Бременна от женен мъж на 35 - той не иска дететоо

Попитай се дали ти би могла да си единствен родител (не обичам да използвам израза "самотна майка", защото ти никак няма да си самотна,  ще си нон-стоп с бебето и може да се депресираш).

Аз лично бих го запазила ако имам кой да ми помага - майка, татко, сестра - някой на когото да разчитам за компания, защото особено в началото не може да си сама. Ще изкукаш, особено както си свикнала да си свободна - 9 години си любовница, ти дори не си напълно ангажирана с връзка.

Изобщо не си мисли за глупавите стереотипи от сорта "сами сме на рождените дни", "детето расте нещастно". Това е твоята трагична нагласа, не реалността.

За мен това дете е хубаво нещо, дава ти се възможност да преминеш на друго ниво, ако не желаеш да си любовница вече. Ще се развиеш. На 35 си, ако той те напусне може да си намериш нов мъж. Ти го обичаш този, искала си дете от него, имаш го. Мисля, че си взела максималното от него, била си с него цели 9 години. По-добре ли ще ти е, той да те остави защото си му омръзнала, след всичките тези години. Ако те зареже в менопаузата, може тотално да се депресираш, че си изпуснала майчинството.

Детето е твое. Искаш ли го?
Отговори си на този въпрос и остави всички останали на заден план. Само това е важното. А решения се намират.
Ако родиш - не знам дали във вашата ситуация е по-добре той да паеме отговорност или не. Повярвай - понякога, колкото може да помогне, в пъти повече може да бъде спънка за вас с детето, ако официално фигурира като негов баща.
Послушай вътрешния си глас!

Детето ти е шанс да се измъкнеш от омагьосания кръг. Ако направиш аборт, ще изживееш голяма психическа травма, не само физическа. А господинът може пак да си започне старата песен и да си карате така до края. Изглежда си слабохарактерна щом цели девет години не си потърсила изход от положението.
С дете си семейство.

Законово бащата има право да прояви претенции относно бащинството (т. е. да търси правата си в Съда, че е или не е баща на детето) до навършване на 1 година на детето или до 1 календарна година, след като е разбрал за съществуването му. След това няма такива права. Ако стигнете до варианта да не припознава детето, погрижи се да имаш твърдо доказателство, че той знае за раждането на детето, за да нямаш ядове на по-късен етап. Не просто да знае, а да можеш да докажеш, че знае. Ако се стигне до варианта да припознава детето или да го съдиш за бащинство - първо помисли за ситуацията и замесените хора от всички ъгли и си претегли добре плюсовете и минусите. И най-добре, ако решиш да задържиш детето, задължително се консултирай с добър адвокат, който работи в областта на семейното право. Имам 2 имена за различни области на България, но и ти можеш да потърсиш.
Но имай предвид, че детето има право да знае истината и е добре да се подготвяш за момента, в който ще даваш отговори. Не бъди ти спирачката за информация и евентуални срещи. Това е само в твой и на детето интерес. Но ако има срещи, задължително да са в твое присъствие и/или в присъствието на твой доверен човек.
Ако имаш конкретни въпроси, може да ми пишеш на лично съобщение. Имам какво конкретно да ти споделя. Не по конкретната ситуация, но пряко свързано със законовите взаимодействия с бащите на децата и твоите евентуални ходове.
ПОМНИ!!! Важно е, ако ще раждаш детето, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се консултираш с адвокат ПРЕДИ раждането! Успех!

На теб явно не ти пука за нищо друго, освен за собствения ти комфорт. Не ти е пукало за евентуално дете още от преди да го направиш, защото ако ти пукаше, щеше да се пазиш. Някак си не се ли замисли какво ще стане, ако забременееш, още когато вдига краката без предпазни мерки? Или го направи нарочно, мислейки си, че с 1 дете ще го вържеш и вече ще е твой, даже може и жена си да зареже (нали децата му са големи вече). Нямаш братя и сестри, родителите възрастни и болнави, искаш само 1 месец майчинство...

Жените, сърдити на изневеряващите мъже, може ли да не изливате горчивината си (и вулгарността) баш тука, в темата за детето.

Иначе, в историята припознавам близък, прекрасен човек, роден от такава “грешка” и съм пристрастна.

Поставила си се в много глупава ситуация. Няма да коментирам отношенията с женен мъж, защото съм била в ситуацията на намесата съпруга и не е приятно, само ще кажа, че ако моя вече бивш мъж бе забременял някоя, щях да отровя живота и на двамата. Да не говорим пък като разберат големите вече деца.
Иначе имам няколко случая в близкото обкръжение, една приятелка на майка ми роди от ученическата си любов, само че той беше вече женен, а тя на 41 години. Общо взето 20 години драми, към този момент и дъщеря й се е хванала с един чичко ... Съдба. Само че въпросната жена беше заможна, имаше цяла армия от помагачи и беше експерт в областта в която работеше и нямаше никакви проблеми с работата си.
Друг пример с една позната пак в позицията на любовница, ражда от женения мъж, той отначало не го искаше уж, но жена му излезе голяма хитруша, застана зад мъжа си и взеха детето на моята позната. Изкараха я финансово нестабилна, с нисък морал, няма постоянна работа какви ли не глупости ...  накрая тя трябваше да плаща издръжка и беше в режим на виждания с детето си.
Аз съм против това жената да обсебва правата върху детето. То не е само твое, че само ти да решаваш. Като искаш да е така вземи сперма от банка за сперма, там донорите са дали писмено съгласие техния генетичен материал да се използва. Много е подло и долно да заставиш някого да му родиш дете без негово съгласие, защото няма случайно забременяване. Като бе искаш дете се пазиш с всички средства, а и на 35 не се забременява така лесно.
Ако все пак родиш бъди готова за битки и упреци, първо от чужди, а после и от собственото си дете.

Всичкото хубаво, но съвета ми е след като си баталясала цялата си младост с този човек, и при реалната възможност повече да нямаш възможност да имаш дете, не прави аборт. Така може да си откараш още години с този човек, а времето си изтича. Утре ще си на 40, тогава вече дори и да намериш подходящ мъж и да искаш дете, може вече и да не стане. Колкото до мъжът- с дете или без, няма да се разведе заради тебе, предполагам ти е ясно след толкова години. Така че решението си е изцяло твое, може би наистина трябва да помислиш малко за себе си кое искаш и кое е по-добре ЗА ТЕБ.

Това пък защо?

Роди си детето,то не е само грижи,а е още един човек в живота ти,който винаги ще е до теб.Гледай в перспектива,ще вложиш труд,емоции,ще имаш тревоги и ангажименти,но в един момент то ще порасне и вече ще общувате и ще се подкрепяте.Това е важното, другото са подробности.Желая ти,да бъдеш смела,сега!!!

E, ако е истина си е направо престъпление. Защо не си търси правата? Аз до Страсбург щях да стигна.

Тази история ми прилича на Гулденбургови, ама в български вариант. И докато госпожа Гулденбургова знаеше за детето на мъжа си от любовницата и беше достатъчно толерантна, в бг вариант не знам как ще е.
Едва ли авторката на поста се е надявала той да зареже жена си като забременее, може и наистина да е станало случайно.
Трудно ще се пренастрои от живот на "другата" към живот на майка и то сама. И сте прави, че съпругата и порасналите деца една ли ще реагират с благословия на ситуацията да се появи още един наследник.
Вариант е да подпишеш някакво споразумение, че няма да го съдиш за бащинство, издръжка и претенции за наследство. Детето обаче като порасне може и да предяви такива. Срещу един такъв отказ от твоя страна, може пък той да даде нещо, с което да осигури детето. Ама в главата ми е епизодът от Бригада "Нов дом"  от тази седмица как една 40-годишна, разведена, с деца в тийн вэзраст ражда от женен любовник. Детето има контакт с бащата, той си ходи у тях като у дома си а тя не може да започне връзка с друг мъж, защото той не позволява и настройва детето срещу другия. Ако оставиш детето,откажи се от претенции и започни някъде на чисто. Смени града, региона, страната. Жилище се продава и ново се купува. Относно работата е по-трудно, ама не и нневъзможно, зависи и от работата все пак, има търсени компетенции и позиции.
Въпросът е какво иска авторката - да продължи да бъде любовница на женен мъж или да започне на чисто и да създаде семейство, защото майка с дете е семейство. Колкото до нейните родители, щом е единствено дете, едва ли са мечтали да е самотна майка, но и също така не мечтаят да я гледат в ролята на любовницата да пропилява живота си.

Ти ни питаш дали да убиеш човек. Защото бебето е човек.
Не искам да съм крайна, но щом се е стигнало дотук, трябва да поемеш отговорност. Разбира се, че ще родиш, това е твоето дете, не е някакво същество, ембрион, през втория месец на бременността вече има туптящо сърце.
Мъжът явно е без отговорен, самият факт да допусне тези отношения, го доказва.
Но ти можеш и имаш сили да поемеш отговорност и да понесеш последствията, дори да са дете.

Зависи кой е бащата. Ако е някой от сивия сектор или политиката, едва ли ще имаш възможност да съдиш в Страсбург. За да сподели такова дело бащата, сигурно има нещо зад гърба си, нали по принцип детето не се отделя от майката, освен, ако тя не представлява заплаха за него.

9 години не го е оставила, мислиш ли, че сега ще го остави веднага? Особено ако направи аборт и хептен и се разклати психиката? След това да речем го остави по някое време, мислиш ли, че веднага или в рамките на година-2 ще срещне по-подходящ да имат нормално семейство? Утре ще е на 40, дори да намери подходящ, може да не стане веднага бебето, после се почва с процедурите. Тук по-добре от мен ги знаете тези работи. Като я е докарала до тук, по-добре да го роди това дете.