Коя е най-подходящата възраст за раждане в съвременния свят?

  • 16 854
  • 714
# 705
Това ми се вижда и по-логично.
Ами на мен не, защото пак парите са много, а в крайна сметка и на екип не можеш да разчиташ. Мое мнение, разбира се. Също така според мен това би подтикнало някой да избере секцио.
Виж целия пост
# 706
Sea.sea, и аз мисля, че това има логика. Иначе лекарят трябва да стои вързан с теб, което има своите негативи. Но лошото е, че вече все по-рядко се ражда нормално (секциото е над 40% от всички раждания годишно) и така младите лекари нямат достатъчна възможност да се учат да водят нормални раждания. И, ако процентът секцио скочи още, след време наистина ще е проблем да намериш опитен лекар за нормално раждане.

Bobchita, това за ин витро бебетата и секциото е голяма глупост. Добре, че вече явно са се осъзнали. Бременността след ин витро си е нормална бременност като всяка друга.

Сладураната, най-добре изобщо не чети във форума, защото ще се стресираш. Нищо чак толкова страшно няма. Wink
Виж целия пост
# 707
Във форума има тема "Смешно ли е раждането", ей там със се попикавала от смях с големия корем. Сладурана, не чети негативни неща.
Виж целия пост
# 708
Би трябвало всеки екип да става на работа. А и наистина не е фатално да раждаш с хора, които не познаваш.
Отивам да хвърля един поглед на смешната тема.
Виж целия пост
# 709
"Несериозно е на ПА и свързаните проблеми да се отговаря с "Порасни".
Разбирам я, и майка ми ми казва така.Казва ми,че нищо не съм видяла в живота, че те с баща ми са претърпели сърдечни операции и не са се отчаяли и искали да гледат внуче.Може би простo ги е страх,че като си отидат от този свят ще остана сама, нямам братя и сестри и много роднини , на които да разчитам, а видиш ли било друго да си имаш дете.

А теб страх ли те е, че те като си отидат, ти няма да си имаш никой?
Това с паник атаките е 100% удобно състояние чрез което манипулираш околните да се грижат за теб, за хипохондрията ти ми се струва същото. Веднага си хвана и ковид - най модерната  болест защото е "много тежка и сериозна", колко народ я минаха без двойна бронхопневмония и на по дърти години от теб.

Имам един колега на над 50 години, женен от десетилетия но нямат деца и рече, "чак сега се почувствахме тъжни с жена ми, че нямаме деца". Защо? - Го питам аз. "Защото няма да има кой да се грижи за нас...." Аз припаднах- нито капка интерес да направи друг човек, да се възпроизведе, изгради и продължи в бъдещето, единствено се чуди на него как да му се прислугва тук и сега, как да си кара колелото през уикенда.
И ти май си от същия вид.
По-добре не се напъвай да раждаш, не е честно да го правиш само за да си подсигуриш прислуга за стари години.
Виж целия пост
# 710
Сладурана ,и аз имах някакви страхове в началото.Повечето жени се притесняват.
Обаче когато бебето започна да мърда в корема ми и страховете изчезнаха.
След 5 месец,когато ми казаха,че бебето е момиче ,вече нямах търпение да родя и да го видя.
През последните месеци бях огромна ,не можех обувките си да вържа сама и бях съгласна и на секцио и на всичко само и само да извадят бебето по-бързо...
Бяхме купили всичко за момиченце и си представях как ще го облека ,как ще го водим на разходка ей такива приятни мисли ме спохождаха..
На 36 години родих.
Виж целия пост
# 711
Едва ли има жена, която да няма страхове и притеснения около бременност и раждане. И аз бях със свито сърце, имам си лични причини, които правят тази бременност по-предизвикателна от миналата. Отделно имам дъщеря и винаги в мен тлее страха ако стане нещо с мен, кой ще ми изгледа детето. Общо взето голямо мислене му ударих преди да направя крачката да започнем опити.
Както пише и Вени, сега като я усетя да мърда и бавно страховете ми почват да правят път на спокойствието. Има още месец и половина докато се успокоя напълно, но и това ще стане. Няма да излъжа, че и тази Корона ситуация е много напрягаща, буквално съм се превърнала в затворник. Но важното е да не оставяш страховете да водят живота ти, понякога е трудно, но не трябва да се предава човек.
Виж целия пост
# 712
Благодаря за отделеното внимание към личността ми.На veni и Radeva-87 за подкрепата, на PrimaDonna за критиката.Разбира се никой не е в главата ми или на мое място, за да знае какво наистина чувствам. И не, не искам да имам дете, за да ме гледа някой ден, майка ми вижда така нещата.Далеч съм от мисълта, че и да имам са длъжни да ме гледат.И не съм съгласна,че съм се разболяла от Ковид и бронхопневмония, за да ме съжаляват и обгрижват, просто се случи.Но нали най-лесно е да се напада и обижда.Както и да е, не очаквам съчувствие или дондуркане, както по-напред се бяха изразили. Проблемът със страховете ми е вътре в мен.А ако е писано да имам деца, рано или късно ще имам.
Виж целия пост
# 713
Радих първото си дете на почти 28 години. На толкова е мъжът ми. Имам завършено висше работех о специалността си от 6 години.Бяхме напълно готови за дете. За мен възрастта между 24 -30 е най-добрата за първо дете. Преди това ми се вижда рано. Имам още много какво да градя в кариерата си. Второто си дете планирам до 35 години ( Божа работа). Ще имам време и за успехи в работата ми. В момента не съм спирала да ряботя ( допълнителната ми работа) . Не бих чакала години наред кариера, а да остана без деца.
Виж целия пост
# 714
Много ми е странно като се задават подобни въпроси - за абсолютно всеки е различно. Някои хора срещат рано точните хора и рано раждат деца, други по-късно, някои изобщо не срещат и не раждат деца. Всичко е толкова субективно, относно финансово-емоционалният характер на нещата - винаги, ама винаги ще има нещо във финансите, което ще куца и почти винаги жената ще е по-подготвена за тази стъпка. Специално за раждането на деца мисля, че е много нездравословно да се гледа чуждата паница, защото всеки е сам за себе си в това. Някои искат, но не могат, други правят деца, но не искат и не мисля, че трябва да се робува  на някакво неписано правило кога. Всеки за себе си знае най-добре кога.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия