Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 3

Изледванията са в норма, малко вит. Д има да наваксва, за да е в средната норма, В12 му е 286 като стойност и започна да пие витамини и фолиева киселина. Въпросът е, че човекът има паник-атаки, блокажи и има някакъв проблем, но не може да се опише в действителност колко е дълбок и от непомнене ли се случват или от притеснение. Много е затворен и никой не знае какво чувства, какво мисли, какво усеща. Той нищо не споделя и не коментира. Ето днес ме пита кой ден е днес. Казах му - минаха 5 минути и се замислил, замислил, питам го какво мислиш и той - забравих кой ден е днес. Той не се интересува по принцип нито кой ден е, нито колко е часа, просто излезе от строя и аз знам защо не знае кой ден е, защото не му се налага да знае - вече няма ангажименти, няма контакти освен с мен и детето. Когато ходеше на работа му казвахме и той се справяше, но в момента му е трудно всичко и казва, че е провален. От както си остана нещата ескалираха много. Мисля си, че ако е ангажиран може да се подобри нещо, да излезе от това състояние, та той преди 3 години ни возеше и се справяше добре, а в момента нищо не може. Ходим на психолог веднъж седмично, когато се разстрои се е случвало и по 2 пъти. Има блокажи, има стрес, каквото му каже психолога не го спазва, на практика не се включва по никакъв начин. Аз се променям, опитвам се да се запазя и физически и психически и той не ми подава косъм за който да го хвана. Психолози 2-ма сме сменили и при двамата всичко е добре, но само по врмее на сеанса, каквото му кажат да прави у дома не желае. Не мога и да го надлъжа да го прави, а неговото участие е важно.

Прочетох, че на Ния баща й е бил уважаван хирург и сърцето ми се сви. Моят съпруг също е с престижна професия, с много контакти, много активен и разпознаваемо име в областта в която се е развивал. Не е липса на четене и мързел състоянието на мозъка му сега, карам го да пише, да рисува, да чете и е толкова стягащо душата да го гледаш как не може, как не може да пречертае 1 фигура и трепере с молива над листа и казва - виждам го, да, това е триъгълник, не знам откъде да го започна. Това забелязах, че го затруднява като прави тест при психолога и не успя да прерисува фигурата - беше петоъгълник някакъв, та затова тренираме всичко, което прави там и у дома, но няма особен успех.

Препоръчайте ми невролог, искам да му запиша час за тази седмица на всяка цена, защото просто искам да съм сигурна, че тези лекарства, които пие са подходящи.

Ужасно е това, което споделяте... на 62 човек е още супер активен.... Баща ми практикуваше консултантска дейност преди Ковид, сега има някаква проверка и от фирмата искат да се дават някакви обяснения.... казах им, че трудно прави и половин смислено изречение...при нас както съм споделяла той е на легло с тежка форма на коксоартпоза и не мога да го водя по скенери... давам ноотпопил.... правихме и ние уж някакви тестове, със сигурност показа проблем

Моя много близка приятелка лекува баща си на 75+ години от 2-3 години и Вашата история звучи много подобно. Знам какво ѝ беше в началото, когато нямаха лечение и се лутаха какво да правят. Затова ѝ се обадих и я питах за името на лекарите. Тя каза, че най-много помощ и адекватно лечение е получила от доц. д-р Шима Махребиан от Неврологията на Александровска. Телефони имало в интернет на Неврологията на Александровска и, чрез тях, е записала час за преглед при лекарката (около 50 лв е струвало, но е чакала 2-3 седмици, защото не е имало свободни часове, а каза, че май само сряда преглежда). Каза да не се притеснявате, че искат пациентът да влезе в болница за няколко дни, защото болницата има възможност за придружител и много добри условия. Правят подробни изследвания и при баща ѝ назначиха терапия, която много добре му действа.

Преди Александровска тя води баща си в "Св. Иван Рилски" и също е много благодарна там на лекарите, защото те предписаха лечение за овладяване на началната остра фаза на заболяването. Тогава е записала час при проф. Шотеков, като наблюдаваща лекарка е била и Калина Михайлова.

Анонимен, едва ли е депресия, която може да се подобри със заетост, но наистина състоянието му е добре да се диагностицира и следи от невролог, а не психиатър. Наистина има различни видове деменция и положението може да не е непоправимо и поне да адресирате симптомите, от които знам че Вие страдате косвено. Връщайки лентата назад, апатията на баща ми към мен е бил един от първите знаци, че нещо не е наред. Аз мислех, че като правя стъпки към него, прекарвам повече време с него на живо и по телефона когато не съм в страната, това ще се подобри. Сега знам че е признак на ФТД и всъщност когато този период отмина, заболяването е прогресирало естествено. Никога не съм мислела, че има неврологично заболяване, та той ми е опората в живота. Владеете ли Английски? Има доста информация за различните видове деменция онлайн.

Дами, как се справяте със стреса и мъката? Преди окончателната диагноза проучвах почти обсесивно всякакви видове деменция. Разпознах ФТД и преди диагнозата, това ми беше страхът няколко седмици докато се потвърди. След това непрестанният плач, опитът да намеря нещо, което да направя за него, чувството на сбогуване с него докато е жив е наистина превалентно в ежедневието ми. В момента той е в добро общо състояние и всеки път, в който каже нещо, в което няма логика, не може да се изкаже, объркан е или търси точната дума за нещо сърцето ми се къса наново. Просто живеем докато свикнем или има някакви механизми и за справяне със скръбта?

Няма механизми. Аз изплаках един океан за 7 години. Сбогувах се десетки пъти. Хващаш се за добрите моменти, това спасява. И свикваш, че вече не помни, че говори небивалици. Това си става нормалното положение. Но истината е, че толкова скърбях по време на болестта, че като си отиде баща ми не бях толкова разстроена даже. Бях, но не така чудовищно както в началото на болестта. За който говори английски препоръчвам ви страницата във фейсбук Painting to remember. Това е една жена, която е гледала баща си с Алцхаймер и е снимала едни много хубави видеа с него. Аз си говорих с нея. Изключителен човек. Карала го е да рисува, той е бил инженер и е мислел, че работи нещо важно като рисува и се е чуствал нужен. Измисляла му е такива разни "важни задачи". Хора от цял свят са му писали. Намирала е щастливите мигове в цялата скръб.

Благодаря ви много за подкрепата. Ще запиша час при тези лекари още в понеделник ще се обадя поне да си пазим ред.

Съжалявам, че ще го кажа, но Анонимна, психолози няма да помогнат ако мъжа ви е болен от деменция. Той не помни какво се е говорило там в тези кабинети. Много трябва да се промени очакването към него. Той е объркан страшно сега. Бори се със себе си. Не изисквайте. Нищо няма да постигнете. Опитайте се да разберете, че това е много тежко и за него. Няма да може той да помага на вас за жалост. Оттук нататък само вие на него. Много е тежко и аз го разбирам. Дайте си време.

lovely, аз не се надявам вече, дори не ми тежи, че правя всичко сама, не ми тежи, че го правя дори. Тежи ми, че той казва, че всичко осъзнава, че разбира, виждам го че се мъчи. Той започна да не може да спи и затова отидохме и на психиатъра. От както си остана вкъщи от около месец всъщност дръпна супер много назад. Мъчно ми е на душата като го гледам, от това ме боли... Особено сега като пие хапчетата той изглежда смачкан, разбирате ли. Четох в темите и останах с впечатлението, че лекарствата нямат особено влияние. Не искам да го виждам така неадекватен, смачкан и с празен поглед. Хора, то няма пламък в очите му.

Възможно е да е И от лекарствата, наистина се посъветвайте с невролог, а не с психиатър. За медикаменти в това число. Личен лекар или прихиатър нямат работа да предписват лекарства за деменция.
Откривам в описанията Ви черти на ФТД и то доста- погледнете различните видове онлайн.

Анонимен, като ви чета и ми се струва, че може и наистина някъде да е изпусната нишката. Казвате, че от година ходите на психолог, а той се е влошил от месец или три, особено с новите медикаменти. По какъв повод правихте изследване за корова атрофия? Преди колко време беше последната ваксина за ковид?

Ако наистина сте сигурни, че проблемите са повече психологически, а не неврологични/мозъчни, дайте време на лекарствата и психиатъра, може да подействат.

Успех ви пожелавам.

За останалите, бъдете силни. Аз вече много трудно виждам светлината. Започнах да ставам много черногледа и ограничих кръга контакти с външни хора. За съжаление в България, а и не само, повечето предпочитат да слушат позитивни споделяния.

Хубавите моменти с този вид болни с времето намаляват все повече. А домовете за грижи за тях, дори надомните гледачи и най-квалифицираните са трагедия.

Решенията са трудни и много лични за всеки. Наскоро приятелка американка ми каза, че е поставила майка си под запрещение и я изпратила в дом. Там и домовете са по-прилични, но не всеки може да вземе такова решение.

Напълно съм съгласна с Вас.Още плача под всеки пост и се питам имаше ли нещо, което съм можела да направя за да спра този прогрес на болестта.Нямах възможност за лечение в чужбина,нямам и такива познания като всички вас.Разчитах само на докторите, които според някои от вас лекуват със стари лекарства и методи.Искам някой ден да прочета добра новина.
И е точно така както сте го написали -хубавите моменти намаляват и накрая си отиват.
Успех на всички!

Прави сте, хората не искат да контактуват с хора с проблеми. ПРеди време си имахме традиции с едни познати на сладкарница и съботно или неделно кафе, с други вечерни събирания, приказки, срещи, сега съм сама. Аз и детето. На никой не му се слуша за проблеми. Никой не се обажда, никой няма време, сами сме си...

Миналата година психолога ни посъветва да пуснем изследвания и преглед и затова ги направихме.
Аз знам начина му на живот и какво се случва и дълбоко в сърцето си мисля, че е психологически, само че лекарите казват друго...

Анонимна, така е. Никой не иска да говори с хора с проблеми. Повечето си гледат само себе си. Но точно пък ние тук винаги бихме изслушали (прочели) всякакви проблеми, така че пиши тук. Ще намериш някакво разбиране и може би и съвети за това как да се справяте с детето оттук нататък. Принципно е добре да се разбере на мъжа ти каква му е деменцията. Те заради коровата атрофия ли му дадоха лекарства? Принципно не на всички понасят тези лекарства. Може би при него не се подобрява от тях. Но искам да кажа и нещо важно. При баща ми беше трудно с дозировките. Примерно понякога му беше силна дозата, която е предписана и го правеше нервен и му я намалявах. Също така въпросните лекарства генерици, които масово се изписват в БГ имат доста повече странични ефекти и пак е нужно човек да опитва с дозировката. Да я намали или засили, но да наблюдава много внимателно какво се случва. Може това да е проблема при вас.

Анонимен, за съжаление липсата на разговори и срещи ще е най-малкият проблем пожелавам ви да сте силни. Не прекалявайте с лекарите и болниците, отнемат много време и усилия и ресурси. А резултатите са съмнителни.
Не забравяй да се грижиш за себе си и за децата. Деменцията е болест, от която страдат повече близките на болния.
Майка ми разви съдова деменция след Ковид.

FB680797BGM, не ми липсват въобще нито срещите, нито кафетата, нито гостите, ние навсякъде с него си ходим двамата и си ни е приятно, просто се чудя как когато човек има проблем, "приятелите" му някак удобно забравят за него - сякаш го няма.

Аз съм в лошо състояние. Не мога да се храня, треперя, плача при всеки въпрос - "Как си, наред ли е всичко?", получавам паник атаки, боли ме сърцето, не ми се живее, в същото време детето ме прегръща и плаче - момче по-високо е от мен. И аз не мога да избера с баща му ли да си ида и да го оставя сам или да остана с него и да полудея. Имам чувството, че дойде ли времето да се разделим, ще си сложа край на живота, аз не мога без него. Изпитвам паника от сега, че този момент ще дойде