Фентъзи и фантастика - 21

А да,"Домът на скитащите" е много забавна и лека за четене.

"Сенна хрема" е интересна,въпреки че не е фантастика и не се знае защо от издателството са я включили в този жанра. Може би заради името на Станислав Лем.

Стилът на Павел Вежинов е някак си "дървен" и суховат като на соц.вестник.

Аз съм израснала с научна фантастика. Имаше навремето една страхотна руска поредица "Зарубежная фантастика" и едно списание "Искатель", бяхме абонирани и всъщност те са виновни, че някъде към 3 клас вече четях с еднаква лекота и на български, и на руски. "Звездният навигатор Пиркс", "Резерватът на таласъмите" и романите на Беляев нямат забравяне, и досега ги препрочитам с удоволствие - повече носталгично, отколкото литературно.
Всъщност, като се замисля, от фентъзито само "Билбо Бегинс" ми е любим от детските години. Но пък от класиката на научната фантастика любимите ми книги са със сигурност над сто.

@ Моарейн, от бългаските автори за мен незабравими си останаха Йовков и  Талев.
иначе аз съм голяма фен на френската класика - Юго, Дюма-баща и сина, Балзак, Зола, Стендал, Ги дьо Мопасан, Ектор Купър....като цяло много ;и допада натуразма  с най-типични представители Емил Зола и Чарлс Дикенс


@ everybody  прочетох и втора книга от поредицата Размяната.
Какво да кажа, не е лоша книгата, но както и при Дръзки 1 и Дръзки 2 коментирахме, че Към Небето и Към Звездите са ужасно различни като сюжет и някой може да остане разочарован, то и тук  първа и втора част са невероятно различни и имам леко разочарование, че автора заби в друга посока.

@ Deaf, категорично няма да се съглася за Павел Вежинов, за мен той е най-добрият българки фантаст, нива над Любомир Николов или Любен Дилов - баща.
Вежинов вкарва във фантастиката много социо-психологически проблеми. Например в Белият гущер - желанието да създадеш чудо на природата - голем, който обаче се оказва един робот, лишен от чувства и емоции. В Един есесен ден по шосето - да влезеш в контакт с извънземен, но също и да да размишляваш метафизично дали мравките не са извънземни и имаш ли право да ги убиваш. В Езерното момче   - за докосването до един по-съвършен свят, отвъд нашите възприятия. В Бариерата -  за телепатията, летенето и за способността да прекрачим "невидимата границата"

Накратко Вежинов ни кара да се погледнем в огледало и да се замислим.  Стилът му е всичко друго, но не и сух. За сух стил мога да определя Любо Николов (Десетият Праведник, Къртицата), дори и Валери Петров(Пет Приказки)
Естествено, че той е писал в друг период, но  ако сравняваме със сегашните български фантасти като Сибин Майналовски те отиват или в сферата на ужаса или на фентъзито.

Аз се радвам, че детото ми чете. Не спи по цели нощи понякога, за да чете. Разбира се, караме се, ама не много )).
 И до класиката ще стигне, надявам се. Аз на стари години открих много прекрасни класически произведения.
На възраст 5-6 клас четях, каквото имаше в библиотеката, а кварталната библиотека беше много богата, уютна. Точно ме бяха преместили от училище с изпреварващо учене на материала в посредствено, никого не познавах, съответно разполагах с изключително много свободно време..

Любимите ми е Железният светилник, Преспанските камбани, Илинден и Гладовете си чувам. До ден днешен от време на време прелиствам книгите, също ме докосна Тютюн и Под Игото, но не така. Та аз пак да ви върна към Патрулите
Не харесах Хесар, не харесах и Завулон, Антончо точно като кукла без да иска обяснения послушно на ляво и дясно... Да беше напуснал, а той си седи, ама така е решил автора така е изградил образа. Хареса ми че все някакви "мистерии" имат да разбулва, все има работа, малко на заден план е семейството, при все че всички са различни, в критични моменти са един до друг, но не видях ясен смисъл в отказа на Света, спомена се и така си остана там, по много начини можеше да се развие действието, но така е станало. Не е лоша поредица, но не е за всеки и въпреки това много я харесах, липсваше ми руския хумор само на 2 места в цялата поресица, но така е сметнал автора така го е направил

Телефонът ти е поправил Хесер на Храст И аз като че ли нямам любими персонажи, но поредицата ми хареса. Все още ми се струва, че финалът беше много отворен и Лукяненко може да се накани да напише още някоя книга.

Писах вчера и изтрих, но не мога да не отговоря.
Ако ще е извън жанра, от българските писатели Елин Пелин е авторът, който е успял да ме разчувства.
Може би сега не се изучава в училище, но На браздата е разказът, който няма да забравя скоро.
И докато търся линк към него, видях може би първата фантастична книга, която съм чела - "Ян Бибиян".
https://chitanka.info/text/220
От класиците на специално първо място за мен са Мопасан и Балзак.
Следват Дикенс, Стендал, Зола, Жорж Санд, Бронте, закъде без Джейн Остин.
Има и други, които ми харесват, но с по една преведена книга, не върви да ги пиша. Като Текери с "Панаир на суетата", например.
Пренебрегвам много от българските автори, защото нямам нерви да чета за робството. Става ми едно такова тежко на душата, свива ме сърцето и си казвам, че сигурно в предишен живот поробителите са ме убили на българска сватба, докато е звучала народна музика.

Аз ще кажа, във връзка с нашата тема, като като дете обожавах Жул Верн, "Пътешественик между звездите" на Джек Лондон. Пристрастих се към Шекли, Зелазни, почти цялата Библиотека галактика изчетох във въпросната библиотека от предния ми пост. Там попаднах и на Ерик на ТП, но бисерът в короната е изданието на "Пътеводител на галактическия стопаджия" и "Ресторант на края на вселената". Еха..

Здравейте, приемате ли нови попълнения От доста време ви следя, но не се осмелявам да пиша.
Зарадвах се , че в темата повечето сме в една възрастова група (аз съм на 33) и книгите ни служат за бягство от реалността, без да се притесняваме от разни клишета като това, че вече трябва да сме надраснали подобни емоции.

Не умея да пиша ревюта на книги и освен това съм установила, че доста често мнението ми за дадена книга е противоположно на преобладащите, но се надявам да не предизвикам полемики.

Ще дам мнение за новата книга на Наоми Новик - много, много ми хареса, нямам търпение за продълженията. Първата част я прочетох януари месец на английски. Малко ми е тъжно, че Новик засега поне изоставя фентъзитата, базирани на славянските митологии, но пък и новата поредица започва обещаващо. Според мен ще се хареса на феновете на Хари Потър, особено на по-големите. Главната героиня е много забавна, разбунтувала се тийнейджърка и кралица на сарказма. Момчето главен герой (е,да, неизбежно е ) не ми допадаше докато четях, мотивацията за действията му поне за мен оставаше неясна, въпреки, че животът му преди училището е разказан. В самия край на книгата обаче става ясно, че оттам ще дойдат най-големи изненади.

Разбира се, повече хора, повече мнения и интересни дебати.
И аз не съм майсто на ревютата, но съм майстор на четенето.

В тази връзка, вече съм на последната част от поредицата "Академия на проклятията"от Звездная.
Много добра, много!
Слабостта е главната героиня и последната книга - излишна е.
Покрай китайските сериали, свикнах с това хората да не са непременно добрите и демоните не винаги да са лошите, но за западните читатели ще е интересно различното виждане на авторката.
Загадката и решението ѝ също си струваха четенето.
Благодаря на препоръчалите поредицата!

МоарейнД , къде го видя това много добро в "Академията..." в последните 4 книги?
Влъхвите ли разработиха, морските вещици ли, или пък принца на мрака?!
За мен лично, доста посредствено развитие на прекрасен сетинг. А осмата книга си е направо излишна.

Най-вече в развитието на основната история, изключвайки любовното недоразумение.
Изчетох последните няколко за две - три вечери. И зациклих на осмата, Но преди осмата много интересно се завъртя развръзката към разкритието кои са Тьерите и каква кръв носи главния.
Реално, няма какво още да развиват при вещиците, влъхвите или супер симпатичния Принц на Мрака. Те са странични персонажи в основната история. Всичко свързано с главните се обясни и изясни.
Няма пълно щастие.
Ако се развиват, ще трябва да се пишат нови поредици.
И дано!
И стилът на писане на авторката много ми допада. Прелиствайки сцените между (не)влюбенте гълъбчета, от останалото мога да прочета още няколко тома.

Ако се гледа само АП - да, донякъде. Но ако се разглежда целият цикъл  "Световете на Хаоса"("Миры Хаоса"- 19 написани книги + проекта "Школа Искусства Смерти") всичко има своето значение и развитие.

Здравей, винаги е добре когато нови членове се присъединяват към клуба. Няма нищо страшно да пишеш ревюта, които не съвпадат с мнението на мнозинството (рядко има стопроцентови мнения за една книга или поредица), а пък и полемиките не са нещо непременно лошо, но ако не ти се пише - няма страшно. С интерес чета мнението ти за новата книга на Наоми Новик, на мен лично тази авторка ми допада, но засега съм й чел Сребърна Приказка и Изтръгнати от Корен

Аз само и единствено за АП говоря. А Елена Звездная наистина пише много леко и увлекателно, аз затова се и подразних леко от тая фиксация върху любовната история. Ама то и целта на АП си е такава, де, искам твърде много от нея