По добре ли е да се разделим временно?

Здравейте, с мъжа ми сме заедно от 2 год. от начало беше всичко хубаво, имаше тръпка, борихме се бая време да се съберем, да си създадем семейство мечтаех да остареем заедно. Преди 7 месеца ни се роди дете мислех че по щасливи няма как да сме, два месеца след това стана нещо което никой не е отчаквал, баща му почина, станаха 5 месеца без него. От тогава започнаха караници, караме се постоянно заради майка му. Веднъж ми каза че е по добре да живее с нея и аз да си ходя при наще. Караме се за това че от както почина свекъра тя се отпусна и започна да ни лъже, да прави интриги и да клюкарства. Прави вересии по магазините като зима пенсията си ги плаща и на нас не ни помага с нищо, всичко на наш гръб а повечето от вас знаят какво е да живееш в България със заеми, сметки и дете. Живеем с нея в една къща и няма как да се преместим другаде защото той не иска да я оставя сама дори и за ден. Спряхме да ходим и на гости при наще заради тази работа. Не знам, всеки път е едно и също днес ме нападнаха че съм казала по хората че тя ми не помага за детето, пробвах да обесня на мъжа ми че не е така и повярва на нея, дори не иска да ме изслуша, мислехме да отидем на гости при наще за празниците каза че няма да отидем никъде и ми забрани да излизам. Каза че ще е побдобре да делим всичко, до сега всичко беше общо. Всеки път е така и ми писна да се караме заради нея. Обичам го но от няколко дена мисля че ще е по добре някакси да се разделим временно.
Така както някой от вас ме нападат искам да уточня че не я карам да ни помага за каквото и да е било ни с пари ни с дете да прави каквото иска да живее как иска но не да ни прави на нас интриги и дразги. Уважавам я до сега и дума не съм и казала за тези неща. Готвя, чистя, гледам дете, мъж и нея и не съм се оплакала до сега.