Пускам ви и коментара на Кеворк Кеворкян за ПП 
Да казвам ли, че напълно съм съгласна, или ... Доста е дълъг, но е изключително забавен. Заслужава си да се прочете .
Кеворкян: ПочЕтени и с много топки
https://tribune.bg/bg/mrezhata/kevorkyan-pocheteni-i-s-mnogo-topki/
Виж целия пост
Да казвам ли, че напълно съм съгласна, или ... Доста е дълъг, но е изключително забавен. Заслужава си да се прочете .
Кеворкян: ПочЕтени и с много топки
Скрит текст:
Чуете ли, че някой непрекъснато говори за „почтеност“, имайте едно наум
Анализ на Кеворк Кеворкян
Източник: Епицентър
Чуете ли, че някой непрекъснато говори за „почтеност“, имайте едно наум. Ако пък говори и за „промяна“, бъдете още по-внимателни – особено, когато ви казва, че ще „продължи“ промяната – а вие сте наясно, че нищо няма да продължи, понеже и нищо още не е започнал. Ако този особняк е български политик, тогава вече неизбежно ще си спомните онзи лаф, според който на някои хора не бива да оставяте дори и кучето си за пет минутки…
Напоследък прословутото Харвардско Дуо/Петков и Василев/ изхвърля лекомислено въодушевление в индустриални количества и така пропуска и очевидни нелепости. Дуото се държи като терористична група и ефектът от напъните му ще бъде само един: допълнително разпрашаване/пулверизиране на политическите субекти – и накрая ще се получи една чорба, в която ще плуват няколко дребни партии с еднаква тежест, еднакво лицемерни и еднакво алчни за власт. Това пък ще направи невъзможно каквото и да съгласие в Парламента/ с очакваните последици от това.
Любопитно е, кой е авторът на този замисъл. Подозренията на мнозина отвеждат към Радев - и това, ако се потвърди, ще се отрази зле на репутацията му: той непрекъснато говори за нуждата от съгласие, а дуото готви покушение тъкмо срещу тази идея. Да не се вглеждаме засега във фантазията им, че ще спечелят изборите – да я приемем само като израз на налудностите, които неизбежно съпътстват българското подобие на политика.
Не знам как тия двамата ще управляват държавата, след като не са в състояние да управляват поне донейде езика си. Единият трубадур на „продължаващата промяна“ казва, че в политиката трябва да имаш „много топки“. Това е сериозен принос в науката: досега беше известно, че мъжът – поне нормалният, хетеросексуален мъж - има само две топки. Сега от Харвард ни пращат хабер, че не е лошо да има и повече от две топки. Но не ни казват, как ще бъдат разположени те при такъв мъж - две отпред, две отзад, така ли? Ами, ако топките са повече - не четири, а шест или осем - те къде ще висят? Оставаме с неприятното усещане, че въпросният трубадур/Асен Василев не е много наясно с анатомията на нормалния мъж - или поне със смисъла на една известна фраза за топките, която той перифразира. Въпросната фраза я използват предимно мъжкари, които са убедени в своята еднозначна нормална сексуалност, тя се тълкува като сигнал за мъжественост, нищо повече. Във фолклора не съществуват интерпретации за мъжественост, която да ангажира повече от две топки.
Откровението за топките се чу по телевизиите и бе отминато с мълчание - колкото да се потвърдят съмненията, че нещо се случва с тях, че може би и те са се сдобили с повече от две топки. Някои скептици подозират, че доста медии изцяло са се отвързали от разумното поведение, или направо са купени – първото, все пак, е за предпочитане. Иначе не може да се обясни упорството, дори маниакалността, с която налагат двамката с повечето топки.
При такава агресивна кампания и последният идиот спокойно би могъл да бъде дотикан до Парламента, дори да е само с две нещастни топки. Да не говорим за особняци като Йоло Денев, примерно - той беше от първите, които се качиха на трибуната на мавзолея на Георги Димитров и по този начин го поругаха. Оттогава 30 години е винаги там, където се протестира. Истински ветеран на Несмисления Български Протест…
А „протеста“ на другия трубадур с многото топки/Кирил Петков ще бъде съхранен за вечни времена с една-единствена тъжна снимка: той виси самотен пред президентството с някакъв плакат, сам-самичък, никой не го познава и не му обръща внимание. И сетне изведнъж го забелязват - това е най-странното придвижване в политиката, сякаш са търсили и подбирали хора, които нямат нищо общо с политиката, напълно са анонимни. Но пък са с повече от две топки…
Неизбежно е да се сетим за Плевнелиев с неговия плакат-тапет и за сополивите разкази за късното му буйство. Двамата са от една порода – ловки предприемачи, единият избудалка Бойко, другият се готви да избудалка всички останали. Горкият Йоло, няма справедливост за него - някои с едно плакатче са готови да овладеят държавата.
Впрочем, Топките не обелват и дума персонално срещу Бойко. В това отношение те се отличават от основните му опоненти – които пък са убедени, че „новото“ трябва обезателно да идва през омразата към политическия противник, макар да е очевидно, че голата омраза до никъде няма да ги доведе. Това изяде главите на СДС-кинжалите, които надделяха над автентичните антикомунисти и започнаха да налагат фалшивия си антикомунизъм, който нямаше никакъв характер, понеже изобщо не беше изстрадан. Те така и не изговориха ясно някаква доктрина и си останаха докрай ялови в това отношение.
Те са огледалото, в което могат да се огледат Топките. Говорят непрекъснато за почтеност, а не правят дори опит да докажат, как са придобили собствената си почтеност. Кои са техните битки и какво са постигнали досега – освен, че са късметлиите, наети за един временен кабинет. Добре го каза проф. Димитър Иванов от Лондон – че Топките направо се опитват да приватизират почтеността. А това ще бъде най-отвратителния грабеж.
Медиите сякаш дори не чуват, какви ги говорят Топките и упорито разпространяват нелепостите им. Те не се трогват, дори когато единият от тях използва думата „почетени“ – и публиката трябва да се досети, че той има предвид „почтени“. Той не може да изговори правилно една дума, обаче вече я е извезал на байрака си… Медиите обаче не проявяват дори елементарно любопитство към подобни привидно неволни лапсуси, защото вероятно се опасяват, че те могат да ги отведат в тъмните подмоли на съзнанието.
Оставени на спокойствие, Топките са яхнали екзалтацията си и действат като търговски пътници: звънят на вратата - в случая, на тази на самата държава - предлагат нещо и трябва да го купиш, дори без да имаш правото да обсъждаш качествата му. Вземай, вземай- ние сме почЕтени…, ние ще продължим с промяната…, ти само ни купи… Долу-горе така правят Топките „новата“ си политика.
Никога досега не сме се сблъсквали с такива шармантни особи в българската политика, любезно казано. Ако имат успех, това ще е най-голямата Шашма на Прехода.
Абсолютна шашма: преляха си от влиянието на Радев - дали с или без неговото участие, това не е толкова от значение; подхвърлят на публиката безобразни преувеличения; единият беше наречен от бивш свой бизнес- партньор „много умен крадец“. Другият тържествено съобщи, че в министерството на икономиката са депозирани повече от 600 инвестиционни намерения от чужбина – а, в същото време се оказа, че чуждестранните инвестиции са намалели с над 60 процента. В такива случаи Народът казва „Иди се гръмни, левак!“ - без да споменава нищо за топки. Царе са на празните приказки. Ако се доверите и на тия, ще излезе, че вече за нищо не ставате, свършени сте.
Някои се опитват да сравняват Топките с юпитата на Симеон, но това няма да е справедливо – ония преджобваха внимателно и главно изпълняваха командата на екс-царя „Господар е мълчанието“. Тия лаладжии не спират да мелят и въпреки това не е ясно кой им е Господарят.
Ще правят нова политика, а търсят в кой от полозите на изпадналите партии да се приютят. Дори искат да купят някоя от тях. С какви пари? Топките набързо превзеха някои важни институции, насложиха свои хора там - и първият редовен кабинет, който се случи, трябва най-напред да направи ревизия на тършуванията и схемите им в министерствата на финансите и на икономиката.
Инфантилно-нахалният начин, по който се държат Топките, би трябвало да наостри всички останали политически субекти срещу тях – ако разполагаха с някои остатъци от достойнство, разбира се.
Шашмата започва още от името на партията, която възнамеряват да произведат Топките – „Продължаваме промяната“. Че каква промяна са направили досега? Никой не ги пита, може би от страх да не предизвика нови лъжи. Не слизат от екрана, но единственото, което им се случва, е да бъдат олигавени от бездушни водещи. Гледат ги с обожание - вместо да се опитат да надникнат някак в главите им. Толкова ли са сигурни, че там няма нищо, та ги щадят до такава степен? Питайте ги поне за топките им тогава, по дяволите. Отблъскващо е това треперливо поведение.
Обичайно ония, които твърдят, че имат много топки, са и тепегьози. Понякога тепегьозлъкът им е безпределен. Единият от Топките от месеци е атакуван, че е назначил за шеф на НАП неподходящ човек - но във влажния му поглед няма и следа от продължаваща промяна.
Другата Топка изобщо не се стеснява от двойното си гражданство и от декларацията с невярно съдържание, която е подписал, както се твърди. Това не се дължи на многото му топки, а на едни най-обикновени мъде, ако си позволим да бъдем по-откровени.
Всичко това отдалечава хоризонта на тепегьозлъка в тукашната политика. Вече всичко може да се очаква – и всичко може да бъде изтърпяно. И клетата публика сякаш и това е провидяла - преди всички ония, които се отъркват в политиката. Човек започва да си мисли, че това е нейният начин да взриви изобщо политиката - като приеме и дори поощри и най-голямото неприличие в нея.
Радев е сериозно заплашен - не виждам никакви основания за търпимостта, която си позволява към Топките. Ще бъде проява на непростима наивност от негова страна, ако незабавно не се дистанцира от тях. Сега всички са убедени, че те „излизат от шинела му“, че са неговите доведени деца, към които той се отнася особено ласкаво, сякаш има някакви комплекси от тях. Да се надяваме, че поне е наясно с истинския смисъл на онази простонародна фраза за топките - и че тя става пределно комична, когато се въргаля в устите на двамата му любимци.
Как ще се отрази проекта на Топките на президентските избори? Най-вероятно ще отнеме нещо от Радев, понеже тия, които са предизвикани от тепегьозлъка на Топките ще пренесат неприязънта си и към президента, особено, ако не се дистанцира навреме от тях. Все пак, засега изглежда, че Радев ще е печелившият кандидат, още повече, че повечето от партиите – без ГЕРБ, ще участват проформа в изборите. А това, дори при нашенската разпуснатост, ще има катастрофални последици за тях, просто сами ще си разлепят поредния некролог.
Интересен ще бъде изборът на „Има такъв народ“. След 20 години на контакти с почти всички значими фигури на нашето общество, Слави би трябвало да разполага с едно мощно лоби. Той обаче не успя да капитализира влиянието си, докато се опитваше на два пъти да композира приемливи, респектиращи правителства. Сега задачата е доста по-лесна, тъй като трябва да кандърдиса само един човек. Ако направи добър избор, кандидатът му ще има нелоши шансове, защото все още верният му електорат ще се опита да се възстанови след досегашните провали.
Изборът на Бойко се очаква с най-голямо нетърпение. Ако той се спре на Мутафчиев или Балтов, ще създаде сериозни главоболия на Радев. Балтов може би и затова е атакуван профилактично. Но може пак да извади някой, който си харесва само той по необясними за останалите причини. Не е невъзможно все още да е убеден, че и магаре - само с две топки - да посочи, и него ще изберат. Той така и гледа на президента, който и да е той – като на магаре. Както, впрочем, и на всичко друго, което лично не го интересува.
Има и друго: все някога в БСП ще се сетят, че Топките крадат и от нейния електорат с мълчаливата благословия на Радев. Ще се сетят - и тогава Радев да му мисли.
Докато пиша дописката си /21 септември, научавам от някои медии, че Многото Топки/Петков си е признал по телевизията за канадското си гражданство. Признал си измамата и въпреки това очаквал на изборите проекта му да спечели 30 процента от гласовете. Старият Хорас би казал, че такива хора не са само измамници, те не са и с целия си.
Все пак, във всичко това има и нещо хубаво: на изборите публиката ще бъде подложена на колективен тест за вменяемост.
Анализ на Кеворк Кеворкян
Източник: Епицентър
Чуете ли, че някой непрекъснато говори за „почтеност“, имайте едно наум. Ако пък говори и за „промяна“, бъдете още по-внимателни – особено, когато ви казва, че ще „продължи“ промяната – а вие сте наясно, че нищо няма да продължи, понеже и нищо още не е започнал. Ако този особняк е български политик, тогава вече неизбежно ще си спомните онзи лаф, според който на някои хора не бива да оставяте дори и кучето си за пет минутки…
Напоследък прословутото Харвардско Дуо/Петков и Василев/ изхвърля лекомислено въодушевление в индустриални количества и така пропуска и очевидни нелепости. Дуото се държи като терористична група и ефектът от напъните му ще бъде само един: допълнително разпрашаване/пулверизиране на политическите субекти – и накрая ще се получи една чорба, в която ще плуват няколко дребни партии с еднаква тежест, еднакво лицемерни и еднакво алчни за власт. Това пък ще направи невъзможно каквото и да съгласие в Парламента/ с очакваните последици от това.
Любопитно е, кой е авторът на този замисъл. Подозренията на мнозина отвеждат към Радев - и това, ако се потвърди, ще се отрази зле на репутацията му: той непрекъснато говори за нуждата от съгласие, а дуото готви покушение тъкмо срещу тази идея. Да не се вглеждаме засега във фантазията им, че ще спечелят изборите – да я приемем само като израз на налудностите, които неизбежно съпътстват българското подобие на политика.
Не знам как тия двамата ще управляват държавата, след като не са в състояние да управляват поне донейде езика си. Единият трубадур на „продължаващата промяна“ казва, че в политиката трябва да имаш „много топки“. Това е сериозен принос в науката: досега беше известно, че мъжът – поне нормалният, хетеросексуален мъж - има само две топки. Сега от Харвард ни пращат хабер, че не е лошо да има и повече от две топки. Но не ни казват, как ще бъдат разположени те при такъв мъж - две отпред, две отзад, така ли? Ами, ако топките са повече - не четири, а шест или осем - те къде ще висят? Оставаме с неприятното усещане, че въпросният трубадур/Асен Василев не е много наясно с анатомията на нормалния мъж - или поне със смисъла на една известна фраза за топките, която той перифразира. Въпросната фраза я използват предимно мъжкари, които са убедени в своята еднозначна нормална сексуалност, тя се тълкува като сигнал за мъжественост, нищо повече. Във фолклора не съществуват интерпретации за мъжественост, която да ангажира повече от две топки.
Откровението за топките се чу по телевизиите и бе отминато с мълчание - колкото да се потвърдят съмненията, че нещо се случва с тях, че може би и те са се сдобили с повече от две топки. Някои скептици подозират, че доста медии изцяло са се отвързали от разумното поведение, или направо са купени – първото, все пак, е за предпочитане. Иначе не може да се обясни упорството, дори маниакалността, с която налагат двамката с повечето топки.
При такава агресивна кампания и последният идиот спокойно би могъл да бъде дотикан до Парламента, дори да е само с две нещастни топки. Да не говорим за особняци като Йоло Денев, примерно - той беше от първите, които се качиха на трибуната на мавзолея на Георги Димитров и по този начин го поругаха. Оттогава 30 години е винаги там, където се протестира. Истински ветеран на Несмисления Български Протест…
А „протеста“ на другия трубадур с многото топки/Кирил Петков ще бъде съхранен за вечни времена с една-единствена тъжна снимка: той виси самотен пред президентството с някакъв плакат, сам-самичък, никой не го познава и не му обръща внимание. И сетне изведнъж го забелязват - това е най-странното придвижване в политиката, сякаш са търсили и подбирали хора, които нямат нищо общо с политиката, напълно са анонимни. Но пък са с повече от две топки…
Неизбежно е да се сетим за Плевнелиев с неговия плакат-тапет и за сополивите разкази за късното му буйство. Двамата са от една порода – ловки предприемачи, единият избудалка Бойко, другият се готви да избудалка всички останали. Горкият Йоло, няма справедливост за него - някои с едно плакатче са готови да овладеят държавата.
Впрочем, Топките не обелват и дума персонално срещу Бойко. В това отношение те се отличават от основните му опоненти – които пък са убедени, че „новото“ трябва обезателно да идва през омразата към политическия противник, макар да е очевидно, че голата омраза до никъде няма да ги доведе. Това изяде главите на СДС-кинжалите, които надделяха над автентичните антикомунисти и започнаха да налагат фалшивия си антикомунизъм, който нямаше никакъв характер, понеже изобщо не беше изстрадан. Те така и не изговориха ясно някаква доктрина и си останаха докрай ялови в това отношение.
Те са огледалото, в което могат да се огледат Топките. Говорят непрекъснато за почтеност, а не правят дори опит да докажат, как са придобили собствената си почтеност. Кои са техните битки и какво са постигнали досега – освен, че са късметлиите, наети за един временен кабинет. Добре го каза проф. Димитър Иванов от Лондон – че Топките направо се опитват да приватизират почтеността. А това ще бъде най-отвратителния грабеж.
Медиите сякаш дори не чуват, какви ги говорят Топките и упорито разпространяват нелепостите им. Те не се трогват, дори когато единият от тях използва думата „почетени“ – и публиката трябва да се досети, че той има предвид „почтени“. Той не може да изговори правилно една дума, обаче вече я е извезал на байрака си… Медиите обаче не проявяват дори елементарно любопитство към подобни привидно неволни лапсуси, защото вероятно се опасяват, че те могат да ги отведат в тъмните подмоли на съзнанието.
Оставени на спокойствие, Топките са яхнали екзалтацията си и действат като търговски пътници: звънят на вратата - в случая, на тази на самата държава - предлагат нещо и трябва да го купиш, дори без да имаш правото да обсъждаш качествата му. Вземай, вземай- ние сме почЕтени…, ние ще продължим с промяната…, ти само ни купи… Долу-горе така правят Топките „новата“ си политика.
Никога досега не сме се сблъсквали с такива шармантни особи в българската политика, любезно казано. Ако имат успех, това ще е най-голямата Шашма на Прехода.
Абсолютна шашма: преляха си от влиянието на Радев - дали с или без неговото участие, това не е толкова от значение; подхвърлят на публиката безобразни преувеличения; единият беше наречен от бивш свой бизнес- партньор „много умен крадец“. Другият тържествено съобщи, че в министерството на икономиката са депозирани повече от 600 инвестиционни намерения от чужбина – а, в същото време се оказа, че чуждестранните инвестиции са намалели с над 60 процента. В такива случаи Народът казва „Иди се гръмни, левак!“ - без да споменава нищо за топки. Царе са на празните приказки. Ако се доверите и на тия, ще излезе, че вече за нищо не ставате, свършени сте.
Някои се опитват да сравняват Топките с юпитата на Симеон, но това няма да е справедливо – ония преджобваха внимателно и главно изпълняваха командата на екс-царя „Господар е мълчанието“. Тия лаладжии не спират да мелят и въпреки това не е ясно кой им е Господарят.
Ще правят нова политика, а търсят в кой от полозите на изпадналите партии да се приютят. Дори искат да купят някоя от тях. С какви пари? Топките набързо превзеха някои важни институции, насложиха свои хора там - и първият редовен кабинет, който се случи, трябва най-напред да направи ревизия на тършуванията и схемите им в министерствата на финансите и на икономиката.
Инфантилно-нахалният начин, по който се държат Топките, би трябвало да наостри всички останали политически субекти срещу тях – ако разполагаха с някои остатъци от достойнство, разбира се.
Шашмата започва още от името на партията, която възнамеряват да произведат Топките – „Продължаваме промяната“. Че каква промяна са направили досега? Никой не ги пита, може би от страх да не предизвика нови лъжи. Не слизат от екрана, но единственото, което им се случва, е да бъдат олигавени от бездушни водещи. Гледат ги с обожание - вместо да се опитат да надникнат някак в главите им. Толкова ли са сигурни, че там няма нищо, та ги щадят до такава степен? Питайте ги поне за топките им тогава, по дяволите. Отблъскващо е това треперливо поведение.
Обичайно ония, които твърдят, че имат много топки, са и тепегьози. Понякога тепегьозлъкът им е безпределен. Единият от Топките от месеци е атакуван, че е назначил за шеф на НАП неподходящ човек - но във влажния му поглед няма и следа от продължаваща промяна.
Другата Топка изобщо не се стеснява от двойното си гражданство и от декларацията с невярно съдържание, която е подписал, както се твърди. Това не се дължи на многото му топки, а на едни най-обикновени мъде, ако си позволим да бъдем по-откровени.
Всичко това отдалечава хоризонта на тепегьозлъка в тукашната политика. Вече всичко може да се очаква – и всичко може да бъде изтърпяно. И клетата публика сякаш и това е провидяла - преди всички ония, които се отъркват в политиката. Човек започва да си мисли, че това е нейният начин да взриви изобщо политиката - като приеме и дори поощри и най-голямото неприличие в нея.
Радев е сериозно заплашен - не виждам никакви основания за търпимостта, която си позволява към Топките. Ще бъде проява на непростима наивност от негова страна, ако незабавно не се дистанцира от тях. Сега всички са убедени, че те „излизат от шинела му“, че са неговите доведени деца, към които той се отнася особено ласкаво, сякаш има някакви комплекси от тях. Да се надяваме, че поне е наясно с истинския смисъл на онази простонародна фраза за топките - и че тя става пределно комична, когато се въргаля в устите на двамата му любимци.
Как ще се отрази проекта на Топките на президентските избори? Най-вероятно ще отнеме нещо от Радев, понеже тия, които са предизвикани от тепегьозлъка на Топките ще пренесат неприязънта си и към президента, особено, ако не се дистанцира навреме от тях. Все пак, засега изглежда, че Радев ще е печелившият кандидат, още повече, че повечето от партиите – без ГЕРБ, ще участват проформа в изборите. А това, дори при нашенската разпуснатост, ще има катастрофални последици за тях, просто сами ще си разлепят поредния некролог.
Интересен ще бъде изборът на „Има такъв народ“. След 20 години на контакти с почти всички значими фигури на нашето общество, Слави би трябвало да разполага с едно мощно лоби. Той обаче не успя да капитализира влиянието си, докато се опитваше на два пъти да композира приемливи, респектиращи правителства. Сега задачата е доста по-лесна, тъй като трябва да кандърдиса само един човек. Ако направи добър избор, кандидатът му ще има нелоши шансове, защото все още верният му електорат ще се опита да се възстанови след досегашните провали.
Изборът на Бойко се очаква с най-голямо нетърпение. Ако той се спре на Мутафчиев или Балтов, ще създаде сериозни главоболия на Радев. Балтов може би и затова е атакуван профилактично. Но може пак да извади някой, който си харесва само той по необясними за останалите причини. Не е невъзможно все още да е убеден, че и магаре - само с две топки - да посочи, и него ще изберат. Той така и гледа на президента, който и да е той – като на магаре. Както, впрочем, и на всичко друго, което лично не го интересува.
Има и друго: все някога в БСП ще се сетят, че Топките крадат и от нейния електорат с мълчаливата благословия на Радев. Ще се сетят - и тогава Радев да му мисли.
Докато пиша дописката си /21 септември, научавам от някои медии, че Многото Топки/Петков си е признал по телевизията за канадското си гражданство. Признал си измамата и въпреки това очаквал на изборите проекта му да спечели 30 процента от гласовете. Старият Хорас би казал, че такива хора не са само измамници, те не са и с целия си.
Все пак, във всичко това има и нещо хубаво: на изборите публиката ще бъде подложена на колективен тест за вменяемост.
https://tribune.bg/bg/mrezhata/kevorkyan-pocheteni-i-s-mnogo-topki/
