При смърт на роднина

  • 4 077
  • 21
Не съм сигурна тук ли да пиша... Почина свекърът, от ковид. Уж щеше да се оправи - така казаха като го приеха, и след 10 дни просто се обадиха, че е починал.

Не знам как се чувства мъжът ми - той по принцип малко говори, освен това преди 5 години почина синът му и допълнително се затвори. Сега видимо се държи като сравнявам с тогава.

Дъщеря ни, на 15години е, над средно чувствителна, си сподави плача, отиде на кикбокс и е гневна - че не е могла да го чуе преди това, че ей така си замина без да е много болен.

Аз просто си страдам - харесвах го, трудно ми е да повярвам, че го няма. И не мога да преценя сега кой трябва да е силен, кой може да е слаб?
Виж целия пост
# 1
Съболезнования Sad
Не си написала конкретен въпрос, но септември бях в подобна ситуация - почина свекъра ми, а мъжа ми не е от тези, които си изливат болката. Просто бях до него, казвах му го постоянно. Показвах, че съм силна и може да намери опора в мен, но и показвах, че и на мен ми е тъжно.
Няма как да му помогнеш, за съжаление...
Виж целия пост
# 2
Ти трябва да си силната и подкрепящата за останалите в този момент. Не е нужно да криеш, че ти е мъчно.
Виж целия пост
# 3
В такива моменти всеки сам изживява мъката си. Никой никого не може да утеши. Може да се покаже емпатия и грижа към опечаления, но е трудно да се сподели скръбта. Когато майка почина преди 5 години нищо не можеше да ми даде утеха - нито мъжа, нито децата. Сама страдах, сама го изживях. Не мога да изисквам съпругът ми да е съсипан по същия начин като мен. Все пак моята майка умря,не неговата.
За мен скръбта е нещо много лично и не мога да я споделям с други хора. Затова външно не давам израз на това, което изживявам, не правя сцени,не рева по ъглите и т.н.
Ако починат неговите родители просто ще гледам да съм до него и да помагам с каквото мога. Но без да натрапвам утеха и да ровя в душата му.
Виж целия пост
# 4
Моите съболезнования. Тежко е, много. Освен да си до него и да го подкрепяш няма какво повече да направиш. Той ще си живее с мъката винаги. Тия неща не се преживяват.
Виж целия пост
# 5
Според мен, няма нужда да показваш, че те е грижа и да утешаваш никого. Изживявай си го по своему. Осигури им възможност да си страдат, ако искат да говорят, ако не искат, да не се чувстват притиснати да говорят. Ти ако искаш нещо да споделиш, го сподели.

Аз изгубих майка си, мъжът ми - баща си преди няколко години. За мен уважението към скръбта е да си внимателен с човека и да го оставиш да тъгува. Ако ти чувстваш нужда да споделиш нещо, го направи. Никой не трябва да е силен или слаб, всеки да си изживее, както му идва отвътре: да плаче, да не плаче, да говори или не.
Аз бих поговорила все пак с дъщеря ти, нека излее чувствата си, защото се чувства зле, че не се е простила с дядо си. Кажи й как тя му е показвала, докато е бил жив, колко го обича и той със сигурност е знаел за чувствата й и също я е обичал. Може да й напомниш някои случаи, които показват взаимната им привързаност. Нормално е да чувства гняв, нека си го изживее. Няма по-лошо от подтиснатите чувства.
Виж целия пост
# 6
В такъв случай човек трябва да бъде....себе си, въпреки че е клише.
Виж целия пост
# 7
Разбирам те. Преди няколко месеца почина по-малкият брат на мм, с който бяха много близки и който аз също много обичах. Не е минал и ден, в който да не ни е липсвал. Предполагам с времето ще става по-поносимо.
Виж целия пост
# 8
Съболезнования. Трудно се приема загубата на близък човек и единствено времето лекува. Загубих и двамата си родители, и ми беше много трудно да свикна с мисълта че никога повече няма да си говорим. Просто един разговор, това ми липсва.
А при Ковид са непредвидими нещата и затова трябва да се пазим много. В началото  може да изглежда че човек е на оправяне, докато не си отиде. И моя приятелка загуби баща си наскоро от тоя коварен вирус.
Заеми се с неща, които обичаш, за да ти е по-леко в тая трудна ситуация.
Виж целия пост
# 9
Съчувствам ти. Преди около  година починаха родителите ми, много наскоро един след друг. Знам, че липсват не само на мен, но и на всичките ми близки. Сега забелязвам, че много често използваме с мъжа ми техни реплики, постъпки, и ми става мило.
Скрит текст:
  Мъжът ми започна да се прозява като татко ми- шумно , с едни къдрави звуци...Като седнем да пием кафе, казва "Хайде пийте по-бързо, че ще мия чашите", както казваше майка ми,
  Виждам, че си мислим за тях с обич.
Виж целия пост
# 10
Ох, Фейри, съболезнования. Много е тежко! Не знам какво да те посъветвам. Аз не го харесвах моят свекър. Освен това, беше оставил мм на 8 г. В един момент се разболя, трябваше да го гледаме, голяма драма. И накрая почина на Хелоуин 2017.
Зимата моят мъж уж беше добре. Дойде пролетта и нещо изчатка тоя човек! Почна да пие, да се заяжда с мен, да споменава как бил се грижил за баща си... Лятото стана още по-зле, а септември вече се махнах при нашите за седмица. После уж се сдобрихме.

Но твоят мъж може да е съвсем различен човек и да премине през това по-леко.
Виж целия пост
# 11
fairytale lady, моите съболезнования.
Мама почина от белодробна емболия вследствие на коронавирус в Пирогов на 4 март.
Днес си я прибрах у дома в урната.
Не съм човек оттогава. Това е истината.
Не съм сигурна и дали ще бъда някога същата.
Не мога да приема, не мога да преодолея, не мога да се съвзема.
Мъката е страшна.
Мъжът ми е до мен, той загуби своите родители през 2006 и 2009 г.
Това, което мога да ти кажа е, че лично мен ужасно ме дразни и разплаква, когато в опитите си да ме утешат ми повтарят, че мама е на по-добро място. Ми не, не е. Мъртва е.
Най-доброто място на всеки е до близките, които го обичат.
Другото - като ми кажат - бъди силна. Ми не мога и не искам да съм силна. Искам си майчицата.
Виж целия пост
# 12
Искрени съболезнования...
Не знам тук ли е мястото, но имам нужда да споделя с някого своята болка, макар и малко по различна от вашата.
На почти 18 години съм имам и брат на 11. Три години преди аз да се родя родителите ми са имали друго детенце. До скоро не знаех за това. В някакво тв предаване излъчваха репортаж за дете с порок на сърцето, което се бори за живот и имат надежда. Докато гледаха, очите им се насълзиха и се облегнаха един на друг. Попитах ги какво има и баща ми се отпусна и разказа като започна с "Можеше сега да имаш кака"... Криси, с вроден порок на сърцето, претърпяла не дотам успешна операция, починала на 11 месеца и 9 дена...
Каза го набързо, след което стана и излезе от стаята, майка ми го последва малко след това, а плачът ѝ се беше усилил...
Оттогава се чувствам изключително зле заради тях, заради това което са преживели, заради нея и за това че дори не е имала шанса да живее и просто за всичко... Чувствам се празно заради загубата ѝ, въпреки че не съм я познавала, чувствам я като част от себе си, която е била безвъзвратно изгубена още преди да съм я открила.
Чувствам се зле и заради родителите ми. В същото време им се възхищавам... Успели са да стъпят на крака до колкото им е било възможно и сме се появили аз и брат ми.
Извинявам се за дългия коментар.
Отново съболезнования за загубите Ви...
Виж целия пост
# 13
fairytale lady, моите съболезнования.
Това, което мога да ти кажа е, че лично мен ужасно ме дразни и разплаква, когато в опитите си да ме утешат ми повтарят, че мама е на по-добро място. Ми не, не е. Мъртва е.
Най-доброто място на всеки е до близките, които го обичат.
Другото - като ми кажат - бъди силна. Ми не мога и не искам да съм силна. Искам си майчицата.
Съболезнования за голямата загуба. Да, няма вече да си същата. На колкото и години да сме, май у всекиго от нас живее някаква част от детето, за което родителите са опора в живота. Усещам го при себе си, някак все искам да имам тяхната подкрепа, колкото и да имаме спорове и понякога караници (живи са и двамата).
Но това, че е на по-добро място - ако е истина, е утеха, че поне тя не страда. Атеист съм, но не бих отхвърлила с лека ръка твърдението, че душите отиват някъде другаде, на хубаво място. Да си силна - не е нужно на всяка цена, всеки преживява различно.
Виж целия пост
# 14
fairytale lady, моите съболезнования.
Това, което мога да ти кажа е, че лично мен ужасно ме дразни и разплаква, когато в опитите си да ме утешат ми повтарят, че мама е на по-добро място. Ми не, не е. Мъртва е.
Най-доброто място на всеки е до близките, които го обичат.
Другото - като ми кажат - бъди силна. Ми не мога и не искам да съм силна. Искам си майчицата.
Съболезнования за голямата загуба. Да, няма вече да си същата. На колкото и години да сме, май у всекиго от нас живее някаква част от детето, за което родителите са опора в живота. Усещам го при себе си, някак все искам да имам тяхната подкрепа, колкото и да имаме спорове и понякога караници (живи са и двамата).
Но това, че е на по-добро място - ако е истина, е утеха, че поне тя не страда. Атеист съм, но не бих отхвърлила с лека ръка твърдението, че душите отиват някъде другаде, на хубаво място. Да си силна - не е нужно на всяка цена, всеки преживява различно.
Благодаря!
Да, аз също вярвам, че душите ни са енергия, която няма как да се загуби. Но това изобщо не кореспондира с по-добро място.
Така или иначе полезен ход нямам. Не мога да я върна. Не мога да я прежаля. Мъката си е моя, така ще си остане.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия