Със сигурност нито ще съм първата или последната,която се оплаква от свекърва си,но такова чудо като моита дано никъде да няма. Всяка зима свекърва ми идва да я изкара вкъщи,защото уж и е студено тя живее на вилата,която е близо до София има всички условия в къщата,но тя предпочита да ни се бута в тесния апартамент. Направихме осовен ремонт има абсолютно всички удобства даже стана много по-хубаво от апартамента ни. Може да се живее и при ниски температури има маслен радиатор и конвектор, но свекърва ми държи,че и е студено.
От години с мъжа ми не можем да се разбереме по този въпрос да прекарва и зимите там и той твърди,че отоплението не е достатъчно само да чуе,че искам да говориме за майка му и веднага скандал придружен с някоя глупост как съм искала едвали не да оставя горката женица на студа сама.
Примирила съм се вече,че освен скандали друго няма да има по въпроса.
Тя идва началото на ноември и си тръгва началото на март месец,но тази година като гледам няма намерение да си ходи,а съжителството с нея вече натежа много.
Предполагам че всички сте чували израза "Специална покана ли чакаш" е при нас това си е жива истина трябва да я поканиш за закуска, обяд и вечеря. Не помага с абсолютно нищо вкъщи с дъщеря ми делят една стая,защото ни е малък апартамента. Когато седнем на масата аз трябва да и сервирам и отсервирам не стига че не мие чиниите ами и не се сеща да я сложи в мивката поне,като се наяде става от масата и това е. Когато си пазарува си е за нея,а когато ние пазаруване е общо. Живее във вкъщи все е едно е на пансион пари за нищо не дава. Един път я помолих да отиде да купи хляб, а тя ми искаше пари за хляба... Останах страшно шокирана та той е под един лев, а пари за цигари си има,но за буквално един хляб не..
И любимото и е когато се прибираш или излизаш да се мушне в банята или когато си е лежала абсолютно цял ден и примерно аз или дъщеря ми ще се къпем и тя точно тогава решава, че и трябва банята и като се замотае... или когато все още се вари кафето или правя вечеря идва с думите "а за мен има ли".
Купувам нещо по-сециално на щерката, когато я питам дали и е харесало и като ми каже "баба го изяде" ей лошо ми става как може да и е толкова акъла и да не остави поне за детето.
А най-любимото ми е като се прибера от нощна смяна да ме чакат един куп чинии и още по-любимия въпрос зададен от нея "какво ще ядем нямаме нищо вие не сте купили" все едно само ние трябва.
Един път успя да излапа 10 толумбички, сети ли се поне да остави на детето разбира се че не...
Може би звуча дребнава,но не мога повече знам, че някои неща са дребни те най-вече ме дразнят ужасно много, а тя от дума не разбира не знам дали го прави нарочно. Как да се разбера с това чудовище...