Бременна от женен мъж на 35 - той не иска дететоо

  • 38 645
  • 1 322
Здравейте,
От няколко дни обмислям какво житейско решение да взема и търся мнения и помощ от други родители, които по един или друг начин отглеждат само децата си.

Накратко...имам дългогодишна връзка, с ежедневен контакт с женен мъж, с деца над 20 години. Във времето, той така и не се раздели със съпругата...тя знае за нашите отношения, но също не го напуска. Знам че тази връзка изначало е била грешна и съм била изключително глупава да не я прекратя овреме....
Без да искаме, и без да е планирано...аз се оказах бременна.
Той не желае да се събере с мен, но и не казва че няма да поеме отговорност...каква обаче...

На 35 съм. Няма деца и никога не съм била бременна до момента. Имам жилище и що годе нормална работа.
Страхувам се да родя и да бъда самотна майка, тъжна съм че въпреки тази 9 годишна връзка, той все още не живее официално с мен и ми казва, че това дете е против неговата воля и не знае какво ще направи.... Уви, 9 месеца не ми се чака ..
Все още има шанс за аборт.

Мисля от няколко дни, готова ли съм да поема изцяло тежестта на самотната бременност и раждане и майчинство...или не съм готова напълно да променя живата си.
Чувствам се объркана и изгубена. Мисля и какво би казало и чувствало това невинно същество когато види други татковци и семейства...
От друга страна, аз съм на възраст и не ми остава много време...да намеря друг мъж, да забременея,да родя....да живея в приказка...тя просто няма да ми се случи...

Всяко мнение или съвет би било ценно за мен
Виж целия пост
# 1
На 35 години и бременна от мъж, с който имам 9 годишна връзка бих родила, без никакво колебание. Не бих искала от него обаче нищо, бих го пуснала да си върви по пътя.
Виж целия пост
# 2
Раждай и си гледай детето.
Виж целия пост
# 3
Аз, мога да говоря само и единствено за себе си, при условие, че имам възможности - финансови и всякакви други да отглеждам едно дете, бих го родила.
Ти вече си преценила що за човек е бащата, в смисъл до колко ще поеме отговорност.
Чисто юридически разбира се, той ще трябва да поеме своята отговорност, най-малкото да заплаща издъжка на детето си.
От там нататък мисли само за себе си и евентуално за детето си.
Да си самотен родител не е диагноза. А и в един следващ момент бащата може да се осъзнае и да си полага нормалните грижи за детето си. В един следващ момент е възможно да срещнеш и друг мъж... Просто никой не може да знае как ще се развие животът и какво точно ще стане.
Мисли за себе си, какво си готова да направиш, до колко си готова за майчинство, за дете, абстрахирай се от бащата.
Виж целия пост
# 4
Още един глас да го родиш.
Виж целия пост
# 5
Бих искала да допълня, че мъжът е финансово много стабилен, но за момента не е споделил че иска да се ангажира.
Виж целия пост
# 6
На 35 вече по-скоро бих родила . От бащата не бих очаквала нищо и бих го пратила окончателно обратно при жена му. Ако е искал бъдеще с теб е щял да направи нещо по въпроса за тези 9 години. А сега е редно да се концентрираш главно над себе си и детето ако го искаш и нямаш никакво време за неговите игрички.
Виж целия пост
# 7
Това са цели 9 години- цялата ти младост е минала с този човек. И аз съм на мнение да го родиш, а времето ще покаже след това каква ще е ролята на мъжа в живота ти.
Виж целия пост
# 8
Роди го. Щом имаш жилище и финансова възможност. 9 години с този мъж, на 35 си... роди го, а времето и самия баща ще покажат той каква роля да заеме в живота на детето.
Виж целия пост
# 9
Аз пък ще погледна от другата гледна точка - мъж, който не иска детето може и да не поиска да дава издръжка. След съд и припознаване обаче той ще я дава, но ще има права над детето и ако реши да се закучи за нещо - няма да можеш нито зад граница да го изведеш, нито нищо, ще трябва да искаш от него постоянно разни документи - за градини, за училища, за болница. Жена му може да го подстрекава против разни неща, отделно може да ти прави мръсно - едно е просто мъжът и да ходи да прави секс от време на време, друго е да има официално дете - сигурна ли си, че си готова за такива проблеми?
Имам приятелка, която има много замотана история с куп полубратя и сестри от различни родители - съдят се, делят земи и апартаменти, правят си мръсно - отвратително е.
Много внимателно помисли дали имаш сили и нерви на 35 да се занимаваш с такива евентуални проблеми, извън обикновеното отглеждане на дете.
Виж целия пост
# 10
Има лесно - да не го припознава.
Виж целия пост
# 11
Бих родила, определено няма да искам да припознае детето.
Виж целия пост
# 12
На 37 започна с опити да зачена без партньор, защото чувствах, че нямам време. Не успях да забременея и минах на план Б - осинових - две деца през 9 месеца. Не е лесно, най-вече откъм логистика, но децата растат.
Бих родила, но не бих търсила и очаквала нещо от този човек. Той вече е дал, това, което може и иска да даде. Да присъства в живота на детето е хубаво, но припознаване и издръжка са нож с две остриета.
Виж целия пост
# 13
Има лесно - да не го припознава.

Но не можеш да му го забраниш ако му прещрака и изведнъж поиска, ама не защото му трябва дете, а за да прави мръсно на тази дето е родила въпреки волята му. Само авторката си знае дали има такава вероятност, ама май и тя не знае, защото ето, че се чуди какво може да се случи.
Виж целия пост
# 14
И аз бих го родила. Мъже много, детето е за цял живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия