава класовете, в крайна сметка е полезно занимание.
По отношение на останалите неща - правим ги. Казвам му винаги да казва кога може и не може нещо - знае, че иска да каже НЕ, но на практика не му достига смелост да го направи. Може да удари, ако иска, но не го прави. Самият той ми казва тези неща.
По отношение на моята личност - аз в детството си не помня да съм се била, не си спомням да ми се е налагало, в спорове съм попадала много пъти и никога не се е стигало до физическа саморазправа. Не съм от хората с хиляди приятели и познати, но не съм и свит и срамежлив човек. Нормален човек с малко на брой контакти, но съвсем достатъчни. Има деца покрай нас, с които нямаме проблеми, моето дете е позитивно и отворено за други деца и игри, просто когато се стигне до конфликт (най-често с непознати) се затваря и се прави, че не забелязва, че го докосват например.

Това не беше критика към теб, просто насока.
Тренирането на бойни изкуства е чудесна идея.

Щом детето ти не забелязва допира, беше би “изключва” и игнорира контакта.
Може би оттук трябва да тръгнеш: защо го прави, скучно ли му е, че изключва и т.н

Говорете с психолог. Моето мнение (от собствен опит), че някои деца, а и възрастни се стъписват при проява на насилие и не могат да отреагират, колкото и да ги подготвяме предварително.

Моят син беше същият. Това си е просто темперамент. Дето си е кротко и избягва да се забърква в неприятности (а това в пубертета е голям плюс).
Аз много се притеснявах, че в училище ще го тормозят, ще стане боксова круша и т.н ... Е, нищо подобно не се случи. С времето се научи да се защитава. Никога няма пръв да посегне или да нападне, но ще се защити, ако някой го нападне. Като малък непрекъснато му повтарях, да не дава на никой да го удря. Ако го ударят, да отвърне, да каже не или да се дръпне настрани. С времето се научи.
Детенцето е малко. Говори му, че не трябва да позволява да го удрят. Постепенно ще се научи. И да, възпитание в самоувереност също помага. Това става като го насърчаваш да става самостоятелен. Всичко което успява да направи сам, му дава увереност и самочувствие. Отначало дори най-дребни неща като обличане, завързване на обувки и. т.н и постепенно все по-сложни неща.

Кроткото и възпитано дете се стъписва и не знае как да реагира, когато се сблъска с наглост, безпардонност, агресия... И дори и да се осмели да отговори, накрая пак то излиза виновно.
И аз бих искала да знам как хем да възпитаме неагресивни, уважителни деца, хем да умеят да се защитят срещу агресивните и нахалните.

В повечето случаи родителите на биещите деца са вътрешно дори мъничко горди от това, но първи пищят и обръщат света, ако някой тръгне да си връща.  Затова по един парадоксален начин по-агресивните деца имат доста добро самочувствие и доминират, защото знаят, че винаги ще бъдат защитени от майките си. В този смисъл бих казала, че тези майки постъпват доста добре за своите деца. Пак парадоксално, колкото и да е неправилно децата да отвръщат, всъщност е добре за тях да отвръщат и майките им да ги защитават. Забелязвам едно много странно поведение и сега в темата - защо майката на детето скачала да го защитава, затова то не се мръдва да се защити. А какво да направи, да остави другите деца да го бият ли? така тя самата го прави жертва, защото не го защитава и детето съвсем безпомощно се чувства. Културно може и да е грешна максимата "като те бият - бий и ти", но по-плахите деца просто трябва да се научат да се защитават, пък дори после учителката да се сърди, дори да се приема, че е грешно една майка да каже на детето си да отвръща. Когато агресорът види, че на жертвата не й пука и отвръща, тогава и той ще се посвие малко. Често майките на децата, които не се защитават много държат на културните отношения, но пропускат, че има достатъчно много хора и деца, които от култура не разбират, дори често учителите сякаш не забелязват, докато не стане скандал. Понякога просто децата трябва да се опълчат, за да не станат вечните жертви, а майките им трябва да ги защитават винаги. Възпитаването в тотално ненасилие се обръща срещу детето. На малка възраст физическите сблъсъци са начините, защото не всички деца могат да ползват добре езика. А някои по-хитри хем бият, хем като им отвърнат отиват да пищят на учителката. Така че щат-нещат, по-плахите деца трябва и да захитреят. Както се казва "извън протокола".

Естествено, че майката ще защити детето си. И е нормално майката да учи детето си да се защитава. Трябва да се прави разлика между агресивно поведение и самозащита.

Моето голямото в първи клас го избутвали и пререждали на лавката и никога не му идвал реда.Записахме го на бокс и се оправиха нещата.Спортист не стана,но поне се научи да се оправя сам навсякъде.

Племенникът на мъжа ми беше също на около четири години интровертно, сериозно и послушно дете. Желано, обичано и обгрижвано от "нормални" и емоционално зрели родители, но в група, особено с непознати деца се забелязваше тенденцията да иска да е незабележим и избягваше конфликти на всяка цена.
Възпитателките в детската градина предложиха групов спорт за преодоляване на физическите противоборства, развиване на моториката, координацията и добиване на лично самочувствие като хокей, карате и баскетбол. След няколко посещения и на трите спорта той сам си избра хокей и на 8 продължава да ходи с удоволствие.
Далеч е от това да е "клоунът" на класа, но определено вече е момче, което знае какво иска и не иска, има приятели и е търсена компания от съучениците си.
Родителите не се месеха между споровете му и игрите с други деца, но му се говореше непрекъснато, че той и чувствата му са важни, поощряваха го да казва Не, Не искам, Не обичам..
По-големият му брат, който винаги го защитаваше беше внимателно отделен от груповите игри.
Възпитателките имаха подозрението, че не се чувства удобно сред другите деца, защото за годините си беше изключително висок в сравнение с връстниците си, с които играеше.
Не е ходил на психотерапия, ерготерапия или каквото и да е завършващо на "терапия", защото родителите му не искаха да му се внушава от малка възраст, че нещо с него не е наред.
За около година-две години имаше сериозно подобряване на поведението му в желаната посока.

Спомних си за една близка, преди доста години беше, аз още нямах деца и ми беше странно защо толкова се впрягаше и не ги оставеше да се разберат сами децата. Та имало някакво дете, което много ритало нейното и останалите деца, за да им вземе играчките и пр., и неочаквано замахвало и ги удряло в лицата. При поредния път, когато отишло да рита нейното дете, решила тя да му обясни кротко, че това изобщо не е хубаво, как децата ги боли, ще ги нарани и пр. Майката на детето си седяла на пейката и му подвиквала отдалеч да не прави така. Обяснявала близката ми и по едно време детето нещо се изсмяло и я ритнало нея, ама жестоко, направо ѝ причерняло от болка. Инстинктивно веднага го ощипала по ръката без въобще да има време да помисли. Онова ревнало, майка му най-после се надигнала от пейката да види какво става, и приятелката ми казала, че се разревало, защото не му дала играчката. На следващия път пак дошло с ритане да вземе някаква играчка, пак го ощипала, пак ревнало. На по-следващите пъти само му показвала, че ще го ощипе, майката веднага идвала да си го вземе при нея, като го види да се насочва към някое дете и спряло ритането и удрянето в лицето. И аз тогава си мислех, че е луда да щипе някакво дете, ама сега си мисля, че все пак е имало ефект.

Моето е на 1г и 5м,но много обича деца и иска да си играе с тях.Иска да ги гушка и целува и не би ударила някое дете или да му вземе играчката.Застава до децата и стои и сочи.Ако й подадат играчка ще я вземе,но няма да я дръпне насила.Само,че има лоши деца и още по-лоши родители.
Давам Ви пример от днес.
Водим си детето в детски център да си играе.Имаше около 7-8 други деца (двете бяха на 2г ) и веднага се заиграха с нашето.В същото време пристига момченце на 5-6г,нахълтва и първо започна да удря едно момченце и докато се обърна удря моето.Мъжа ми веднага реагира стещу майката и познайте.Жената не само не направи забележка ,а започна да крещи на мен,че моето дете няма работа там като не иска да го удрят.Е познайте в следващия момент как реагирах и дали вече бях толкова спокойна,че някаква си решава че нейното дете може да бие наред останалите!Разбира се,въпросната майка беше помолена да си изкара детето от там.
Така,че за мен родителите са по-виновни от самите деца.Моето е малко,но й обяснявам от сега и тя да удря.По-добре тя да ги бие,отколкото нея да я тормозят!
Преди дни имахме друг случай на външна площадка.Пак 2 големи деца блъскат и гонят моето с думите “махай се,ти си бебе,ти си лоша”.Отидох дръпнах си детето и ги попитах защо е лоша,какво им е направила,като тя беше седнала и си играеше сама.И познайте отговор “пясъчника е за нас,тя е бебе и ни пречи”.Еми търпението ми се изчерпа и им казах щом искат пясъчник да им направят у тях,а не да бият децата.През това време майката дремеше като “на....на” ,пиеше си кафето и си пуфтеше цигарите.Не обели и дума.Това за мен не е нормално.

В компанията на сина ми като малък (вече е мъж за женене) имаше едно доста агресивно дете. В градинката всички бяхме една група с деца набори и се познавахме добре. Въпросното хлапе налиташе и на децата и на някои възрастни. Майка му беше тази, която го „ковеше”, щото бил дребен и трябвало да може да се защитава. На сина ми му обяснихме защо агресорчето се държи така и че е достатъчно само веднъж да му отвърне, и то ще престане. Един ден влизаме в градинката и ей го онова хлапе търчи срещу моя. Обичаше да хапе и определено имаше такова намерение. Моят само вдигна краче срещу него, без да го рита, просто да го задържи на разстояние. Другото се удари, не можа да спре навреме. И толкова. Повече никога не е посягал, а другите дечица си го отнасяха от време на време. Да са били на по 4 години. За момчетата е важно да могат да се защитават, но непрекъснато обяснявахме, че не трябва да започва първи. Опитвахме също на разбираем език да му обясняваме постъпките на другите, за да може след време сам да оценява ситуациите и как да постъпи.