С гаджето ми сме заедно от около 3 години и все повече ме притиска мисълта за семейство, дете заедно. Но всъщност не мога да си дам сметка дали той е готов да се откъсне от предишното си семейство и да има свое собствено.
Забелязвам, че приятелят ми (28г) си ходи на почивки със своите родители постоянно. Дори настоява аз да присъствам също. Последната такава почивка той беше организирал за рождения ден на майка си. Отиде той с родителите си и не съм имала нищо против, защото е неин празник е не е необходимо винаги аз да съм там. Той ме покани да отида, но когато говорих с майка му относно това пътуване, тя ми отговори, че нищо не знаела и чак ме избута извън входната врата под предтекст, че ме викал някой навън и да не ме чакали. Съответно аз веднага разбрах, че не ме иска на празника си и се съобразих с това. Като се върнаха от там, аз й поднесох малък подарък, а тя ми отвърна, че не искала да го взима- било неудобно.?? След това си го прибра. След няколко дни пък, звъни на приятеля ми, за да му разказва, как се видяла с някакво познато момиче. Че тя искала да се срещнат от много години не се били виждали, щели да я поканят на вечеря и да им видела къщата... аз тогава се засегнах наистина. Стана ми обидно как ще викат друга жена у тях? Говорих с него. Уж каза, че ще слага граници. Каза ми също нещо странно, че аз съм трябвало да поставя граници на неговите родители и как те се държат към мен. Но аз нямам намерение с тях да се карам. Те са наистина доста елементарни хора. Майка му не харесва абсолютно никой и сякаш с никого не може да се разбира- нито с нейните си родители, сестра, колежки. Единствено си обича синовете и е отдала целия си живот на тях- да им готви, пере. Даже скоро видях с очите си как моят приятел си носи торбите с мръсните дрехи в село, майка му да му ги изпере. Говорих с него, че би трябвало сам да се пере и той само мълчи и не иска да се коментира това. Друго, което ми е направило впечатление е, че тя се разплаква всеки път като стане дума, че големият й син си поема по пътя. Тя сама си го казва и след това се разплаква. Сега за уикенда моят приятел пак си е на почивка с неговите родители и с колегите си от работа.Той от скоро работи при баща си. А уж ми беше казал, че вече ще си ходим заедно на почивки, че повече с техните не иска да ходи. А ето че пак е. Бях поканена, но след всичко се чувствам нежелана. Искам да си сверя часовника, аз ли съм токсична, че искам повече време с него? Той мамин син ли е или просто грижовен и добър? Дали няма да е грешка да заживея с така зависим от майка си мъж, както и тя е зависима от неговото внимание... Не искам да си мразя бъдещата свекърва, но усещам как вече се напрягам от нея и ставаме типичните борещи се за вниманието му.
Виж целия пост
Забелязвам, че приятелят ми (28г) си ходи на почивки със своите родители постоянно. Дори настоява аз да присъствам също. Последната такава почивка той беше организирал за рождения ден на майка си. Отиде той с родителите си и не съм имала нищо против, защото е неин празник е не е необходимо винаги аз да съм там. Той ме покани да отида, но когато говорих с майка му относно това пътуване, тя ми отговори, че нищо не знаела и чак ме избута извън входната врата под предтекст, че ме викал някой навън и да не ме чакали. Съответно аз веднага разбрах, че не ме иска на празника си и се съобразих с това. Като се върнаха от там, аз й поднесох малък подарък, а тя ми отвърна, че не искала да го взима- било неудобно.?? След това си го прибра. След няколко дни пък, звъни на приятеля ми, за да му разказва, как се видяла с някакво познато момиче. Че тя искала да се срещнат от много години не се били виждали, щели да я поканят на вечеря и да им видела къщата... аз тогава се засегнах наистина. Стана ми обидно как ще викат друга жена у тях? Говорих с него. Уж каза, че ще слага граници. Каза ми също нещо странно, че аз съм трябвало да поставя граници на неговите родители и как те се държат към мен. Но аз нямам намерение с тях да се карам. Те са наистина доста елементарни хора. Майка му не харесва абсолютно никой и сякаш с никого не може да се разбира- нито с нейните си родители, сестра, колежки. Единствено си обича синовете и е отдала целия си живот на тях- да им готви, пере. Даже скоро видях с очите си как моят приятел си носи торбите с мръсните дрехи в село, майка му да му ги изпере. Говорих с него, че би трябвало сам да се пере и той само мълчи и не иска да се коментира това. Друго, което ми е направило впечатление е, че тя се разплаква всеки път като стане дума, че големият й син си поема по пътя. Тя сама си го казва и след това се разплаква. Сега за уикенда моят приятел пак си е на почивка с неговите родители и с колегите си от работа.Той от скоро работи при баща си. А уж ми беше казал, че вече ще си ходим заедно на почивки, че повече с техните не иска да ходи. А ето че пак е. Бях поканена, но след всичко се чувствам нежелана. Искам да си сверя часовника, аз ли съм токсична, че искам повече време с него? Той мамин син ли е или просто грижовен и добър? Дали няма да е грешка да заживея с така зависим от майка си мъж, както и тя е зависима от неговото внимание... Не искам да си мразя бъдещата свекърва, но усещам как вече се напрягам от нея и ставаме типичните борещи се за вниманието му.
