Защо ви изневеряват мъжете ви

Тя дали си има любовник - не знам. Принципно има време, средства, привлекателна е за възраста си.
Не виждам явни признаци, но няма да тръгна да я следя. Ако има значи се справя много добре. Ако разбера че има развода е 100%.

Мислите ли че не съм се опитвал да разговарям. Някой от вас да е разговарял раумно със скандалджия?
Хайде сега не съм мъж. Да взема да я набия че да ме заобича.

Знам че ще ме разкъсате но моля ви без лични нападки и ако може аргументирано. Пиша тези редове с идеята да опитам да помогна поне на една да се замисли преди да е станало късно.
Тук няма да говорим за хора тип авантюристи които от млади си хойкат и бройкат. Има ги и от двата пола.
Така. Семейство 45+, брак 20+, дете пълнолетно.
Скандали за толкова години стой та гледай. Накратко скандалджиика.
Тя отказва секс. Не я боли глава, не е уморена (домакиня). Просто не и се прави. А на мен ми стана важно.
Има всичко което и е необходимо. Всичко.
Аз не съм поглеждал друга. Буквално. Преди някоя и друга годинка сградата в която работех беше тъпкана с жени може и над 100 да са били. В подходящ възрастов диапазон. Защо не съм поглеждал - защото съм идиот.
Физически промени - и двамата можем да си облечем дрешките с които сме се запознали. Високи стройни.
Не искам да се развеждам защото ще претърпя големи финасови загуби. Големи. А и годинките вече не са малко.
След като изпаднах в такава ситуация се замислих за вариантите:
1. Да се опитам да съживя връзката. Пробвах всичко с месеци. Нежност, галене..., почивки, вино, цветя. Ефект никакъв. На втория букет без повод - скандал. Тогава се замислих кога е бил последния път когато ме е целувала. Не можах да се сетя. Подейства ми като леден душ.
2. Платен секс. Финансов ресурс има, желание няма. Просто не възприемам такъв тип жени, а и хора по принцип.
3. Да се примиря и да си карам така. Не е за мен това решение след като съм осъзнал че по голямата част от живота си е отишъл. Защо съм го осъзнал чак сега. Защото съм идиот, който не се е спрял за 5 минути да се замисли.
4. Любовница. Май само това остана. Къде ще я търся като нямам такава среда - не знам. Но съм длъжен да опитам. След като осъзнах че не секса е основното което ми липсва, а любовта. Да обичаш и да бъдеш обичан. Простичко е.
Ами ако се влюбя? Вероятно ще се разведа и ще преглътна загубите, защото май - по ценно за мен ще се окаже щастието макар и късно.
А какво ще стане със съпругата. Ще придобие активи. И ще изгуби идиота и издръжката.
И така мили дами замислете се дали искате да попаднете в такова положение.

Ако харесвам някого, ще ми е приятно да ми се умилква. Ама ако не го харесвам, ще ми се повръща.

Phoenix, това да те води "какво ще кажат хората" е възможно най-глупавият начин да си пропилеееш живота.

Без значение "какво ще кажат хората", този, който е изневерил веднъж, ще изневери пак. А пред вариантите да дам или да не дам на такъв човек след това да разказва (и то ще е напълно заслужено, защото никой не ме е натискал по пъпа да го правя), че съм изневерил, предпочитам втория.
Първосигналното мислене от рода да изневериш, за да си го върнеш, никога не носи някакви "дивиденти", точно обратното.

След като осъзнах че не секса е основното което ми липсва, а любовта. Да обичаш и да бъдеш обичан. Простичко е.