Няма как някой да ме накара да се съглася с това тероризиране на децата, за мен е някакъв садизъм от страна на възрастните. Не знам как родителите мълчат и се съгласяват. Не може да се тормозят децата физически и най вече психически в името на нищо. Детето ми и да е склонно на такива тренировки, аз не съм склонна никак. Децата не могат да преценят кога възрастните им вредят. И тук дори не говоря толкова за физическата болка, колкото за психическия тормоз. Ако един треньор или учител не може да изкара най-доброто от детето по добър начин, значи не струва за мен. Но за съжаление има достатъчно много себелюбиви родители, които са готови да оставят децата си да ги тормозят чужди хора в името на успеха.
Нали си чувала приказката "На лов се ходи с гладни кучета"? Толкова за бедността като мотиватор. Но за да е такъв трябва и пример - малките да виждат как успелите спортисти стават милионери. А у нас това го няма. И, разбира се, не работи за всичко (науки, музика, олимпиади), говорим конкретно за спорта, и то само някои дисциплини. Специално за бокса проблеми няма, ама и желаещи няма.
А за тероризирането на децата нали видя, че сама написах, че може би е за добро. Аз не искам да пледирам за терор, а само обяснявам успехите на Китай и на България от социализма. Не знам защо тук много често анализът се бърка с одобрение и пледиране. И пак е казано, че добра дума и пистолет вършат повече работа от само едното или другото. И методът на моркова и тоягата не е измислен у нас. Китайците също не излизат с камшици като си извеждат състезателите.