Домакини 75/ Ще я помним

Лейди, и за мазетата ме отсвириха, ама аз и без това се шегувах. Все пак не живеят тук.

Мария те да те свържат с онази дрогерия и да те заредят с бонбони за компенсация

Дрогерията често я посещавам. Като разбера, че все още не са пуснали колет и гледам с какво още да се обзаведа. А вместо шоколад заради теб съм им поръчала вино от бъз да ме черпят.

Добро утро!
Ще ме извините за дългия пост. Но Лейди няма фейс, а искам и тя да се порадва на красотата ми. А и всички тук.
Днес ще разказвам история.
Не аз, а този сервиз ще я разказва.
Тъй като той е на една достолепна възраст, както и всички други мъдреци на по 90г, ще се отнесе в спомени, чувства, любови.

От известно време започнах да радвам себе си с чашки. И не само чашки. Порцелан, който ми носи красота, усмивки.
Споделям тази красота тук, защото вярвам, че по този начин радвам и други очи.
Вече няколко познати дами ми предлагат да ми подарят свои чаши, сервизи. Отказвам. Имам си своите причини да го направя, макар че съм им много благодарна, че са се сетили за мен.
Е, този път не можах да откажа.
Когато преди дни Boryana Draganova ми написа : "Вале, кога ще може да минеш, че съм ти проготвила едни неща?"... Тогава не предполагах какво ме очаква.
Опитах да откажа. Не успях. А и Боби е много настоятелна и то по онзи емоционален начин, който ме обезоръжи почти веднага. Написа му неща като: " Искам ти да му се радваш, ти да го ползваш, ти да му дадеш втори живот. Искам  ти да ги обичаш..."
А когато научих историята им, се предадох съвсем.
Разказвам ви всичко това със съгласието на Боряна, разбира се.
Нейните баба и дядо са се обичали от деца. Буквално от малки деца. За да се съберат, са чакали години. Дядото е бил военен, времената са били размирни. Когато са се оженили, са заминали за Германия. И там са си купили това прекрасно нещо.
Порцеланът е Розентал, Бавария. На около поне 80 години по мои сметки.
Аз, признавам си, никога не съм си и помисляЛа, че ще имам в дома си нещо подобно. Да, защото е скъпо.
А снощи, когато Ангел ми го докара, се разплаках при вида му. На снимките няма как да предам истинската му стойност. Не като цена. Като усещане.
Веднага писах на Боряна : "Ти дали осъзнаваш какво ми подари? Розентал! Стар, скъп, уникален!"
Ето какво ми отговори тя:
"Много точно знам какво съм ти дала.
Предай нататък!Ти ще направиш щастлив някой друг с нещо което него ще го направи щастлив и така!Розентала ще заживее отново! Отново ще обича и ще бъде обичан!Заслужава си да видя всяка твоя сълза и усмивка!"
Какво повече да разкажа...
Аз не обичам да си пазя нещата" за нови". Ползвам и се радвам на всичко, което имам. Така разбирам живота.
И този сервиз ще ползвам. И ще си мисля за бабата и дядото на Боряна, за перипетиите пред тяхната любов, за щастливия им живот след като са се оженили. За това как преди много години и те са пили кафе в тези чашки. И са се радвали на живота.
Благодаря, Боби, на теб и майка ти, за това, че ще се усмихвам още повече!
Не зная доколко тази красота отива на простичката ми селска къща с варосани бели стени. Но знам, че отива на душата ми.

Пу, първа за кафето!
Вале, страхотна история!

Вале накара ме да се чувствам специална Благодаря!
Ти си уникален човек и сервиза те е намерил!
Обичам неща с история.
Няма да е тази година, но ще пием кафе на живо

Вале, прекрасен сервиз с още по-прекрасна история! Със здраве да му се радвате!

Сега ме накара да попрочета малко за порцелана. Като се замисля, не знам много и ще ми е интересно да науча.

Тук е топло... Доживях и това да напиша. Грее слънце и вятърът е поутихнал. Е, не е баш лято, ама и на това се радвам. Ще ходим в къщата на едни приятели извън Киев. Те имат и басейн. То няма да става за ползване все още, но да стоиш до него и да те грее слънцето е супер.

Добро утро, прекрасни!
Радвам се, че ви хареса сервизът и историята му!
Днес имам работа в градината, затова се зарежда рано-рано.
Теменужке , мила дружке,
сила дай с кафето на Валюци,
че домати ще копае и колтучи.
И пипера нещо никакъв го няма,
дребен, шурдав, както казва мама.
Но на кой му пука за пипера,
като нова порцеланка във Еконта утре ще намери!
😀

Вале, ти си работи. Аз ще ти правя компания от масата.

Добро утро!
Вале и аз не мога да помогна с работата, минавам само да кажа, че ми харесва кафето.
И тук времето се пооправи, но го дават понеделник и вторник да вали.  Шефа е на екскурзия във вторник, дано не познаят

Аз го урчасах времето. Не че е кой знае колко студено, но вали... Мда, това лято не иска да идва.

Вале, аз ще си правя компания с Мария и Ма ко за кафето на масата. Гледам, че и слънчице си имате - идеално!

И аз се присламчвам към кафето на масата
Ама мога и да се включа в плевенето - много обичам да се ровя в пръста.
При мен продължава да е топло, стигнахме до там, че температурата в аквариума се повиши до 22гр. и рибите страдат. Сега махахме вода, да сложим студена.......
Взехме решение да изчистя основно езерцето и да пуснем рибки кои и да си взема водни лилии. Срока ми е седмица

Мен не, че ме мързи, ама който ме е пуснал в градината "да помагам", после горко е съжалявал Само с едни ягоди на село веднъж, само веднъж, се справих както трябва, но пък си счупих нокът до средата на плочката и що кръв изтече

Аз като свърша с моя змиярник, мога да помогна на Валето. Сега с кафето отивам да скубя треви. В стаята термометърът показва 21 навън е над 30. Искам вече да е топло, още с есенно пролетните дрехи ходя, а е юни, това не се е случвало.

Добро утро!

Морско ми е вече, а учебната година не е свършила.