Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Ами, с ММ искахме три деца, но втората госпожица се оказа толкова трудно бебе, че ни отказа. ММ от време на време подмята нещо за момченце, но аз съм категорична, че съм приключила с ражданията. Освен ако не се получи случайно, но при нас това е малко вероятно. Аборт не бих направила.

И двете страни са от значение. Емоционалната за надъхване и поддържане на топли отношения, материалната - сигурност. Без пари няма да се навия да раждам. Казвам без достатъчно пари, а не без много пари. За мен детски рожден ден с мащаб на годеж от времето на дядо ми си е изсилване. Да има достатъчно за покриване на сметките, за качествени обувки, дрехи, храна и за почивки.

Силно отрицателна ми е нагласата.

П.П. Какви са тези теми, като проучвания?

До раждането на второто дете водеща беше емоционалната страна, след това - материалната. Резултат - 2 деца.

Не бих създала повече от две деца, дори и да бяхме милиардери. 2 е абсолютния максимум за мене и даже едно би ни било предостатъчно. В семейството ми и рода ми имам един, единствен чичо с три деца и той ми каза, че ги направил от инат, защото с първата му жена не можели да имат деца.

С повече от 2 деца пътуване, намиране на достатъчно голямо жилище с поне 4-5 спални в голяма столица е трудно и скъпо. Ако ходят в различни училища трябва да се водят и връщат всичките в тесен диапазон от време. Пътуване с две малки деца беше кошмарът на месеца за.мене, а тук имат 4 месеца ваканции, като 4 двуседмични ваканции са през учебната година, цената на билетите скача и самолетите са препълнени с деца. Понякога за даден полет има 2 свободни билета, но не и три, а деца под 12 години не могат да пътуват сами или се плаща допълнително надзор от стюардеса.

Не зная дали бих могла да обръщам достатъчно внимание на три или четири деца. На нас с две ни беше трудно и често единият извеждаше едното, а другият другото.

Децата ми са различни като характери, но понеже са разнополови имат различни интереси. Не зная дали бих могла да задоволявам нуждите на две еднополови деца.

Родителите ми и едните ми баба и дядо са разведени и винаги съм предвиждала раздяла, развод и даже смърт на единия съпруг или и двамата. Това защото другите ми баба и дядо са останали рано сираци и не са били особено искани и обичани от мащехите. На сексуалния, партньорски и брачен пазар деца от предишна връзка са си огромен негатив, който сваля стойността и цената на отглеждащия ги родител.

Чувствам се облекчена, че Дисни, кибиченето по паркове, воденето при баби и по екскурзии, денонощната детска глъч, гоненето по плажове и басейни са отдавна зад гърба ми. Тези дейности са много по-лесни с едно, единствено дете.

Имам доста приятели с по 3, 4 и 5 деца и са щастливи, но са имали и повече трудни моменти и в техните среди многодетните семейства са добре приети. Братът на мъжа ми има доста деца, 5 май бяха, но не живеят всичките при него. Децата ми искаха да идат да живеят там, защото е весело и шумно.

Ако по принцип си говорим, много ми е положителна нагласата. Радвам се на всички с 2-3 деца.

Що се отнася до мен, исках да сме родители и сме. Това ме удовлетворява напълно емоционално, бройката ми е без значение. Аз съм много страхлива и въпреки че имах лека бременност и раждане, за мен бяха като кошмар. Не исках да си го причиня пак (докато не беше препоръчително да забременявам първите 2 г. след раждането, имах някакви смътни идеи, но в момента, в който вече имахме зелена светлина осъзнах, че не е за мен).
Някой ще каже, че е твърде егоистично. Да, така е и това не ми пречи.

Лично аз винаги съм искала поне 2, но така ми се стекоха последните връзки, че за съжаление се бави този момент. Искаше ми се вече да съм отметнала поне първото. Все още имам време обаче и се надявам да се наредят нещата за да си изпълня тази бройка. Децата обаче не са ми самоцел и ми е важно да намеря правилния човек, с който да ги създам. Иначе парите на мен не са ми проблем, та този аспект изобщо не го мисля.

Ако можех да си го позволя финансово и здравословно, бих имала 3, но за сега е едно. Борим се няколко години за второ, но не става. 😔
Харесвам пълна къща с деца, шума, всичко. Че даже и няколко кучета. 😄

Представял съм си, че имам най-много 3 деца, но напоследък се замислям, някой ден да бъда с 1 дете. Не знам с какви доходи ще разполагам в бъдеще, но дори и да не създам повече от едно дете, пак ще бъда щастлив .

Не го виждам това като вариант при мен.

Три деца са перфектна бройка, мисля, но и две е задоволителна. Засега обаче имам 1, и не знам дали ще ги докарам до две (трябва си и баща, нали? ).

Имам две. За повече нямаме сили, това е истината.
Не одобрявам многодетни семейства, създадени "случайно", в които децата се самовъзпитават и самоотглеждат.
Харесвам многодетни семейства, в които родителите са приели ролите си като призвание и от тях излизат качествени, възпитани и образовани граждани. Искрено се възхищавам на търпението на такива хора.

Искахме да имаме много деца(3-4) ,но ще си останем с две.Които обаче едва ли ще са си близки с разлика повече от 13 години,пък и бебето ако е момиче съвсем няма да имат допирни точки.

Възхищавам се на хората, които имат 3 и повече деца. На мен лично две са ми достатъчни. Нямам сили и енергия за повече, макар че са най-голямата ценност и ги обичам безкрайно. Аз лично смятам, че като ражда дете, човек трябва да е готов да отдаде цялата си енергия, внимание и обич. Не съм привърженик на идеята да родиш за бройка и после само да се чудиш на кой да го метнеш да го гледа.
П.с. финанси естествено, че трябва да има.