Бременна от женен мъж на 35 - той не иска дететоо

Е, да, Nedinka, ама някои неща човек ги прави без да се замисля (да отговаря за дрехите, ваканциите и т. н.). Като стане родител, се включват съответните инстинкти и си върви работата.
Все едно да обясним колко е трудно да ходиш на работа - не трябва да закъсняваш, да допускаш грешки в изпълнение на служебните си задължения, шефът те наблюдава, ако нещо сгафиш... извод - не можеш да се справиш, не ходи на работа.

На мястото на съпругата, бих била абсолютно безкомпромисна към влюбената двойка. Толкова, че София (примерно) ще им стане тясна. Не забравяйте, че тя държи козовете още от началото. Любовницата вече си е изиграла картите.
Ако действително съпругата е хитра, ще вземе детенцето и апартамента, закупен от съпруга ѝ на тая върти опашка.

Съвсем фантастично стана тук. Как, ако апартаментът по документи е неин, ще и бъде взет? И кой ще се натиска за чуждо дете, дори да приемем, че има достатъчно връзки и ресурс да и го отнеме?

Добре, че си широко скроена и уважаваш избора на хората. 🤣

"Той не иска детето".
Но детето ще иска баща. На какво го обричаш ? Емоционалното неглижиране е по-вредно от материалните липси. Ще му дадеш ли пълноценен живот, чрез съд и изнудване за издръжка?

Абе ти с какво се друсаш?
Как така някаква ще и взима детето? Ти добре ли си?

А за какво й е детето на съпругата, сякаш си няма други дертове?

За Виолетка сещам, Виолета Здравкова, беше мис България. Питайте я нея как отгледа дете сама. И тя беше подсигурена.

Доста мнения:-) Ако съпругата беше по - отворена, отдавна да се е развела, но уви не е....той й казва , че не е с мен, тя си затваря очите докато за пред хората са женени...Проблема е, че когато всичко е на фирма ....няма какво да му вземе, ако ще и 5 любовници да има.

Моя апартамент и останалите имоти, които имам, няма кой и как да ми ги вземе. Купила съм си много неща в живота, нищо че съм се търкаляла с господина. Дохода ми е доста над средния и за сама жена се справям повече от добре. Мога да му покажа вратата без грам да ми мигне окото и пак ще си живея с абсолютно същия стандарт. Е да де...ама явно още го обичам...Тъпо.

Но да, страхувам не се че ако не мога да работя поради бременност и раждане, без морална и финансова подкрепа няма да се справя. Емоционално, физически и финансово ще ми бъде много тежко.
Че съм тъпа, тъпа съм. Но поне съм била с един мъж по любов доста години. Нито се оправдавам, нито се обяснявам. Секса ни е бил хубав, забавно ни е било, споделяли сме някакви общи моменти. Да, чувствам се огорчена, че той така и не се реши да избере мен дори и след като децата му поотраснаха.

Отделно, и доста женени жени познавам, които никога през живота си не са били истински самостоятелни. Има и такива, които ги оставят с едно-две деца и дори без дом и кола....и се чудят как да оцеляват. Е, аз съм се опитвала да бъда освен любовница и личност, която се оправя сама...

Защо съм забременяла така случайно след толкова дългогодишен интимен живот с този партньор, изобщо не знам. За мен беше шок. Прекъснатият полов акт не е давал дефект до сега.....но все пак не съм си забременяла сама.

В този смисъл, тъй като между мен и мъжа има любов и все пак за толкова години се познаваме един друг, на мен ми се струва че той трябва също да поеме своята отговорност. Естествено , че не мога да го принудя да бъде баща, но мисля е редно да ми помогне
като ме подкрепи финансово.

Ако пък реши , че иска да бъде баща, супер. Но аз не мисля да му се моля да обича собственото си дете, само да ми помогне да му осигуря спокоен дом.

Чудя се "Гулденбургови" ли да си пусна или "Дързост и красота" 🤔?
Май по-добре Гулденбургови, че са по-малко серии все пак.
Авторката иска дете, ама не на всяка цена, т.е иска го само в комплект с баща. Което по принцип не е грешно мислене. Щом бащата е известен (не е забременяла от донор или случаен секс за 1 нощ) е редно и да си поеме отговорността. Хубаво е детето да си има и татко, ама истински такъв и да расте обгрижено и обичано от двама. Само, че таткото отговорност не ще да поеме и ясно го е заявил. Майката пък се чуди да го роди ли и след месец бабата да го поеме или да запази статуквото. Горкото дете. Накрая наистина може да се окаже, че на съпругата дето не му е никаква на детенцето повече ще й пука за него, отколкото на останалите замесени.
Авторке, щом имаш добри доходи и имоти (повече от един), защо се съмняваш, че ще можеш да си отгледаш детето и сама? Помощ се наема, дори и да не можеш да работиш, "имотИ" означава, че можеш да отдаваш под наем или да продадеш един и да се издържате с детето докато пак започнеш работа.

Авторке, разпродаваш каквото хубаво си си купила, спестяваш си от добрия доход и воала. Така правят родителите.
Ма ти не пускаш стандарта и чакаш някой само да налива.

Съпругата не я мисли, не си оплела нейната кошница. Всъщност и своята не си.

Чакаш отговорност за твоята безотговорност и пак - не от себе си.

Ни за съпруга, ни за любовница те бива, сори.

Какъв е проблема с майчинството? Първата година би трябвало да нямаш финансови проблеми. Без осигуровки ли си работила за над среден доход?

Олелее, ама ти още си въобразяваш, че имало любов между вас
Че ако имаше любов и обич, щеше отдавна да те избере. Това май не можеш да го стоплиш.
Просто си втора цигулка. Преценил те е, че за въргал ставаш, но за жена не.
Впрочем познавам мъж, който си има дългогодишна любовница. И тя глупачката се надява. А той всъщност си обича жената по някакъв си свой си начин и хич не мисли да я зарязва.
И какво сега. Любовница си и някаква си там личност с прилични доходи.
На 35 и не може един мъж да задържиш. И обмисляш да тръснеш бебето на бабата или майката.
И какво като си самостоятелна. Това не те прави стока човек.
Не от всяка жена става читава майка.

Ух, с последния си пост авторката ме загуби - лови се някакво превъзходтсво над съпругата, видите ли, тя е меркантилна щот седи с него, пък и проста, щото всичко е през фирми. А аз съм извисена, щото го обичам.
Следващото пък са женените дето не спастрили за дом и кола и не са самостоятелни - щото то това е белегът да си личност....
Куклата ми тя , много още ще си чукаш главата, жалко, че и други покрай теб.

Ами, просто я тресе злобата и си въобразява, че има превъзходство, а реално няма. Все пак е втора цигулка.
Нека си чука главата