"вдетиняване или реален проблем'

Здравейте, не зная пишат ли много бащи и има ли в моята ситуация..също и дали не е проява на слабост от моя страна или пък ниска родителска интелигентност.. не зная но, знам че съм родител на прекрасно момиченце на две годинки и половина..
Опитвам се да открия много отговори за това, което преживяваме всички заедно, както да помогна на себе си така и на семейството си, най-вече да повлияя в положителен аспект на емоционалната ми връзка с детето.
Проблемът е с едно поведение, което много ме наранява и зачестява в последно време..
Всяка вечер а от няколко дни и сутрин..независимо от това, което правя детето ми ме гони от леглото, на моменти е много агресивно, особено когато се опитам да опонирам което се изразява с обяснения, добър тон и огромна болка, която не винаги успявам да скрия и съм сигурен, че се усеща. Не ми позволява да положа грижи, които до преди време дори сама предпочиташе, сега предпочита всичко мама или сама и до преди седмица това, което беше сякаш се промени на 360 градуса..
Знам, че много неща са нормални и по скоро е необходимо да се обърна към себе си за обратна връзка защо се случва всичко, но имам нужда да чуя мнението на родители, който са го преживяли..и преди да продължа държа да кажа, не ме жалете и не ми спестявайте нищо, приемам критиката и ако причината е изцяло в мен е по-добре да си го знам.
Ако съм сгрешил с това, че не съм я пляснал веднъж, не съм се скарал.. добре де веднъж или два пъти най-много нервите ми не издържаха в опасна за нея ситуация и се разкрещях, след което и обясних, че не искам да се караме и е нормално тати да се ядосва в такава ситуация.
Може също да е грешно и моето държание, защото изпитвам ужас от това постоянно „отхвърляне“ и в един момент спирам да инициирам много от нещата, които в други моменти с удоволствие правя, като на моменти дори не смея да я погаля защото знам, че ще ме отблъсне.. както и днес след като си легнах с думите „тати махай се, и се събудих със същите“ дори и не казах довиждане на излизане…просто си излязох..
Не знам наистина какво да правя и как да се справя със ситуацията, искам и имам толкова много да и дам, а ме боли като не мога..

Както казах, приемам всякакви мнения… само Ви моля..не ми казвайте живей си живота, защото го правя ..Живея с грешките на баба ми и дядо ми,на родителите ми и със своите собствени, но с главна цел и надежда да предпазя,до колкото е възможно, помогна и подготвя собственото си дете за един по-добър живот, с много любов мир и хармония.

И не на последно място, не търся съжаление или още повече се оплаквам, търся съвет