Безмилостен град - Zalim Istanbul / Актьорите преди и след сериала /Тема 5/ Време е за двубой!

Диди, имаше някаква интрига покрай този Юсуф, която може би щеше да се развие, ако не бяха приключили скоропостижно сериала. Не вярвам да е Карачай, по-скоро ми се струва, че е имало някаква вражда между семействата и той също май си мъстеше, но тази интрига оттече

Избелиха го заради Дамла и да излезне Дженк крив в твърденията си,че е онзи е мръсник.

Не съм гледала напред. Само мернах сцената как има някакво парти и оставят пред всеки по един червен плик. Дори не знам кой го организира това.

Боби, това е играта на Джерен която уби Агях.Недим и Дженк научиха всичко тогава.
Дженк дори нямаше време да се шашне на теста за братство намери умрелия си баща.Колко по трагично нещо може да се случи?

Боби, Агях поръча ДНК тестове на децата си, видя теста на Дамла, че му е дъщеря и се отказа да гледа теста на Дженк. Колеба се и накрая го хвърли в огъня. Беше очевидно, че има съмнения и отказва да ги потвърди. Поне по отношение на Дженк. Така че не ми беше достоверно точно тази информация да го убие

В деня в който не те нарека мое дете и синко е денят в който аз ще умра

Сцените на Ози и Фикрет са наслада.

Колебаех се дали е Джерен. Не знам защо си мислех, че може да е докторката. Прецъквах само малко напред в youtube и видях, че и тя нещо не е в час. И нейните драми тепърва ще гледам какви са. Явно е трябвало още серийки да има щом вкарват нови персонажи, но короната ги е провалила.
Джеренката явно няма да си седне на д-то до края. Абе казали са си го хората: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло." Точно за нея е тази приказка.
Чудно откъде на Агях ще му дойде такава мисъл. Освен да се е замислил за намирането на Шениз пред къщата, обляна в сълзи.

Наполовина си права - тестът, който попадна у Джерен, беше поръчан от Оя. А защо й беше на нея, така и не се разбра.

Преди Шениз да падне от покрива излъга ,че Мюмтаз я изнасилил
А иначе теста е дело на Оя и даже попаднаха затова в хладилното с Дженк и Джемре щото Шена искаше да убие Джемре,но не се получиха плановете и.

Мине честити празника на всички празнуващи.


Много изтънчена и красива жена е.

Много е красива. Четох за нея, че е с български корени.

Мернах едни снимки в интернет, че май е толкова красива заради пластични операции. Снимката, която бяха сложили - направо не мога да повярвам, че е е една и съща жена. Аз лично не я разпознавам, не знам за вас. Ако е тя наистина, браво на хирурга.
https://www.vbox7.com/article:c5d1de7776

Наистина няма общо с преди.. Коренна промяна.

Много беше мил жестът на Дживан към Шениз. Загърна я с палтото, което тя преди дни бе стъпкала. Така се отговаря на лошотията, с доброта и достойнство. Мъжка постъпка.

Четох също за Мине Тугай ,че е била аутист

Джерен е голям образ понякога ме забавлява искренно, макар и да не харесвам хора като нея..За Агях нямам думи отново се намесва в живота на Дженк много ми стана жал за него 🙁
оф прекъснаха го на интересната част утре е един мой любим момент с Дженк и Джемре

Здравейте, момичета!

Усмихвате ме и ме радвате като чета как вдъхновено и задълбочено анализирате героите, постъпките им, и решенията на сценаристите. За съжаление нямам възможност да гледам "Жестокия Истанбул". Но 18-25 минутните епизоди на "Линията, която ни разделя" са точно в седмичните ми времеви възможности.
Благодаря, че мога да споделям впечатленията си с вас!

За 3-ти епизод ще споделя само най-натрапчиво заседналата мисъл в мен(колкото и лудо да звучи): Ако имаше начин да върнем любим човек от "онази" линия, на цената да не ни познава, сигурно бих се "запътила" първа.

Четвърти епизод провокира в мен някои въпроси и предположения.
Преживях 1-ви епизод като абсолютна реалност. Но сега се питам: Дали онзи дебел въжен клуп не е визуализация на натрапчива мисъл, на най-лесния път да се спасим от непоносима болка, на най-бързия начин да прескочим линията, на желанието да изпреварим естествения ход на  времето? Всяко лесно достъпно(получено) нещо, бързо губи стойност. Всъщност кое е лесното: -да затегнеш въжения клуп; -да влезеш в съзнателно търсена нереалност; -или да намериш сили да продължиш? И кой определя стойността?

Понякога единственото важно нещо е да вярваш. Без значение в какво.
Колко време можеш да изживяваш един и същи  ден в желанието си да изтриеш линията, в желанието да надхитриш съдбата? Да построиш нереален свят в заблуденото си съзнание. Постоянно да вярваш в невъзможното, като единствен начин за щастие.
Вяра или желание за контрол?
Да избереш нереалност в която си с любимата си. Незвисимо от коя страна на линията. Вярата в тази невъзможност - лудост ли е или спасение, ако там се чувстваш добре?  В крайна сметка това разговор с любимата ли е, с най-близката ти "непозната", или със самия себе си? Дали не е опит на дълбоко вкоренения инстинкт за самосъхранение да надделее болката? Няма ли този разговор да отвори съзнанието на Синан за път към нормалното?

Това за което не говорим, бързо се забравя.
На младини мислех,че онова трепетно, съкровено, разтърсващо душата чувство, няма нужда от словесно опошляване. То грее в  усмивката и извира от очите, озарява всичко наоколо. А да парадираш с постъпките си не само намалява тяхната, но и твоята собствена стойност. Надраствайки безгрижието на младостта, тичайки по задачи и вмествайки се в срокове, уморена от надпревара със секундите и ежедневни отговорности, все по-често мисля, че имаме нужда да изкажем и да чуем вълшебните думички. За да споим силата си и продължим да се борим. Да продължим да живеем.

Съдба или шанс?
Съдбата е предопределеност. Шансът ни дава право на избор. Ако провидиш шанса си, накъде би се запътил?
Усещането за ръка, здраво вплела пръсти в твоите, може ли да те изведе от тъмните дълбини на съзнанието до естествената светлина на реалния ден? Чия всъщност е ръката, която ни държи в страховете ни. Любовта може да те вкара за дълго в налудничав свят. И пак тя може да те изведе на светло.

И тази музика, която звучи през голяма част от времето. При целия трагизъм на случващото се в началото за кратко навява тъга, нежност и плахост, и след това уверено, като прииждащи  вълни те залива с все по-силна, жизнеотвърждаваща надежда. Напрежението, драматизма и психологическия ефект идват от съчетанието и' с външни шумове - хора, машини, стъпки, говор, телевизия, птици...И всичко това в идеално съзвучие с изживяванията на героите. Не само изключителната игра на Озан и Хазал, а всеки прецизно отработен детайл допринасят за цялостното, необикновено силно въздействие. Пълен синхрон между озвучаване, актьорска игра, музика, оператор, режисьор, монтажист.

До следващия епизод!

Хубава вечер и спокойна нощ!