АВГУСТ-инчета 2020 ! тема 10

Ден първи вкъщи:

Това бебе … какво да го правя сега? Да го нахраня? Ехааа … стана, и как сладко заспа. Че то било лесно да си майка. Сега ще си взема един душ, ще наготвя нещо вкусно и ще почета книга.

Ден 10:

Кой ден сме днес, а коя част на деня? Бебето май е будно…или не е заспивало. Хм … явно трябва да си организирам времето по-добре, вечеря в 23:00 часа е меко казано странна.

Ден 23 … или 37… не знам:
Добре, мисля, че нещата вече са под контрол, само не мога да разбера защо за трети път тази седмица намирам памперс в хладилника и живея основно на чай от копър и сурови ядки.

Ден … някой си:

Свиркам си, изобщо не ми пука колко трохи има по пода, от кога не съм мила чиниите и как нямало нищо сготвено. Май и мъжа ми не съм виждала скоро … а може и да съм го затрупала под купчината с пране.

Това е накратко историята ми от първите дни с бебето вкъщи и вероятно не само моята. Привикването към новия начин на живот за отрицателно време може да се окаже истинско предизвикателство за всяко семейство, затова искам да ви помогна, като споделя някои изпитани трикове по „Оцеляване за майки“. Може да звучи смешно, но ако се въоръжите със сили и търпение, ще преминете сравнително леко през този период и ще успеете да изпитатеистински щастието да имате малко бебенце вкъщи. Освен това, ако се научите да организирате времето и дейностите свързани с бебето рано, е много вероятно да се отървете по-бързо от старата ни познайница – следродилната депресия и всички главоболия, които тя може да довлече след себе си.

1. Мама не е Супермен

В началото еуфорията около бебето е голяма и всички ще искат да помагат, което понякога може да бъде адски досадно. Но … вместо да трошим нерви, защото майка ни за пети път днес ни сервира жито с орехи (защото при нея действало добре на кърмата), по-добре да упражним мениджърските си умения и да разпределим задачите на всички помагачи, така че наистина да са ни от полза. В първите дни е важно майката да свикне с бебето, както и с рутинните грижи, свързани с него – хранене, смяна на пелени, приспиване, къпане и т.н. Тези неща няма нужда да ги „отстъпвате“ на друг, но кой би отказал топла вечеря например?
2. Умората е неизбежна

След раждането организмът малко или много е отслабнал, като сложим целия стрес и безсънните нощи, картинката е потресаваща, но всъщност не е нужно младите майки да приличат на караконджули. Имайки това предвид, трябва да сме подготвени със съответните средства за противодействие. Хубава храна, приятна обстановка, любими хора, разтоварващи занимания – всичко това ще спомогне за по-бързото възстановяване на майката и привикването ѝ към живота в компанията на малкия, пухкав вързоп. Тук е и разковничето – изключително важно е да включим таткото в грижите за детето (а и за дома като цяло) още в самото начало … иначе има голяма вероятност да се покрие за следващите 4-5 месеца.
3. Режимът не е нещо лошо

Режимът, като последователност от действия, както за майката, така и за бебето, е нещо много хубаво, защото носи на двете страни предвидимост и сигурност. Лично аз съм привърженик на схемата „хранене-игра-сън“, както и на „ритуалите преди лягане“. Това е що се отнася до бебето. С майката нещата стоят по-различно, тъй като ние трябва освен да се погрижим за детето, да сготвим, да изчистим, да подредим … и да се погледнем в огледалото, за да предотвратим собственото си занемаряване. Нека не се самозаблуждаваме – да отделим малко време за себе си не ни прави лоши майки – тъкмо напротив. Когато майката се чувства добре в кожата си – това се отразява благоприятно както на бебето, така и на семейната идилия като цяло. Много добре действа разпределянето на задачите по дни. Например – понеделник, сряда и петък са посветени на домакинските дейности, а вторник, четвъртък и събота са посветени на вас самите и нещата, които обичате.
4. Най-тъмно е преди изгрева

Понякога идва онзи миг, в който чувстваме, че всичко се срутва и губим контрол. Безсънието, умората и целия стрес, свързан с всички промени надделяват и чувстваме, че потъваме. Това е моментът, в който трябва да намерим сили и да се оттласнем. Всяка от нас инстинктивно може да намери пътя, по който да тръгне, за да може час по-скоро отново да бъде себе си – или още по-добре – подобрена версия на това, което е била преди появата на детето. Няма как да сме перфектни майки, нито пък трябва да бъдем такива. Просто трябва да открием баланса – балансът между грижите за детето, поддържането на дома, отношенията с половинката, както и собственото ни добруване – винаги трябва да си осигуряваме време за нещата, които ни правят щастливи! А знаете – щастливите майки имат щастливи бебета!