Преместване в голям град

  • 3 066
  • 51
Здравейте.
Със семейството се налага да се измести в голям град. За мен шока е голям. Децата са ми малки. Отгледани в малък град с 3 хиляди души на кръст. Спокойствие, познати, изобщо съвсем, съвсем различно.
Страхувам се как ще се спаря с децата. Те как ще се адаптират в градината и училище. В моя град сега всички майки се познаваме, всички след работа се събираме в градинката. Знаме се, помагаме си.
Притеснявам се децата дали ще се адаптират добре, ако имат проблеми как да реагирам, като не познаваме никого.
Самото преместване мисля да го направя след нова година. Днес ходихме да видим жилището. Голям град, хора всякакви, лудница. Почувствах се като някое маугли, която не е виждала цивилизация. Оплаших се... Имало ли мами в моята ситуация? Как оцеляхте?
Виж целия пост
# 1
Не бъди предубедена. Това е основното. Живея в най-големия квартал в България и мога да ти кажа, че хората са много добри и отзивчиви. Нанесохме се преди 18 г. в блок с хора, които са там от построяването му в началото на 80-те. Приеха ни без никакъв проблем. Винаги, когато съм имала нужда от помощ, е имало кой да ми подаде ръка.

Израснах в град с 50 000 човека, имам наблюдения и в/у по-малки населени места. Ами мога да ти кажа, че в големия град правилата се спазват много по-стриктно.

Малките деца се адаптират лесно.

Важното е да се успокоиш. Не си сама, много от хората, с които се срещаш, са точно като теб. Ще свикнеш с удобствата и ще се почувстваш комфортно. Ще оцениш и най-голямото предимство, да излезеш и да не срещнеш 10 човека, които да те питат къде и защо отиваш Trollface тогава съвсем ще оцениш "лудницата".
Виж целия пост
# 2
Благодаря. Опитвам се да гледам и от добрата страна. Има много, много повече развлечения, удобства. Единствено за децата си мисля. Едното ми детенце на 6 е много стеснително, сега едвам се заиграва с децата ( с които е от бебе с тех), какво остава с напълно непознати.
Виж целия пост
# 3
Щом се премествате в голям град да живеете, явно има проблем от финансова гледна точка или с намирането на работата. Ще ви трябва време да свикнете с лудницата на големия град. По мои наблюдения, децата бързо се адаптират към новата среда, отколкото ние, възрастните.
Виж целия пост
# 4
Аз смених само квартала, децата ми бяха на 7 и на 3 годинки. Адаптираха се, за мен беше лесно.
Ако големият град не у на другия край на България, аз бих ходила уикендите там на опознаване на района и самия град. Разбира се с децата. Мисля, че така преместването ще е една идея по-леко.
Дете на 6, означава, че догодина ще е на училище. Проучете, кое училище е по район и ще гледат ли уседналост да не се окаже, че не стигат точките за близкото училище и да трябва да водите детето на другия край на града. Същото е и с детските градина, ако става въпрос за София.
Виж целия пост
# 5
Така е. Мъжът ми започва много хубава работа точно по специалността си. Финансово няма да имаме проблем. Мисля и аз след като свикнем да започна работа. Да сме живи и здрави, само  се моля децата да попаднат на добри дечица и компания.
Виж целия пост
# 6
Здравей, мисля, че много си се наплашила, а няма страшно.

Помисли позитивно за предимствата на големия град - денонощни аптеки, удобства, много занимания за вас и децата.

Със сигурност професионалната ви реализация ще е по-добра в големия град.

Ако става дума за София, с дг ще е трудно. И за първи клас също. Ще се справите и ще намерите контакти.
Виж целия пост
# 7
Отначало ще те дразнят някои неща, шума, разстоянията, това че хората са доста по-меркантилни отколкото на малките места, после ще свикнеш. Вероятно приятелите ще ти липсват най-много, но като мине малко време ще си намерите нови и ще се почувстваш вкъщи. Децата ще се адаптират лесно, има много интересни забавления за тях, които в малките градчета няма и определено по-добър избор на хубави училища, което си е важно.
Виж целия пост
# 8
За децата дори е по-добре да свикват с повече хора около себе си и с непознати извън семейния кръг, за да се отракат, да станат самостоятелни иначе как ще прогресират в живота. Дори като се учиш да шофираш е по-добре да си в град със сто светофара, не с един. Адаптацията тепърва е пред тях. Проблеми се разрешават най-добре от професионалисти, не е задължително да се събира семейния съвет или приятелската група в кварталната градинка. А и вече има интернет навсякъде, сама виждаш, че на възникналия в момента въпрос отговорът не е сред твоята групичка от познати майки, а тук сред непознатите в мрежата. Пък ако е чак толкова проблем "лудницата", винаги може да си вземете жилище в по-тих квартал, вместо на пъпа на цивилизацията, хич не е много по-различно от живота в малкия град.
Виж целия пост
# 9
Ще ти хареса - всичко ще е наред.
Каква част от града да е твоята територия ще решиш сама. Ако те напряга липсата на сигурност и познаване на мястото ще ограничиш разходките и движението си в квартала, което на практика си е все едно си на село.
Ще създадеш нови познанства и приятелства. Е, няма да е веднага, но покрай децата ще стане.

Само не забравяй от къде си тръгнала! Гордей се с мястото, където си израсла.   
Виж целия пост
# 10
"Само не забравяй от къде си тръгнала! Гордей се с мястото, където си израсла." Много точно казано. Повечето хора като отидат в големия град и като минат години, просто забравят откъде са тръгнали и кои са всъщност. В София точно това се случва с хората, които са дошли от провинцията. Повечето хора, преместили са се да живеят на София, придобиват прекалено високо самочувствие и мнение за себе си.
Виж целия пост
# 11
скоро ще стане модерно от големите градове да се връщат на село
Виж целия пост
# 12
И ще е хубаво, че София колкото е оправена и уредена само към самочувствие че живееш там подтиква... Чак и жълтите павета вече са повод само за вицове.
Виж целия пост
# 13
Ако не се местите в София, няма да имаш особен проблем с градината и училището. За всичко останало ще свикнете да се оправяте сами с мъжа ти. Всъщност животът в много малък град с родата и приятелите наоколо е много по-лесен и уреден, НО нямаш независимост и свобода. Ако си човек, който обича да е заобиколен от познати лица и не скучае с една и съща обстановка, малкият град ще ти липсва много. Децата ще свикнат, още са малки.
Джвнифър, много общо се изказваш. Животът в големия град може да повлияе така само на човек с дълбоки комплекси за малоценност, който няма за какво друго да се захване и изтъква къде живее. Да не говорим, че и София е голяма само по нашите български стандарти, но пък наистина си има всичко, просто не е строена и проектирана за толкова народ. Русе, Варна, Пловдив също са чудесни големи градове и не бих се колебала да живея в някой от тях.
Виж целия пост
# 14
Аз в София не мога да живея. Живея в областен град, 125000 жители по последното преброяване. Удобен ми е, но София - мерси, не е моето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия