Аз не мога да давам много съвети понеже нещата не са нормални с тази пандемия. Единствено бих те посъветвала да си намериш първо нова работа ако сменяш старата. Послушай какво са ти казали Ноеми и Radeva-87.
Виж целия пост
Да напусна ли?
- Публикувана: 23 апр. 2021, 22:38 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2021, 10:33 ч.
# 16
9 май 2021, 11:26 ч.
Възможно ли е просто да са пропуснали да те добавят в групата? 
Също: възможно ли е да си намериш приятелчета от други тиймове? Дадени тиймове изискват даден майндсет, който не е съвместим с прекалена комуникативност. Вземи ИТ отборите - там по-трудно се завръзват разговори отколкото примерно в отбор Продажби или Маркетинг, където ключово качество е да си комуникативен и приятелски настроен. Дали не ти се е случвало да общуваш по работа с някой по-комуникативен колега/колежка от друг отбор, с който/която бихте могли да сте си приятелчета?
Виж целия пост
Също: възможно ли е да си намериш приятелчета от други тиймове? Дадени тиймове изискват даден майндсет, който не е съвместим с прекалена комуникативност. Вземи ИТ отборите - там по-трудно се завръзват разговори отколкото примерно в отбор Продажби или Маркетинг, където ключово качество е да си комуникативен и приятелски настроен.
Дали не ти се е случвало да общуваш по работа с някой по-комуникативен колега/колежка от друг отбор, с който/която бихте могли да сте си приятелчета? 
# 17
15 май 2021, 15:53 ч.
Нищо лично, но звучиш като ригидна тънкообидна ревла, която не иска да поеме отговорност.
Много е изкушаващо да определим хората с неочаквано/нежелано от нас поведение като непрофесионални грубияни, пък ние да сме суперяки недооценени аутсайдери по неволя. май всеки го е правил... в 6ти клас. От написаното аз виждам относително сплотен екип, който работи гладко и си разбира вътрешноведомствените шегички. И по някаква причина ти си аут от този сплотен екип - съжалявам, но причината не е у техния хахо-хихи чат.
Разбира се, можеш да напуснеш - и после кво? Почваш в друга фирма и там пак същото - аз съм недооценената аутсайдерка и не ме канят. Тренди обясненията от типа 'ами аз от дете...' минават до време, да не казвам, че релевантността им е нула.
Стягай се и работи. В темата са прави да ти казват, че си отишла да работиш.
Още нещо - в професионалните среди задачите се дават писмено. Дори в кокошкарските беге фирмици възприемат вече този маниер, за да не се стига до 'ми той каза, тя каза, пък аз помислих и не го направих'.
Виж целия пост
Много е изкушаващо да определим хората с неочаквано/нежелано от нас поведение като непрофесионални грубияни, пък ние да сме суперяки недооценени аутсайдери по неволя. май всеки го е правил... в 6ти клас. От написаното аз виждам относително сплотен екип, който работи гладко и си разбира вътрешноведомствените шегички. И по някаква причина ти си аут от този сплотен екип - съжалявам, но причината не е у техния хахо-хихи чат.
Разбира се, можеш да напуснеш - и после кво? Почваш в друга фирма и там пак същото - аз съм недооценената аутсайдерка и не ме канят. Тренди обясненията от типа 'ами аз от дете...' минават до време, да не казвам, че релевантността им е нула.
Стягай се и работи. В темата са прави да ти казват, че си отишла да работиш.
Още нещо - в професионалните среди задачите се дават писмено. Дори в кокошкарските беге фирмици възприемат вече този маниер, за да не се стига до 'ми той каза, тя каза, пък аз помислих и не го направих'.
# 18
15 май 2021, 21:48 ч.
Била съм на работно място, където половината колеги изобщо не ме харесваха и го показваха. Имаше и грозни интриги - любовна история, в която аз не бях замесена, но една колежка ревнуваше от мен и отношението и беше отвартително. Разбирам как се чувстваш, много е натоварващо психически и демотивиращо, особено за първа работа и за млад човек. На по-опитните им е по-лесно да кажат “там си за да работиш, не за да завързваш приятелства” но истината е, че този мироглед се изгражда с времето и опита. Не знам точно каква е ситуацията при теб, но мога да те уверя, че няма да е винаги така - в моя екип тогава имаше персонални промени и започна едно момиче, с което се сприятелихме и си станахме супер дружки
Моят съвет е - ако работата наистина ти харесва, има какво да научиш, условията са добри - потрай няколко месеца. Пробвай съветите в по-горните коментари, има много добри (например да ги бъзикнеш директно за чата). Ще научиш много за междуличностните отношения. Опитай се да си изградиш network извън твоята стая - това доста помага, както за самочувствието, така и професионално. Шефът ти явно е идиот и му липсва грам емпатия, но съм съгласна с коментарите, че не трябва да отвръщаш по същия начин. Поздравявай го напук! Търси личен контак с него - например като ти прати задачата, стани и отиди при него - питай дали е удобно да обсъдите подробности. Според мен е абсолютно в реда на нещата да му дадеш и обратна връзка относно как се чувстваш! Бъди упорита и не се отказвай! Ако минат 6-8 месеца и въпреки опитите ти нещата не се подобрят, работни места бол! За себе си мога да кажа, че смених работното място, за което разказах горе, след близо 2г и новото място нямаше нищо общо като атмосфера! Хората бяха къде къде по-разбрани и се държаха много по-професионално и приятелски
И не, не винаги пробемът е в новия човек. Проблемът винаги става негов, но някои колективи просто са с особено голяма концентрация на идиоти, злобари и комплексари. Не е краят на света! Успех!
Виж целия пост
Моят съвет е - ако работата наистина ти харесва, има какво да научиш, условията са добри - потрай няколко месеца. Пробвай съветите в по-горните коментари, има много добри (например да ги бъзикнеш директно за чата). Ще научиш много за междуличностните отношения. Опитай се да си изградиш network извън твоята стая - това доста помага, както за самочувствието, така и професионално. Шефът ти явно е идиот и му липсва грам емпатия, но съм съгласна с коментарите, че не трябва да отвръщаш по същия начин. Поздравявай го напук! Търси личен контак с него - например като ти прати задачата, стани и отиди при него - питай дали е удобно да обсъдите подробности. Според мен е абсолютно в реда на нещата да му дадеш и обратна връзка относно как се чувстваш! Бъди упорита и не се отказвай! Ако минат 6-8 месеца и въпреки опитите ти нещата не се подобрят, работни места бол! За себе си мога да кажа, че смених работното място, за което разказах горе, след близо 2г и новото място нямаше нищо общо като атмосфера! Хората бяха къде къде по-разбрани и се държаха много по-професионално и приятелски
И не, не винаги пробемът е в новия човек. Проблемът винаги става негов, но някои колективи просто са с особено голяма концентрация на идиоти, злобари и комплексари. Не е краят на света! Успех!
# 19
16 май 2021, 17:18 ч.
[video][/video]
Ако напусне ще изпадне в същата ситуация. Голяма част от ситуацията си я създава сама. Минала съм не през едно две работни места. Хората почти навсякъде са едни и същи.
Тя търси приятели на работа. Иска шефът да й е приятел. Да се държи с нея като чичо, вуйчо и т.н ,а колежките като първи дружки от детската градина . Само като прочетох, че търси приятели на работа и се плеснах по челото. Аз също заминах да работя в друг голям град. И то не кой да е ,а - София. Бях глупава, наивна , летяща в облаците . Доста ме мачкаха докато ми дойде акъла, че на работа не се търси дружки, не се споделят лични неща, дори си ял вчера, здравословната дистанция с колеги може да ти спести главоболия, клюки, подигравки, решение за напускане и т.н. Много е важно да поздравяваш и да се усмихваш сутрин. Всичко останало е лицемерие . Не си мисли, че на някой му пука и ти е приятел. Или може да ти стане такъв. Не . Научи някои правила и ще си спестиш много неприятности на работа. Това и в следващото .
Виж целия пост
Като напуснеш, мислиш ли какво ще следва? Дали на следващото място отношението спрямо теб няма да е подобно? Ако искаш да се впишеш някъде, понякога е необходимо инициатива от твоя страна.
Здравей може първа да кажеш, как си, върви ли работата, всичко ОК ли е. За шеговития чат не бързай, първо трябва да се сближиш и след това да те допуснат,ако си допадате, но не е задължително.
Здравей може първа да кажеш, как си, върви ли работата, всичко ОК ли е. За шеговития чат не бързай, първо трябва да се сближиш и след това да те допуснат,ако си допадате, но не е задължително.
Ако напусне ще изпадне в същата ситуация. Голяма част от ситуацията си я създава сама. Минала съм не през едно две работни места. Хората почти навсякъде са едни и същи.
Тя търси приятели на работа. Иска шефът да й е приятел. Да се държи с нея като чичо, вуйчо и т.н ,а колежките като първи дружки от детската градина . Само като прочетох, че търси приятели на работа и се плеснах по челото. Аз също заминах да работя в друг голям град. И то не кой да е ,а - София. Бях глупава, наивна , летяща в облаците . Доста ме мачкаха докато ми дойде акъла, че на работа не се търси дружки, не се споделят лични неща, дори си ял вчера, здравословната дистанция с колеги може да ти спести главоболия, клюки, подигравки, решение за напускане и т.н. Много е важно да поздравяваш и да се усмихваш сутрин. Всичко останало е лицемерие . Не си мисли, че на някой му пука и ти е приятел. Или може да ти стане такъв. Не . Научи някои правила и ще си спестиш много неприятности на работа. Това и в следващото .
# 20
19 май 2021, 22:04 ч.
Сприятеляването с хората е на база общи интереси. Аз се придържам към правилото за общи приказки. Как си? Ще почивате ли през празниците? Ако са споделили нещо предния път, питам как върви еди какво си? И то с хората, с които често се засичам. Не си говоря с всеки, също и не поздравявам всеки. Само хора, с които общувам по-често по работа. Не се старая да си говоря с всички хора, с които работя. С някои само се поздравяваме с други се заговаряме и така.
С времето реших да поема инициативата и да поканя една колежка на обяд, тя е много мила, но не е от моя отдел. Често се засичаме и постепенно се сприятелихме. В началото и аз като теб исках да си имам приятели на работното място, но сега съм повече от доволна. Имам една по-близка колежка, засичам се с някого 1-2 минути си говорим и после всеки по пътя. Не ми е вече фикс идея да се сприятелявам с колегите
.
Виж целия пост
С времето реших да поема инициативата и да поканя една колежка на обяд, тя е много мила, но не е от моя отдел. Често се засичаме и постепенно се сприятелихме. В началото и аз като теб исках да си имам приятели на работното място, но сега съм повече от доволна. Имам една по-близка колежка, засичам се с някого 1-2 минути си говорим и после всеки по пътя. Не ми е вече фикс идея да се сприятелявам с колегите
. 
# 21
3 юни 2021, 21:13 ч.
Ти нещо объркваш понятията. Работата е работа.
Там си за да работиш. Не да се кикотиш по някакви тъпи чатове с колегите.
Ако имате време, в което няма какво да се прави, чети си в нета, пиши си с твои приятели. И ти се смей, но неща които наистина са смешни за теб.
Щом не си в кокошкарския чат, значи си на друго ниво. Те са го забелязали.
Остани си на нивото. Работи си.И не се занимавай със дребнавости.
Казвам ти го като мениджър, който също не се смее с колежките.
Виж целия пост
Здравейте,
Пиша тук относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?
Пиша тук относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?
Ти нещо объркваш понятията. Работата е работа.
Там си за да работиш. Не да се кикотиш по някакви тъпи чатове с колегите.
Ако имате време, в което няма какво да се прави, чети си в нета, пиши си с твои приятели. И ти се смей, но неща които наистина са смешни за теб.
Щом не си в кокошкарския чат, значи си на друго ниво. Те са го забелязали.
Остани си на нивото. Работи си.И не се занимавай със дребнавости.
Казвам ти го като мениджър, който също не се смее с колежките.
# 22
4 юни 2021, 09:48 ч.
Да, колегите ти са гадняри. Гадно е един-единствен човек да е тенденциозно изключен от чат.
Не ме кефи тяхното поведение тип шести клас.
Аз също съм мениджър, не бих си позволила да не поздравявам някого или да го изключа от групов чат. Унизително и контрапродуктивно е.
Виж целия пост
Не ме кефи тяхното поведение тип шести клас.
Аз също съм мениджър, не бих си позволила да не поздравявам някого или да го изключа от групов чат. Унизително и контрапродуктивно е.
# 23
4 юни 2021, 11:35 ч.
Същото мисля и аз. Много не- мениджърско е от страна на мениджъра (т.нар.) да е ОК и дори да участва в такава среда. Наистина, докато четях първия пост си мислех, че някои хора никога не излизат от училище, оставят си със същото поведение и го пренасят и дори налагат на хората в живота им - в личен и професионален план. Много често такива хора дори не асимилират, че трябва да има и разлика между лични и професионални отношения. А да има мениджъри, които подкрепят това е още по-глупаво.
Освен това е добре, когато НЕ се впишеш в такава среда, защото хората, които я създават го правят с манипулативни цели.
Единственото здраво и адекватно поведение, а и професионално, в работна среда е да ходиш на работа, за да работиш ш да си свършиш работата. Така нареченото “приятелско отношение” в екипа и изречения от типа “млад и амбициозен екип, в който всички сме като едно семейство” не е ОК, а ако е така трябва да е с много ясно определени граници и да е с цел единствено и само продуктивност.
Виж целия пост
Да, колегите ти са гадняри. Гадно е един-единствен човек да е тенденциозно изключен от чат.
Не ме кефи тяхното поведение тип шести клас.
Аз също съм мениджър, не бих си позволила да не поздравявам някого или да го изключа от групов чат. Унизително и контрапродуктивно е.
Не ме кефи тяхното поведение тип шести клас.
Аз също съм мениджър, не бих си позволила да не поздравявам някого или да го изключа от групов чат. Унизително и контрапродуктивно е.
Същото мисля и аз. Много не- мениджърско е от страна на мениджъра (т.нар.) да е ОК и дори да участва в такава среда. Наистина, докато четях първия пост си мислех, че някои хора никога не излизат от училище, оставят си със същото поведение и го пренасят и дори налагат на хората в живота им - в личен и професионален план. Много често такива хора дори не асимилират, че трябва да има и разлика между лични и професионални отношения. А да има мениджъри, които подкрепят това е още по-глупаво.
Освен това е добре, когато НЕ се впишеш в такава среда, защото хората, които я създават го правят с манипулативни цели.
Единственото здраво и адекватно поведение, а и професионално, в работна среда е да ходиш на работа, за да работиш ш да си свършиш работата. Така нареченото “приятелско отношение” в екипа и изречения от типа “млад и амбициозен екип, в който всички сме като едно семейство” не е ОК, а ако е така трябва да е с много ясно определени граници и да е с цел единствено и само продуктивност.
# 24
7 юни 2021, 15:29 ч.
Съжалявам за това, което ще кажа, но изключително не-градивно и лошо за теб е да се поставяш в ролята на жертва и да си намираш оправдания в ситуацията (и в която и да е друга ситуация). Дали са "простаци" или супер сплотен отбор, който работи и в който не можеш да се впишеш с държанието си, всъщност не е от значение. Те са това, което са. Ние не можем да променим никой освен себе си и начина по който реагираме на ситуациите в живота си. Ако не ти харесва и се чувстваш зле си тръгни, но помисли дали на следващото и на по-следващото място няма да се случи същото.
Натоварваш колегите си с някакви големи очаквания, те са отделни индивиди и не са длъжни да те харесват, както и ти тях. Хората не те познават, но усещат, че искаш от тях внимание и едва ли не с идването си да им навлезеш в личното пространство, което не е добре. Щом ти самата трудно завързваш приятелства, защо очакваш от другите да приемат с отворени обятия всеки непознат. С годините особено хората се научават да не допускат всеки до себе си. Работата е работа, те са там за да работят и да изкарват пари, не за да си стават приятели. В тази ситуация, ти си новият човек, който трябва да предприеме стъпките да се впише в колектива. Дръж се професионално, което не значи да седиш и да мълчиш. Влизаш, поздравяваш, питаш как си, отговаряш на мейли. Давай най-доброто от себе си, когато си вършиш работата - сега е важно да трупаш опит и да се докажеш като професионалист и така ще получиш уважение. Наистина възможно е след като мине време и те опознаят, някой да те хареса достатъчно, че да иска да е по-близък с теб, но това става с времето и не насила.
И да, наистина можеш и да покажеш, че си добронамерена като им занесеш храна - това работи, защото задейства реакции заложени у нас на напълно елементарно еволюционно ниво.
Виж целия пост
Натоварваш колегите си с някакви големи очаквания, те са отделни индивиди и не са длъжни да те харесват, както и ти тях. Хората не те познават, но усещат, че искаш от тях внимание и едва ли не с идването си да им навлезеш в личното пространство, което не е добре. Щом ти самата трудно завързваш приятелства, защо очакваш от другите да приемат с отворени обятия всеки непознат. С годините особено хората се научават да не допускат всеки до себе си. Работата е работа, те са там за да работят и да изкарват пари, не за да си стават приятели. В тази ситуация, ти си новият човек, който трябва да предприеме стъпките да се впише в колектива. Дръж се професионално, което не значи да седиш и да мълчиш. Влизаш, поздравяваш, питаш как си, отговаряш на мейли. Давай най-доброто от себе си, когато си вършиш работата - сега е важно да трупаш опит и да се докажеш като професионалист и така ще получиш уважение. Наистина възможно е след като мине време и те опознаят, някой да те хареса достатъчно, че да иска да е по-близък с теб, но това става с времето и не насила.
И да, наистина можеш и да покажеш, че си добронамерена като им занесеш храна - това работи, защото задейства реакции заложени у нас на напълно елементарно еволюционно ниво.
# 25
19 юни 2021, 10:50 ч.
maya млада си и тепърва ти предстои трупането на житейски опит, а той е време . Не напразно има термини като работно време и лично време. Научиш ли се да ги разграничаваш ще живееш живота си по- леко. Работата е за да ти осигурява стандарт на живот и тогава спазваш определен микроклимат наложен от колектива- ако не ти е ок я сменяш , а останалото време го използваш както искаш лично за себе си според интересите и желанията си.
Виж целия пост
# 26
21 юни 2021, 12:46 ч.
Когато започвах работа, мислех, че ще си намеря приятели. С времето се научих да разделям работа и личен живот. Имала съм стотици колеги, мъже и жени, чужденци и българи. Повече съм имала разочарования, отколкото нормални приятелства. За толкова години, приятелите ми се броят на пръсти - имам предвид приятели от различните фирми. Повече са злоупотребявали колегите. Ще се научиш да отсяваш фирата и да преценяваш кой става и кой не. И да ти кажа сега, можеш да разбереш, но трябва да ти се случи, за да се научиш как да се пазиш. След толкова години в корпорации бих казала, че не бих завързала приятелства. В моя сектор има голяма конкуренция и колегите използват всичко, за да те избутат, а информация за личен живот е като топъл хляб за тях. Ще се поопариш един-два пъти и ще се научиш кой става за приятел и кой не.
Ако се натискаш да те приемат, няма как да стане. Ако имаш алтернативи смени работата си, защото колективът също трябва да те предразполага, а понякога колективът е кофти. Смени нагласата си и ще ти е по-леко, не е голяма трагедия, ако не те приемат, но в някои фирми е важно, особено важи за шефа ти.
В моята работа сега имаме над пет чата, отделни групи, водят се работни, абсолютни глупости си пишат барабар с шефовете, последно си пращаха снимки на зомбита - но, така е като се работи понякога с жени, аз и друг път съм казвала, че предпочитам работа с мъже, защото хич не харесвам празни приказки, чатове и клюки. Не че и мъжете не клюкарят, но все пак, с жени като съм работила невероятни клюки, загуба на време в излишни чатове и интриги - има няма 10 процента да работят.
Трябва ти време, като понатрупаш опит, отгоре ще гледаш на нещата.
Виж целия пост
Здравейте,
Пиша тук относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?
Пиша тук относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?
Когато започвах работа, мислех, че ще си намеря приятели. С времето се научих да разделям работа и личен живот. Имала съм стотици колеги, мъже и жени, чужденци и българи. Повече съм имала разочарования, отколкото нормални приятелства. За толкова години, приятелите ми се броят на пръсти - имам предвид приятели от различните фирми. Повече са злоупотребявали колегите. Ще се научиш да отсяваш фирата и да преценяваш кой става и кой не. И да ти кажа сега, можеш да разбереш, но трябва да ти се случи, за да се научиш как да се пазиш. След толкова години в корпорации бих казала, че не бих завързала приятелства. В моя сектор има голяма конкуренция и колегите използват всичко, за да те избутат, а информация за личен живот е като топъл хляб за тях. Ще се поопариш един-два пъти и ще се научиш кой става за приятел и кой не.
Ако се натискаш да те приемат, няма как да стане. Ако имаш алтернативи смени работата си, защото колективът също трябва да те предразполага, а понякога колективът е кофти. Смени нагласата си и ще ти е по-леко, не е голяма трагедия, ако не те приемат, но в някои фирми е важно, особено важи за шефа ти.
В моята работа сега имаме над пет чата, отделни групи, водят се работни, абсолютни глупости си пишат барабар с шефовете, последно си пращаха снимки на зомбита - но, така е като се работи понякога с жени, аз и друг път съм казвала, че предпочитам работа с мъже, защото хич не харесвам празни приказки, чатове и клюки. Не че и мъжете не клюкарят, но все пак, с жени като съм работила невероятни клюки, загуба на време в излишни чатове и интриги - има няма 10 процента да работят.
Трябва ти време, като понатрупаш опит, отгоре ще гледаш на нещата.
# 27
22 юни 2021, 23:50 ч.
Мили хора, чета ви, все ме сърбят ръцете и все се въздържам да коментирам.
Според мен работата е голяма част от живота ви/ни, и е важно да се чувстваме добре там. Да, вярно е, че аз лично съм особено социално същество и за мен общуването е важно.
Моя лична стратегия: Социализирай се, питай, интересувай се! Не клюкарски, разбира се! Помагай на колегите! Намирай начини да бъдеш полезен както за себе си, така и за другите! Учи нови неща за бизнеса, за правната рамка, за конкурентите, за новостите в индустрията! Споделяй полезна служебна информация, така че и колегите ти да бенефитват от нея. Питай и тях! Търси решения (понякога иновативни)! Работи в екип, брейнстормвай. Остави личните дребни амбицийки, сплетни и глупости. Доказано е, че не носят никакви ползи.
Ако си стойностен служител, "началниците" ще те оценят. Казвам го като човек с 26 години опит в какви ли не организации (и като мениджър от 14 години). Винаги съм била отзивчива, независимо в каква посока и това никога не ми е играло лоша шега, наротив. Наблюдавам успешите модели коло себе си - същото правят. В момента съм в нова организация и в нова роля и пак е същото - просто принципът е навсякъде еднакъв. Помагайте си взаимно, защото все пак сте там с една цел - да върви бизнесът на организацията ви! Нали ви плащат именно за това.
Като споделям тези мисли, изключвам държавна администрация - там действат други правила и не съм компетентна. Вероятно и в малкия частен бизнес има изключения, но и там не съм сведуща.
Успех желая!
Виж целия пост
Според мен работата е голяма част от живота ви/ни, и е важно да се чувстваме добре там. Да, вярно е, че аз лично съм особено социално същество и за мен общуването е важно.
Моя лична стратегия: Социализирай се, питай, интересувай се! Не клюкарски, разбира се! Помагай на колегите! Намирай начини да бъдеш полезен както за себе си, така и за другите! Учи нови неща за бизнеса, за правната рамка, за конкурентите, за новостите в индустрията! Споделяй полезна служебна информация, така че и колегите ти да бенефитват от нея. Питай и тях! Търси решения (понякога иновативни)! Работи в екип, брейнстормвай. Остави личните дребни амбицийки, сплетни и глупости. Доказано е, че не носят никакви ползи.
Ако си стойностен служител, "началниците" ще те оценят. Казвам го като човек с 26 години опит в какви ли не организации (и като мениджър от 14 години). Винаги съм била отзивчива, независимо в каква посока и това никога не ми е играло лоша шега, наротив. Наблюдавам успешите модели коло себе си - същото правят. В момента съм в нова организация и в нова роля и пак е същото - просто принципът е навсякъде еднакъв. Помагайте си взаимно, защото все пак сте там с една цел - да върви бизнесът на организацията ви! Нали ви плащат именно за това.
Като споделям тези мисли, изключвам държавна администрация - там действат други правила и не съм компетентна. Вероятно и в малкия частен бизнес има изключения, но и там не съм сведуща.
Успех желая!
# 28
23 юни 2021, 06:46 ч.
Преди години започнах работа в голяма фирма с много офиси из цялата страна. Първата ми пряка ръководителка беше сестра на регионалната. Екипът бяха тази управителка и още едно момиче, с което работеха вече доста време когато ме назначиха. Тотално ме изолираха от личният им малък свят. Не дълго след това взехме на обучение колега, гей. Споменавам сексуалната му ориентация, тъй като поведението му беше типично (поне по мои наблюдения спрямо хората, парадиращи с това) - демонстративно чупене на стойки, лигаво говорене и плоски шеги. Е, той се вписа перфектно. Тъй като офисът нямаше работа за четирима, управителката реши аз да бъда преместена. В офис, с управител, на който му се носеше славата на най-големия гадняр в региона. Приех го тежко, разбира се, но си казах, че в края на краищата има и други фирми - ако се държи зле ще напусна и това е. Не знам защо този човек си поддържа такава слава, но се оказа мега точен и готин управител. Винаги усмихнат, винаги положително настроен. Паснах си на мястото. Подкрепи ме да израстна. Благодарение на него след няколко месеца ме преназначиха като управител на един новооткриващ се офис.
Каква е поуката? Не може да паснеш навсякъде. Трябва да намериш своето място.
Виж целия пост
Здравейте,
Пиша тук относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?
Пиша тук относно съвет, тъй като не съм сигурна какво да правя. Наскоро завърших университет и се преместих в нов град заради работата ми. Почнах работа преди около година свързана със специалността в университета ми. В новия град все още не съм успяла да намеря близки приятели, заради ковид ситуацията а и като цяло не съм много общителна и социална, нищо прекалено, но просто от дете винаги съм била леко аутсайдер и рядко съм намирала близки и добри приятели. Проблема, за който пиша е свързан с работата ми. Харесва ми това, което правя, но не ми харесва обстановката на работа, заради която и аз може би имам вина но искам и да чуя обективно мнение. Като цяло на работа нямам приятели и изобщо хора с които да си говоря, доста често минава цял ден без да обеля почти дума, тъй като няма с кого. В офис стаята ми съм с едно момиче, което работи нещо съвсем различно от мен и нямаме толкова допирни точко и като започнем някой разговор обикновено е супер скучен и са някакви общи приказки. Имам мениджър, който в началото беше много приятелски настроен, но напоследък имам чувството, че ме избягва. Примерно стаите ни са разделени със стъклена стена и винаги виждам, когато идва, преди винаги ме поздравяваше а напоследък не, дори не казва едно чао като си тръгва а буквално седя на 3 метра от него и ни дели едно стъкло. Той е единствения човек, с когото работя, няма други колеги в нашия тийм и заради това се чувствам ужасно. Дори като има да ми каже нещо, да ми даде задача или нещо такова ми праща съобщение вместо да дойде и да ми каже лично. Случва се цяла седмица да не си кажем дори едно Здравей.. Повода по който се реших да пиша е, че това момиче, което седи в моята офис стая е създала чат група за шеги и мисля, че съм единственият човек в цялата фирма, който не е добавен. Днес примерно час два преди края на работното време всички почнаха да пишат шегички в тази група и да се чува как се смеят - момичето срещу мен, шефа ми.. И се почувствах толкова гадно, че никой не иска да ме добави. Мисля си, че мениджъра ми донякъде трябва да ми помогне да се впиша в колектива, тъй като той е единствения човек, с който имам работна комуникация, да вярно аз съм малко по-дръпната, но винаги като сме разговоряли съм се стараела да съм общителна, забавна, мила и т.н. За тази група случайно разбрах от хората покрай мен, понякога си говорят за това пред мен и ми казват за нея, но никой не предлага да ме включи а аз и не бух попитала, защото вече се чувствам ужасно сякаш никой не ме харесва и не мога да се приобщя никъде... Днес дори станах свидетел на следната ситуация, докато си пишеха шегите и се смееха едно момиче дойде при тази моя кошежка в офис стаята ми и попита кой е поканил даден човек в групата им за шеги и двете се държаха така сякаш този човек няма изобщо място в чат групата им и разследваха кой изобщо го е поканил. Почувствах се ужасно, осъзнах, че най-вероятно и аз не съм в групата поради същата причина и ако случайно някой ме добави ще е същата история. И ми е много неприятно, че шефа ми дори не се е сетил да ме добави, защото групата е от няколко седмици.
Обстановката на работа е ужасна, мисля че вече дори мразя шефа си, мразя да го виждам, че идва и дори не ме поглежда, за да каже едно здравей. Мисля си да напусна, но и ако на друго място е същото и вината е просто в мен, че явно не се вписвам никъде? Какво бихте ме посъветвали? Мислите ли, че шефа ми се държи пренебрежение или просто аз съм се филмирала?
Каква е поуката? Не може да паснеш навсякъде. Трябва да намериш своето място.
# 29
23 юни 2021, 13:42 ч.
Ама хич не трябва да се очаква, че веднага ще се стане първа дружка с всички. Нито да се очаква инициативата да е само от отсрещната страна, докато се стои мълчаливо пред компютъра. Тези хора трябва да те опознаят, за да те допуснат до по-неработното си пространство.
Мъжът ми беше в една фирма 10г. Не може да си представиш колко народ е минал през там това време. Има едни 10 човека, с които поддържа приятелски отношения извън работа, но те са от години рамо до рамо в проектите и командировките.
Аз в сегашната ми фирма поддържах нормални отношения с шефката и колегите. Кафе сутрин, на обяд и после чао всеки по къщите си. Говорили сме си напълно рандъм неща, защото сме били заедно на едно по цял ден, но не сме излизали извън работно време. Сега като се върна от майчинство ще е напълно нов екип, наново опознаване, ама хич не очаквам да сме първи дружки.
Поздравявай сутрин, вечер, птави small talk, покажи, че съществуваш. Приятелства някъде навън може да търсиш.
Виж целия пост
Мъжът ми беше в една фирма 10г. Не може да си представиш колко народ е минал през там това време. Има едни 10 човека, с които поддържа приятелски отношения извън работа, но те са от години рамо до рамо в проектите и командировките.
Аз в сегашната ми фирма поддържах нормални отношения с шефката и колегите. Кафе сутрин, на обяд и после чао всеки по къщите си. Говорили сме си напълно рандъм неща, защото сме били заедно на едно по цял ден, но не сме излизали извън работно време. Сега като се върна от майчинство ще е напълно нов екип, наново опознаване, ама хич не очаквам да сме първи дружки.
Поздравявай сутрин, вечер, птави small talk, покажи, че съществуваш. Приятелства някъде навън може да търсиш.
Препоръчани теми