Фентъзи и фантастика - 21
- Публикувана: 1 апр. 2021, 21:26 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2021, 19:07 ч.
# 480
2 май 2021, 08:34 ч.
много ми харесват "жокерите" на мартин
първоначално не схванах идеята - по-скоро не й обърнах внимание, защото тя е написана съвсем ясно - сборник от свързани разкази около една и съща тема
увлекателна и приятна, без свръх напрежение и особено завързана интрига, но последното и не мисля, че е постижимо при толкова много автори
вчера преполових първата част (около 300 стр. отметнах), надявам се, когато приключа с трите книги, да съм все така доволна
Виж целия пост
първоначално не схванах идеята - по-скоро не й обърнах внимание, защото тя е написана съвсем ясно - сборник от свързани разкази около една и съща тема
увлекателна и приятна, без свръх напрежение и особено завързана интрига, но последното и не мисля, че е постижимо при толкова много автори
вчера преполових първата част (около 300 стр. отметнах), надявам се, когато приключа с трите книги, да съм все така доволна
# 481
3 май 2021, 16:31 ч.
Чета втората книга от сагата за Хиперион.
Все така добра! Сигурно авторът е антиглобалист.
Харесва ми мисленето му. Когато бях на двадесет години, имах друго виждане за живота, но някак с годините човек се учи да предвижда някои неща, а не да живее с емоции. Поне някои от хората. Не казвам, че всички мислят така.
И части от втората книга, които са може би сентенцията. Все пак имам още две книги и две трети от втората.
Виж целия пост
Все така добра! Сигурно авторът е антиглобалист.
Харесва ми мисленето му. Когато бях на двадесет години, имах друго виждане за живота, но някак с годините човек се учи да предвижда някои неща, а не да живее с емоции. Поне някои от хората. Не казвам, че всички мислят така.
И части от втората книга, които са може би сентенцията. Все пак имам още две книги и две трети от втората.
# 482
3 май 2021, 22:25 ч.
Да се включа и аз в темата като един върл фен повече на фентъзи, но и с немалко изчетена фантастика. Обичам да чета и чета по много, и аз като Хепи не винаги си правя труда да запомням всичко, което изчитам. В анкетата гласувах за Мартин, Толкин и Урсула Ле Гуин (и на тримата съм изчела всичко, което имат издавано на български), а ако имаше повече възможности със сигурност бих добавила и Тери Пратчет, а от липсващите - Сапковски, Стивън Ериксън, може би Зелазни. В момента чета Реймънд Фийст, взех си от библиотеката, както се оказа последната трилогия, "Войната на хаоса", и четейки я се сетих, че съм чела някои от предишните книги, и след трите реших, че ще ги започна от началото - сега съм на "Магьосник".
Абсолютно в десятката, съвпада изцяло с моите усещания към Малазанската. И аз изчетох първите пет една след друга, като буквално почти не ги оставях. Може би на седмата вече наистина стана тегаво и ми костваше усилия да ги дочета, но се справих и с десетте.
От "Ужас" бях изключително впечатлена, но "Илион" и "Песента на Кали" само започнах и не можах да се насиля да ги продължа.
Виж целия пост
Аз пък съм умерен фен на Малазана. Отначало бях чела 4 от книгите в разбъркан ред, един ден се ядосах, подкарах ги от първата и не спрях, докато не минах и десетте (цяла година ми отне). УАУ-ефектът продължи чак до края на петата, което в моя случай е много (обикновено след третата книга, особено когато всяка е тухла като тези, поредиците почват да ми писват и да виждам основно слабостите им).
Плюсовете: жесток, же-сток свят! Главозамайващ е направо, не се сещам за нито един друг, който толкова да заслужава определението "епичен", при това разгърнат върху хилядолетия, континенти и цели орди богове и полубогове. То са десетки раси, религии, екзотични империи, народи, династии, абе сигурно има над 2000 различни, но свързани помежду си герои в тия книги. Не мога да не му сваля шапка на Ериксън за фантазията и размаха.
Второ, от Малазана получих може би едно от най-силните внушения за ужаса и безсмислието на войната. Такива сцени на битки и военни зверства, толкова емоция и трагизъм на едно място, че ти се иска да се заровиш някъде на тъмно и дълго да не похващаш книга за война. Особено Кучешката верига... покъртително е.
Трето, героите. Ериксън има редкия талант да изгражда характеристики. Така натоварва със съдържание уж второстепенни герои, че ти се запечатват. Не ми е в стила да се привързвам към литературни образи, обаче герои като Фелисин, Фидлър, Икариум трудно се забравят.
Оттук нататък обаче съм основно на минуси. Е, няма такова многословие и разпиляност, както в Малазана! Ериксън, като много ерудити, толкова иска да разкаже на читателя си всичко, което му хрумва по въпросите на света, религиите, магическите конструкти, философията и т.н., че често създава тотален хаос, през който горкият читател буквално трябва да пълзи, за да стигне до онези последни 200 страници от всеки том, които връзват нещата. Да не говорим, че самият автор май забравя някъде по средата накъде е повел дадена сюжетна линия, хваща някой герой, бог или асцедент и просто ти го бухва обратно в центъра на някое действие без логична причина, а ти седиш и се чудиш откъде ти е дошло и какво става с онова, другото развитие. Четенето на Малазана натоварва, при това понякога до главоболие, и ако междувременно не си се заразил от бясно любопитство докъде, в крайна сметка, ще стигне Ериксън във фантазията си, ще трябва доооста голямо усилие на волята, за да продължиш.
Уф, адски дълго стана, сори.
Плюсовете: жесток, же-сток свят! Главозамайващ е направо, не се сещам за нито един друг, който толкова да заслужава определението "епичен", при това разгърнат върху хилядолетия, континенти и цели орди богове и полубогове. То са десетки раси, религии, екзотични империи, народи, династии, абе сигурно има над 2000 различни, но свързани помежду си герои в тия книги. Не мога да не му сваля шапка на Ериксън за фантазията и размаха.
Второ, от Малазана получих може би едно от най-силните внушения за ужаса и безсмислието на войната. Такива сцени на битки и военни зверства, толкова емоция и трагизъм на едно място, че ти се иска да се заровиш някъде на тъмно и дълго да не похващаш книга за война. Особено Кучешката верига... покъртително е.
Трето, героите. Ериксън има редкия талант да изгражда характеристики. Така натоварва със съдържание уж второстепенни герои, че ти се запечатват. Не ми е в стила да се привързвам към литературни образи, обаче герои като Фелисин, Фидлър, Икариум трудно се забравят.
Оттук нататък обаче съм основно на минуси. Е, няма такова многословие и разпиляност, както в Малазана! Ериксън, като много ерудити, толкова иска да разкаже на читателя си всичко, което му хрумва по въпросите на света, религиите, магическите конструкти, философията и т.н., че често създава тотален хаос, през който горкият читател буквално трябва да пълзи, за да стигне до онези последни 200 страници от всеки том, които връзват нещата. Да не говорим, че самият автор май забравя някъде по средата накъде е повел дадена сюжетна линия, хваща някой герой, бог или асцедент и просто ти го бухва обратно в центъра на някое действие без логична причина, а ти седиш и се чудиш откъде ти е дошло и какво става с онова, другото развитие. Четенето на Малазана натоварва, при това понякога до главоболие, и ако междувременно не си се заразил от бясно любопитство докъде, в крайна сметка, ще стигне Ериксън във фантазията си, ще трябва доооста голямо усилие на волята, за да продължиш.
Уф, адски дълго стана, сори.
От "Ужас" бях изключително впечатлена, но "Илион" и "Песента на Кали" само започнах и не можах да се насиля да ги продължа.
# 483
3 май 2021, 23:22 ч.
Да ви зарадвам с малко арт рисунки, които специално подбрах за вас
откъм чудовища сте осигурени
Виж целия пост
Скрит текст: 
който е чел Р.Салваторе, ще се сети какво е товаСкрит текст: 
Скрит текст: 
Скрит текст: 
Скрит текст: 
Скрит текст: 
хищно дървооткъм чудовища сте осигурени
# 484
3 май 2021, 23:46 ч.
потънала съм в чудовища, вторите "жокери" ("аса в небето") са още по-хубави от първите
писани са от много по-малко автори с много повече участие на мартин
Виж целия пост
писани са от много по-малко автори с много повече участие на мартин
# 485
4 май 2021, 12:57 ч.
Прочетох "Клара и слънцето" (чужда, не моя, но ще си я поръчам, просто съм малко затруднена покрай празниците) - ето, това е фантастика, за разнообразие от фентъзитата.
Много ми хареса, фокусът е върху драмата, мистерията на човешкото сърце, самотата, взаимоотношенията между хората. Това измества фантастичните елементи встрани, което може да е малко дразнещо - и ще бъде още по-дразнещо в бъдещата адаптация. Имаме антиотупично общество, за което не разбираме нищо в детайли, защото това не е целта на историята.
Препоръчвам я.
Виж целия пост
Много ми хареса, фокусът е върху драмата, мистерията на човешкото сърце, самотата, взаимоотношенията между хората. Това измества фантастичните елементи встрани, което може да е малко дразнещо - и ще бъде още по-дразнещо в бъдещата адаптация. Имаме антиотупично общество, за което не разбираме нищо в детайли, защото това не е целта на историята.
Скрит текст:
Краят е меланхоличен и тъжен, но също и оптимистичен. По свой начин е щастлив край.За мен това, да рискуваш живота на детето си, в името на по-добро положение в обществото, е извратено и погрешно, но в книгата е представено като възможен правилен избор. Никога няма да го приема или разбера, но както казват - за всеки влак си има пътници.
Препоръчвам я.
# 486
4 май 2021, 21:09 ч.
Аз най-накрая завършвам светлоносеца (останаха ми само епилозите) и много, много ми хареса поредицата, малко края е позахаросан, но на мен това ми идеа прекрасно в момента
☺️😍😘
Само мога да съжалявам искрено, че бард се отказаха рано-рано от книгата... Щеше да ми е още по-голямо удоволствие да я чета на роден език, но каквото - такова...
Със сигурност ще влезе заслужено в номинациите ми на края на годината❤️❤️❤️
Виж целия пост
☺️😍😘
Само мога да съжалявам искрено, че бард се отказаха рано-рано от книгата... Щеше да ми е още по-голямо удоволствие да я чета на роден език, но каквото - такова...
Със сигурност ще влезе заслужено в номинациите ми на края на годината❤️❤️❤️
# 487
4 май 2021, 21:12 ч.
Ангелче, можеш ли в скрит текст да кажеш как свършва? Аз няма да имам търпение да прочета докрая.
Виж целия пост
Аз най-накрая завършвам светлоносеца (останаха ми само епилозите) и много, много ми хареса поредицата, малко края е позахаросан, но на мен това ми идеа прекрасно в момента
☺️😍😘
Само мога да съжалявам искрено, че бард се отказаха рано-рано от книгата... Щеше да ми е още по-голямо удоволствие да я чета на роден език, но каквото - такова...
Със сигурност ще влезе заслужено в номинациите ми на края на годината❤️❤️❤️
☺️😍😘
Само мога да съжалявам искрено, че бард се отказаха рано-рано от книгата... Щеше да ми е още по-голямо удоволствие да я чета на роден език, но каквото - такова...
Със сигурност ще влезе заслужено в номинациите ми на края на годината❤️❤️❤️
Ангелче, можеш ли в скрит текст да кажеш как свършва? Аз няма да имам търпение да прочета докрая.
# 488
4 май 2021, 21:17 ч.
Да, напиши и в скрит текст, какво става с Аливия, и с лорд Всецветни, интересна ми е развръзката там.
Виж целия пост
# 489
4 май 2021, 21:19 ч.
Някой чел ли е книгите за Грегор Горноземеца на Сюзан Колинс (питам, защото са се появили в Рулит)? Трилогията има ли финал, да не е част от по-дълга поредица и да е недовършена?
Виж целия пост
# 490
4 май 2021, 21:25 ч.
Кой за бога е лорд всецветни, извинявай но не се сещам на английски как ще да това...
Май от тела не мога да пиша в скрит текст или поне не виждам как, в общи линии нищо непредсказуемо, просто за мен някои разговори накрая бяха красиво написани и имаше трогателен и хубав край, това е, доброто побеждава така да го кажем и заживели... Ако не точно щастливо, то с обещание за по-добро и чисто бъдеще... Имаше, разбира се и голяма битка за финал... На къде без нея..
Виж целия пост
Май от тела не мога да пиша в скрит текст или поне не виждам как, в общи линии нищо непредсказуемо, просто за мен някои разговори накрая бяха красиво написани и имаше трогателен и хубав край, това е, доброто побеждава така да го кажем и заживели... Ако не точно щастливо, то с обещание за по-добро и чисто бъдеще... Имаше, разбира се и голяма битка за финал... На къде без нея..
# 491
4 май 2021, 22:34 ч.
Ейнджъл, слагаш текста между *spoiler* и */spoiler* - вместо * слагаш [ отпред и ] отзад.
Виж целия пост
# 492
4 май 2021, 23:27 ч.
Брата на Кандис Белодъб (Кандис беше нали?), Еретика, Койос май му бе името, от което той се отказа, е Лорд Всецветни
Ангелче, маркираш текста и кликаш на "скрит текст" Като тръгнеш през болд, италик, Ъндерлит, караш надясно, точно до кавичките пише "скрит текст"
Виж целия пост
Скрит текст:
. Той е основният противник, който твърди, че Оролам е измислен бог и иска да върне Старите богове, Аливия (Лив) избяга при него и за последно той и беше дал властова позиция, но същевременно тя беше заложник. Самият Всецветни не разбираше каква грешка прави с пускането на демона, затова ми е интересно по тази линия как се развиха нещата. Отделно че ми е интересна личността на Аливия, разбра ли накрая че Гавен е Дазен и как го прие?
и Второ - връща ли си зрението накрая Лорд Призмата?.
и Второ - връща ли си зрението накрая Лорд Призмата?.
Ангелче, маркираш текста и кликаш на "скрит текст" Като тръгнеш през болд, италик, Ъндерлит, караш надясно, точно до кавичките пише "скрит текст"
# 493
5 май 2021, 08:43 ч.
Знам как се прави, просто в мобилното няма.
Карис😆не Кандис....
Виж целия пост
Карис😆не Кандис....
Скрит текст:
Aми, какво с Койос....дойде с армията си и ги нападна, изглеждаше доста отчаяно положението, но разбира се в крайна сметка, с доста помощ от Оролам(Дазен го намери, естествено) победиха, Карис и Дазен го убиха... Кип умря, но Оролам го върна обратно, Андрос стана Светлоносецът, имаше накрая и две красиви сватби.... Не ме бива много по разказването 
Като цяло за мен диалозите биаха по-важните , в случая...и някак донесоха светлина и надежда и в моята душа....при все, че вероятно са доста банални, но сещаш се....надеждата и вярата, че в крайна сметка човек може да осъзнае и признае грешките и греховете си и да намери сили и желание да се промени ...
Като цяло за мен диалозите биаха по-важните , в случая...и някак донесоха светлина и надежда и в моята душа....при все, че вероятно са доста банални, но сещаш се....надеждата и вярата, че в крайна сметка човек може да осъзнае и признае грешките и греховете си и да намери сили и желание да се промени ...
# 494
5 май 2021, 09:03 ч.
И на мен ми е интересно дали някой е чел книгите на Сюзан Колинс за Грегор. Аз имам електронно две, третата така и не я открих навремето и това ме спираше да започна да я чета.
В Рулит трите книги ли са?
Виж целия пост
В Рулит трите книги ли са?
Препоръчани теми