От няколко дни обмислям какво житейско решение да взема и търся мнения и помощ от други родители, които по един или друг начин отглеждат само децата си.
Накратко...имам дългогодишна връзка, с ежедневен контакт с женен мъж, с деца над 20 години. Във времето, той така и не се раздели със съпругата...тя знае за нашите отношения, но също не го напуска. Знам че тази връзка изначало е била грешна и съм била изключително глупава да не я прекратя овреме....
Без да искаме, и без да е планирано...аз се оказах бременна.
Той не желае да се събере с мен, но и не казва че няма да поеме отговорност...каква обаче...
На 35 съм. Няма деца и никога не съм била бременна до момента. Имам жилище и що годе нормална работа.
Страхувам се да родя и да бъда самотна майка, тъжна съм че въпреки тази 9 годишна връзка, той все още не живее официално с мен и ми казва, че това дете е против неговата воля и не знае какво ще направи.... Уви, 9 месеца не ми се чака ..
Все още има шанс за аборт.
Мисля от няколко дни, готова ли съм да поема изцяло тежестта на самотната бременност и раждане и майчинство...или не съм готова напълно да променя живата си.
Чувствам се объркана и изгубена. Мисля и какво би казало и чувствало това невинно същество когато види други татковци и семейства...
От друга страна, аз съм на възраст и не ми остава много време...да намеря друг мъж, да забременея,да родя....да живея в приказка...тя просто няма да ми се случи...
Всяко мнение или съвет би било ценно за мен