Познавам косвено или по отблизо няколко психиатри. Не бих разчитала на помощ от тях - някои сами не могат да оправят собствения си живот и този на децата си, други - за другите не ми се говори.
Най-добър съвет би ти дал възрастен човек, който те обича. Какво би казала баба ти? Сигурна съм, че знаеш.
Моят съвет е - не си оставяй мозъка свободен - натовари се с непосилни задачи - работи, учи, чети, твори - да нямаш време да се опомниш.
И много музика - любима - изчиства душата.
---
В същнст човек е най-пречистен от мирска суета , точно в такива състояния. След време пак потъваш в нея. Явно така сме направени. Няма как да не боли, никога няма да мине напълно, но ще поутихне лека-полека бурята в душата ти.
Използвам всички съвети,дадените тук,дадените от близки и приятели..Ами за сега нищо не е работещо.
Спомените и безсилието,че не мога да върна времето назад е смазващо.
Колкото до психиатрите,изписват се лекарства,а когато спреш да ги пиеш? За това търся съвет,дали е допустимо при скръб да се маскира с медикаменти или да се изчака известно време.
Помагат ми хората, преживели нещо подобно и как са успели да се справят. Само който го е изпитал,може да ме разбере....
Чудя се дали смяна на града/държавата биха помогнали или биха навредили?