Баба ми почина и се сринах.....

  • 15 856
  • 252
# 105
labrex, Не,няма проблем. Няма как да ме обидиш,напротив! Благодаря за мнението. Аз съм тук точно за това, да потърся съвети,да видя други гледни точки,да получа подкрепа...Всяко нещо ми е от полза..
Андерс, а психологът какво ти казва?

Какво да каже...работим върху превъзмогване на трамвата, но първо е доста рано,второ,нямам възможност да ходя често. Все пак е платено. Помага ми,но ми се иска да ходя по-често....за сега нямам тази възможност.
Виж целия пост
# 106
Anders, излез и се огледай - улиците са пълни с некролози. Стълбове, дървета, врати, църкви, ел. табла - навсякъде са. Особено в последната една година покрай КОВИД пандемията смъртността видимо нарасна.

Това което искам да ти кажа е, че зад смъртта на тези хора от некролозите се крие болката на стотици и хиляди други хора - техните близки. Същата болка каквото ти изпитваш в момента (ако не и по-голяма). С нищо не си по-различен и по-специален от тях. От коментарите ти виждам как все клониш в една такава посока, че едва ли не изпитваш някаква невиждана болка и загуба. Всеки е губил близки. Всеки страда. Трудно е, но се превъзмогва.

Не знам защо си отишъл на психолог и не знам какво по-различно очакваш да ти каже от мненията в тази тема. Ще ти каже същото само където ще ти вземе пари и ще те натрови с лекарства, от които дали ще се почувстваш по-добре не е много сигурно.

Животът е в твои ръце - запомни го! Преодоляването на загубата също зависи изцяло от теб.

И повярвай ми - наистина това което преживяваш не е най-лошото нещо на света. Какво да кажем за родителите губещи децата си?

Повече няма да пиша в тази тема. Вземи се в ръце и излез от дупката. Ако ти не го направиш няма друг да го стори вместо теб.
Виж целия пост
# 107
Да, добре! Нямам право да тъжа, имало по-важни неща,хора били загубили децата си,мъжете си. Ок. Разбрах го това вече. Повечето хора тук имат деца,внуци,съпруг,съпруга - аз нямам. Имам много малко близки хора,единия вече си отиде. Сигурно и аз след 15-20 години ще разсъждавам по-различно,но днес това са моите близки хора!
Имам много познати,които с месеци не звънят на своите баби и близки, които се карат за имоти и глупости, аз никога не съм бил от тях,исках просто да имам повече време с нея....
Желая на всеки да изгради връзка с някого,такава, каквато имахме с моята баба и разбира се такава каквато имам с моята майка.
Виж целия пост
# 108
А защо си мислиш, че аз не съм имала изградена силна връзка с майка ми, която почина от КОВИД, или с бабите и дядовците ми, които отдавна не са между живите? С всички тези хора сме споделяли много взаимна обич. Дори сега след толкова години когато отварям албумите и гледам снимките от детството ми на почти всички снимки съм в компанията на мама, бабите и дядовците.

Мнението ти в последния пост е егоистично и леко детинско. Не се засягай. Според мен не е нормално 30-годишен мъж да е фокусиран до такава степен върху майка си и баба си. Та ти си мъж за женене, бе момче. Не си дете или ученик, за да се питаш "какво ще правя без баба, на кого ще споделям". Захващай се за работа,  образование, курсове, квалификации, приятели, гаджета, излизания. Това е решението. И малко грозно впечатление ми прави това че пречупваш всичко през своята призма. Не ти пука толкова за баба ти, колкото за теб самия и новото ти ежедневие преди и след.

Проблемите ти са другаде. Просто смъртта на баба ти ги е отключила. Това е от мен. Наистина.
Виж целия пост
# 109
А защо си мислиш, че аз не съм имала изградена силна връзка с майка ми, която почина от КОВИД, или с бабите и дядовците ми, които отдавна не са между живите? С всички тези хора сме споделяли много взаимна обич. Дори сега след толкова години когато отварям албумите и гледам снимките от детството ми на почти всички снимки съм в компанията на мама, бабите и дядовците.

Мнението ти в последния пост е егоистично и леко детинско. Не се засягай. Според мен не е нормално 30-годишен мъж на е фокусиран до такава степен върху майка си и баба си. Та ти си мъж за женене, бе момче. Не си дете или ученик, за да се питаш "какво ще правя без баба, на кого ще споделям". Захващай се за работа,  образование, курсове, квалификации, приятели, гаджета, излизания. Това е решението. И малко грозно впечатление ми прави това че пречупваш всичко през своята призма. Не ти пука толкова за баба ти, колкото за теб и новото ти ежеднение преди и след.

Проблемите ти са другаде. Просто смъртта на баба ти ги е отключила. Това е от мен. Наистина.
Не съм визирал теб,нито някой конкретно.
Това мисля,че е малко грубо. Дали ми "пука" за баба ми,дали трябва да ходя на курсове и дали имам проблеми,излиза извън рамките на темата. Не ме познаваш и не знаеш какъв е бил и какъв е живота ми. Защо съм толкова привързан,благодарен и т.н.Както споменах,няма да навлизам в това и защото не търся съжаление.  Вече разбрах твоята гледна точка,благодаря!


Всичко е поправимо,освен смъртта. Това ми попадна днес във форума,колко е тъжно,да го видя сега.
Виж целия пост
# 110
Нормално ли е всеки ден да става все по-зле? Започнах да потъвам в плач все повече, да ставам трудно,да не виждам смисъл в нищо..Нещата стават все по-зле. Липсата на любимия човек е все по-жестова,все по-явна..Това ме плаши и отчайва.....Толкова си сам в тъгата си!
Направих всичко което можах...Знаех,че ще бъде тежко,но чак толкова....
Благодаря на хората които ми писаха на лично, това за мен е някаква утеха..
Виж целия пост
# 111
За да стават по-зле нещата, явно изживяването на мъката ти да се превръща в депресивен епизод. Иди на психиатър. Щом нямаш възможност да ходиш на психотерапевт, а сам няма да се справиш - иди психиатърът да ти предпише някакви хапчета, временно, за да се тушира състоянието ти и да си продължиш живота.
А защо се развива в тази посока, аз не мога да кажа, но може би, когато имаш възможност да поговориш с психотерапевта ти, да си поговорите за това.
Между другото, говориш ли с майка ти за загубата ви? Тя е точно толкова засегната, колкото и ти. Тя какво казва?
Виж целия пост
# 112
За да стават по-зле нещата, явно изживяването на мъката ти да се превръща в депресивен епизод. Иди на психиатър. Щом нямаш възможност да ходиш на психотерапевт, а сам няма да се справиш - иди психиатърът да ти предпише някакви хапчета, временно, за да се тушира състоянието ти и да си продължиш живота.
А защо се развива в тази посока, аз не мога да кажа, но може би, когато имаш възможност да поговориш с психотерапевта ти, да си поговорите за това.
Между другото, говориш ли с майка ти за загубата ви? Тя е точно толкова засегната, колкото и ти. Тя какво казва?

Както споменах,според ЛЛ и специалист е по-добре да се придържам към билковите неща,казаха че е нормално да се чувствам така и т.н.
Явно при скръбта е много сложно да се прецени кога е нормална и кога преминава в депресия..

Говоря със семейството си,но те са заети и всеки с неговата си тъга. Предпочитат много да не засягат темата.
Виж целия пост
# 113
Да, депресията не е скръб, не е подтиснатост, това е диагноза, която се поставя от лекар-психиатър и изисква съответното лечение. Както счупен крак не чакаш да мине сам, спукан апендикс не чакаш да се оправи сам, така и за депресията си трябва специалист. Ако състоянието е депресия обаче.
Виж целия пост
# 114
Не мога да повярвам,че няма нито една организации или място,където могат да се консултират хора,изпаднали в моето положение.. Всяка държава има такива..Единствения начин е да си плащаш,което няма как да става повече от 1-2 пъти месечно...
Виж целия пост
# 115
Здравейте,
Коронавируса погуби баба ми с която бяхме много близки. Мъката е огромна. Случи се съвсем скоро и още не мога да го повярвам....Тя ми беше като втора майка и споделях всичко. Беше най-милата, чувствителна и любяща баба! Даваше всичко за семейството си и всеки спомен за нея е много болезнен!
 Има ли и друго в подобна ситуация,как се справяте? Болката е неописуема.....
Преди 12 години изгубих дядо ми три години по късно и баба, няма спасение  от болката тежко е носиш го със себе си цял живот. Липсват ми толкова много говоря за тях всеки ден и колкото и да говоря толкова и болно ми става. Липсват ми страшно много те са хората, които ме отгледаха и обичаха бекрайно много те ми бяха като втора майка и втори баща. Бях  съсипана много дълго време не можах да спя, да ям... Може би година след това.... Не знам какво да ти кажа и как да те успокоя, трябва да знаем че те са горе гледат ни и ни се усмихват.
Виж целия пост
# 116
Не мога да повярвам,че няма нито една организации или място,където могат да се консултират хора,изпаднали в моето положение.. Всяка държава има такива..Единствения начин е да си плащаш,което няма как да става повече от 1-2 пъти месечно...

Извинявай, обаче,  положението ти не е нищо особено и невиждано. Излишно е да ти се пише, че има родители, загубили децата си или такива, чийто деца са с тежки увреждания, има хора, нуждаещи се от палеативни грижи..,близките на същите тези хора.
Посещенията при психиатър се покриват от Здравната каса, тоест може с направление. Психолог/психотерапевт не. Изборът е твой    как да си решиш проблемите.
Виж целия пост
# 117
Не мога да повярвам,че няма нито една организации или място,където могат да се консултират хора,изпаднали в моето положение.. Всяка държава има такива..Единствения начин е да си плащаш,което няма как да става повече от 1-2 пъти месечно...

Извинявай, обаче,  положението ти не е нищо особено и невиждано. Излишно е да ти се пише, че има родители, загубили децата си или такива, чийто деца са с тежки увреждания, има хора, нуждаещи се от палеативни грижи..,близките на същите тези хора.
Посещенията при психиатър се покриват от Здравната каса, тоест може с направление. Психолог/психотерапевт не. Изборът е твой    как да си решиш проблемите.
Не съм казал,че е нещо невиждано. Винаги има и по-лошо неща,не знам защо това трябва да омаловажава мъката ми.... Има значение само дали ти е бил близък и колко. За мен тя беше МНОГО. Всеки има един или няколко по-близки хора в живота си,представете си един от вашите да си отиде изведнъж? Ами това е чувството...тогава дали би написала "нищо особено". Ако загубата на най-близките не е "нищо особено",то кое тогава е особено в живота...

Аз не знам какво чувстват другите хора,не казвам,че моята мъка е най-страшна,но това което чувствам е ужасно и не прилича на нищо до момента. Ако тя беше тук сега,дори нямаше да има нужда пускам тази тема,тя имаше време да изслуша и сърце за всеки и всичко..
Благодаря за съвета!
Виж целия пост
# 118
Майка ми умря в ръцете ми. Не доживя да види единственият си внук. Години преди това я посрещнахме нея с ковчега, в който беше брат ми.
Имам 2 починали баби. Едната ме е гледала първите 7 години от живота ми.
В темата за Сблъсъка с Ковид има потребителка, загубила мъжа си на няма и 50 години, съответно дете баща си.
Виж целия пост
# 119
Майка ми умря в ръцете ми. Не доживя да види единственият си внук. Години преди това я посрещнахме нея с ковчега, в който беше брат ми.
Имам 2 починали баби. Едната ме е гледала първите 7 години от живота ми.
В темата за Сблъсъка с Ковид има потребителка, загубила мъжа си на няма и 50 години, съответно дете баща си.
Съжалявам за загубите ви! Прави ми впечатление обаче,че всеки гледа по себе си и ако той в преживял повече загуби,тогава страданието на другия трябва да е по-малко...
Винаги съм бил съпричастен със загубата на моите познати. Страдал съм за хора които не са ми били близки,обаждал съм се за подкрепа,писал съм..Оказа се обаче,че когато на мен се случи,много малко хора се сетиха за мен..
Явно това ни овълчва и след време започваме да гледаме на мъката на другите,като на "нищо особено". Това ме натъжава. Баба ми ме научи да мисля и за другите, да съпреживявам и тяхната болка..Тя бе такава. Беше рядко срещано създание. Желая ви здраве!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия