Да си тръгна ли от него?

Има хора, които от първата седмица се вкарват в отношения с роднини и кредити, има хора, които не 3, а 10 години могат да стоят в позицията на "само гаджета", а има и такива, които след ХХ години брак с деца, си имат собствен бюджет, лични доходи и не си смесват парите. За ваканции плаща тя, плаща и той - разграничена работа. Не можем да обобщаваме.
Който ми се похвали на 20 години, че влиза в нов дом и купува, и пазарува, и плаща, и участва в кредити, ще му кажа: Ехеее, не ти ли се ходи повече на плаж, на дискотека, на уроци по ски, на... китайски, да речем.

Ами естествено, че ще вкарваш пари в домакинството. Неговите е напълно ясно къде отиват. Или не е? Ти съвсем наготово май искаш.
Малка си още, много малка. Летиш в небесата, колкото и да ти приписват тук зрялост. Роптаеш срещу неща, които грам не разбираш и които всъщност въобще не трябва да са ти на дневен ред. Върни се при майка ти, премисли, остани си там няколко месеца и виж накъде ще "духне".

Ако можете да ми кажете къде отиват, защото на мен така и не ми каза? Смисъл квартира сметки 200-300 лв от негова страна, зависи от сезона, а после? Консумативи, храна? Длъжна съм аз да ги поемам само ли? И след няколко месеца да разбирам, че той си купил това, купил онова(някакви инструменти, машини, този род простотии), а иначе пари няма. Ако наистина има затруднение съм съгласна, но знаейки, че заплатата му е над минималната и да поемам всичко, някакси не ми е окей. Когато живях сама за няколко месеца, бях събрала доста добра сума, а после почти не успявах да събирам, защо ли? Не ми тежи и цялостно да издържам някой, ама предпочитам този някой да съм го родила, а не да отглеждам дето се вика "сина на свекървата". Ако остане без работа съм съгласна, както примерно сега аз съм без работа и харча спестяванията си и най-накрая има някакво честно разпределение при разходите, както и ако трябва да даде някъде почти цялата си заплата да кажем има някакъв извънреден разход, ама да поемам всички разходи като консумативи и храна не съм съгласна и няма и да бъда съгласна,  този проблем е решен и не е на дневен ред, отклоняваме се като цяло от темата, а аз започнах да се изнервям, защото ми се изкривяват думите по всякакъв начин.

Не си длъжна да поемаш нищо. Още не сте семейство и нямате усещането за цялост. Когато един ден с някой друг изградиш такива отношения, когато имате добри доходи, сметки от 200 лева няма да ви притесняват. Дано даже да са по-големи от 200 лева.
Ако не си готов да харчиш, и 20 лева за ток биха се превърнали в проблем и биха пораждали чувство на прецаканост, че се плащат чужди сметки, чужди кафета. Донякъде зависи от възрастта, но може да се случи и на много по-възрастни хора, които са влезли в неподходяща връзка.

На твоите години повечето връзки биха се оказали неподходящи, ако в тях става въпрос за плащане на сметки, кредити, родителите ми, родителите ти, паркета, мокета, гумите на колата... Би трябвало единствено да си събирате пари за билети, за концерти, за някакви по-скъпи ресторанти. Той не е чак толкова малък, но ти все още си. Не мисли за тенджери, защото виждаш какво става. Един куфар и всичко свършва.
Което не е чак толкова зле.

Добре до тук е ясно всичко и всички те дразнят,....ама ти от вчера и днес си само в темата ,та ти има ли време за кафенце ..... закуска.... приказки с любимия как ще премине денят..... планове и все....... като  "семейството".   малко глезотийки и гладене по косъма.....та да мине на твоята

Виж сега, ако са ви наред отношенията и сте решили заедно да създавате семейство, тази цена да имате собствен дом не е голяма. Проблема е, че явно искаш да не ти се пречкат родителите му, да ви е на разположение цялата му заплата и да си правите каквото искате в къщата им. Еми не става така, няма и да стане. Ако сте нормални средно интелигентни хора, просто седнете всички, разберете се, изяснете си отношенията и така. Първо с него и след това с родата. С рогата напред няма да станат нещата, явно е търпелив, за това те търпи теб, за това и слуша още родителите си. Това ми е съвета, ако къщата ще е за него, нека действа. Ти ако си с него, ще имате собствен дом. Ако искаш да си я карате ден за ден, тогава вече е разбираемо да се тръшкаш и да не искаш да се натоварваш с чужди сметки.

Това ми се вижда страшно ограничено мислене. Ние с мъжът ми също сме си правили сметката от 20-годишни и съответно си купихме собствен апартамент преди да навърша 26. Сега си живеем спокойно живота и се забавляваме както сметнем за добре.

Какви са тия консумативи и храна, за които отива цяла една заплата? Колко изяждат двама човека? Не се заяждам, отдавна не живея в Бг и тия цифри, които се спрягат тук ми се виждат странни. Той плащал половината от сметките в квартирата, но тя поемала за храна и консумативи. Като живяла сама спестявала, въпреки, че не е деляла с никой. Нещо не ми се връзват нещата.
Сега като нямате разходи за квартира пак ли консумативите ти тежат?
И аз ще ти го кажа, прекалено си млада за такива тревоги.

Ох, Еми как става? Не, че е търпелив, а е слаб характер. Собствен дом, да идват мама, тате, и бате по всяко време? Имах такъв мухльо, та затова го казвам.

По принцип мога да си позволя големи сметки, защото съм живяла с 2, живяла съм и с 200, не ми е проблем, че плащам както казах, проблем ми е, че не може само аз да го правя (както казах този проблем е решен), не ме притесняват разходите, а фактът, че веднъж почнеш ли да даваш на някой друг, той така си се учи и отърване после няма. Имам една позната, която е доста по-голяма от мен и издържа мъжа си 7-8 години, защото той все не можеше да си намери работа, но просто така го е научила в един определен момент, едно е, когато помагаш срещу теб да стоят хора, които го оценят, друго е да стоят хора, които се възползват.

към Parvoleta Dimitrova 642448 - няма смисъл от планове, закуски и т.н., обикновено сценария за уикендите се развива по един и същи начин, той става с кокошките, аз по-късно, той преди отиваше на къщата да помага, сега се мъчи по тази къща да направи нещо дребно, после се прибира на обяд вътре да яде, евентуално задремва или излиза отново навън да работи по нещо... преди мрънках да ходим поне някъде на разходка дали в града или извън града, да видим нещо, да прекараме някакво време заедно, но сега и за това не мрънкам, защото често го правеше на сила, на него не му се ходеше никъде, предпочиташе да работи и това също много ме нараняваше, защото времето, което по принцип прекарваме заедно все беше малко, като включим и факта, че аз работя вечер до късно и понякога, когато се падне на почивам уикендите, предпочитах да прекарваме време заедно, той все ми обещаваше, че ще прекараме и се прибираше в 19-20 часа от къщата им, за вечеря и към 21-22 вече беше заспал, защото е уморен... разбирам, ама...

rf22 - по принцип, когато човек ми падне в очите, пада завинаги и нямам какво повече да изяснявам, защото съм видяла достатъчно, за да падне и би било лицемерно от моя страна, а аз не съм такава. Не е сигурно за кого ще остане къщата по принцип, никога не е сигурно, устните уговорки са си устни уговорки..

Къщата колко е голяма- като плевник, или на етажи?

Авторке, мисля си, че оттук нататък ще ескалират оплюваниците- каквото имаше градивно беше казано.
Ако не искаш да ставаш мишена, помоли да заключат темата.
И успех- върви напред.

Ами ходя горе-долу през ден на пазар, сметките варират около 50лв., понякога повече, но това са груби сметки, преди спестявах, защото аз по принцип имам проблеми с яденето, защото ежедневието ми е доста забързано и напрегнато и на ден ям примерно едно парче торта, а понякога ми се е случвало да не ям 2-3 дена или да изям една салата, за това имам и проблеми със стомаха, ама това е друга тема, когато живеех сама харчех изключително малко за храна специално, защото понякога си взимах едно парче пица или някой сандвич и като съм с него гледам да има винаги нещо сготвено, защото той си яде нормално и си носи и за работа и гледам да съм сготвила. Както и сметките ми бяха почти нищожни, защото аз работя доста и през останалото време бях на училище, почти не се прибирах, само се къпах, спах и перях, общо взето плащах си квартирата за едното спане и спокойствието да не ми се мрънка на главата от нашите, че си вредя, че има време кога да работя, сега да уча и така... има доста фактори, от които бях спестила..

Първото нещо, което трябва да направиш е да си помислиш ти обичаш ли го истински или вече  те дразни като човек. Струва ли си човека. Ако е да, то сядаш и провеждаш разговор, че ако иска да продължи с теб, трябва да се съобразява с това, че живеейки заедно, трябва да споделя с теб финансовите разходи, които той възнамерява да направи. Обсъждат се и вземате решение заедно.
За вноската по ипотека- можеш да я разглеждаш като плащане на "наем", т.е. ако го приемеш така, няма да се дразниш, че е за къщата на техните. Нали иначе щяхте да плащате и двамата наем.
Не ги гледай свекърите, надмогни старовремското отношение към свекърви, гледай си вашия живот и даже се опитай да си възвърнеш отношенията с тях. Но без хапливи забележки за старите тенджери и цветя. Майната им. Много от порасналите вече жени не могат да превъзмогнат свекървата, не я понасят, даже и ако не я виждат и чуват. Звучи абсурдно, но реалността е такава. Премести фокуса си към вас, двамата.
Свекърите ти, предполагам са все още млади и им се пътува. Не са длъжни да помагат, а може и да си мислят, че всъщност с тази старата къща са помогнали. Може да си мислят, че правят добро.
Съгласна съм с теб за отстояването ти на личните граници. По-горе ти бях писала да изискаш от приятеля ти да смени бравата. Този акт е важен за всички. Опознават те и ще се съобразяват.

3 етажна вила, с мансарда, с веранда, със 100 декара двор, с конюшня, тенис корт в задния двор и басейн в предния. Мисля, че няма значение каква е къщата, когато тя не е дом! Но отново за протокола - 3 стаи е, едната е 12-13кв., другата няма 15, а третата около 16, по спомен от боядисването...