Днес четох, не знам доколко е вярно, че мандата му като председател на ГЕРБ изтичал в края на годината, и неговите /част от тях/ му готвели "преврат" ала Т. Живков, именно заради всичко, което пишем тук - обсебен е от Радев до степен омраза, не го крие, за друго не говори, а с това пада и "реномето" на партията като цяло. И съм напълно съгласна, много съгласна. Готвели Томислав Дончев за мястото му, но имало и несъгласни. Смятай, щом "неговите" вече виждат всичко това - пак казвам, ако е вярно, за какъв "абонамент" става въпрос?
Сега ще отговоря
1. Дали ББ е обсебен от Радев, или Радев от ББ - ето това е малко, като въпроса "Кое е първото - кокошката или яйцето". Факт е, обаче че Радев пръв тръгна срещу ББ - не срещу ГЕРБ, а срещу ББ директно и прехвърли нещата на лично ниво. Затова казвам, че ГЕРБ или по-точно ББ са си на абонамент при Радев, както разбира се и обратното. Т.е. тези двамата - ББ и Радев от сутрин до вечер "мислят един за друг".
2. Как Радев налива масло в огъня - чрез хората. Знае, че голяма част от хората го харесват, въпреки свързаността му с БСП /колкото и да се прави, че няма такова нещо/ и затова чрез тях саботира всеки опит да се състави парламент. Прави едно изказване и народа го яхва. Партиите пък, тъй като действат основно популистки, яхват народното недоволство и от там се стига до разправии между самите партии. Т.е. той не налива маслото директно в огъня, а го сипва до огъня, но под наклон така, че то само да си стигне до огъня и да го разпали - метафорично казано.
3. Възможно е да звуча, като ББ и ГЕРБ, но това е така, защото не виждам нищо хубаво да се е случило, от както им свърши мандата. Ама нищо хубаво! Само жалки, селси патаклами в парламента, злобни и алчни за власт и постове дребни, гладни душици, докопали се най-накрая до така мечтаните кресла в НС /тук директно заявявам, че визирам Хаджигенов, Манолова, Бабикян и Тошко/, смешници, които още не могат да разберат къде са попаднали, какво се случва, каква отговорност носят и, че вече не са пред НС, а са вътре в него и трябва да вършат работа, различна от това да се изказват от трибуната. И популизъм - много, много популизъм от всички партии.
Накратко - не съм гербаджийка, но това не значи, че съм склонна да си затворя очите за всичката помия, която сътвориха т.нар. партии на промяната. Защото промяната, която донесоха не води България към по-добро, а напротив - тика я все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята.
