КГБ = Клуб на Готините Баби - 205

Ъъъъъъъъ, това пък защо?
Прочетох разказа - за мене не е за 7класници. Наследства, продажби, роднини, ностаглия от Америката - боли ги ... седмокласниците за подобни драми. Но все ще ги приемат някъде, ще се изучат и ще добутат до сакралното ВИШУ.
Борянка, като четох колко неща си отметнала докато уж нищо не правиш - браво и ръкопляскане. Вишновката с майка ми я правехме по друг начин - първо вишните със захар в буркан на слънце. После прецеждане и тогава водката. А останалите вишни - втори път с други летни плодове и още захар - пак на слънце и после още водка. Наесен ставаше ликьор "Асорти". Ама и той се изпиваше ...
Тану, докато ние с тебе се срамуваме да отидем на д-р за болежките си хората срутиха ЗК от шляене по физиотерапии, санаториуми и ортопедични обувки.  То на всеки с нашето ЕГН са му такива оплакванията. Но ние си траем, а другите ползват. Извода - и ние да се възползваме.

Не знам какво да кажа за седмокласниците.Дали ги подценявате или греша..Ако беше Вазов или Елин Пелин хептен далече от тях ,то на мен  е вече старо и нелепо.

Аз се изложих с вишновката, сбърках с нареждането , преди слагам малко от всичко ,сега напълних буркана с вишни и остана и водка и захар. Ще изчакам и  ще мисля, но вероятно нов буркан, по-малък и нова вишновка.
Имало в другия двор вишна , не наша, но онези не стъпват  и няма ограда, та ако не ме домързи...
Правила съм и  така - асорти.Но слагам плодове и допълвам захар и  водка, не ракия  ,че тя си има мирис на плод или грозде, от каквото  е.

Имам една бутилка със глог, той  по лъжичка се пие  за лекарство, но стои, другото замина, уж женско питие, ...
Тази вечер синът копА , точно като мен едно време ,за норматив мина по пътеки , широки пространства, остана ми да доизкусурявам, спаси ме.Ами ЕГН-то също влияе, сега съм бавна и нищо не е което правя, меря което не е направено.
Трябва и да мина по прах и  да поприбера, че толкова дни не съм пипала, но едно по едно , дано мога.
Че не се знае кога ще ми потрябва ред.
Днес починал съседа  и същата фамилия, род на мъжа ми ,на 68, ама пиеше ,та пада.Много ми е на ум, да не е станало така пак, да е  паднал  някъде, виждала съм го проснат, не всеки ден пие ,но като почне  дни не спира.Защото няма утре , а  вдругиден да го изпращат, на ум ми е да не е откаран в съдебна медицина, ако няма свидетели .Не  е бил в болница , онзи ден го  е видял сина.Не съм ходила, и без това все тая да разбера.Ще мина на погребението.
Но каквото  и да е  ,алкохолът не прощава ,в основата  е.
Все ме викаше да ме черпи  и аз все друг път обещавах ,че сега бързам.

Борянка, нищо не си сбъркала с проекто-вишновката.
Стръскай буркана и досипвай захар отгоре. Колкото се сляга - ползвай да досипваш. То ще се слегне, ще отвори място за още захар. А накрая долей водката. Поне 20 г. така процедирахме, много вкусна вишновка се получаваше.
Лека му пръст на съседа. Вече ще пие на божествена поляна.
Вчера и Пл. беше на 40 дни на племенника. Мъка голяма за всички, но - живот.

Няма да се слегне, захарта е между вишните, първо тях наредих, после нея, в пролуките.Нов ще направя  с остатъка.
Ами това е животът  и съм на възраст с повече срещи като тази.
Децата ни са връстници, помагал е човекът едно време на люцерна, на такива, пиеха заедно у нас .
Той взе жена си след 8 клас, отишла да се записва за девети и се запознали  и готово.Печена булка  е тя, дето го търпя  и не и пука, много работа върши,  и той работен беше трезвен.И не е прост, говори интелигентно, има разбирания.Поживял, не е момче.Лека му пръст на човека.

  Добро утро! Аз закусих и да не Ви мисля ето сервирам и за Вас - да Ви е сладко.
При мен е проза, еднообразие-само дето едни шумни ромски братя и сестри не ни оставяха да спим. Не работят-и цяла нощ на пиене, говорене без музика-но е достатъчно тъкмо заспиш и да те стреснат.Снощи - затишие - дай БОЖЕ да се укротят. В 3 часа през ноща  предната вечер ми звъняха на вратата - какво искаха - не посмях да отворя като чувах силното тропане. Много неприятно - на работа да ми се спи. Не звъняхме на 112 заради хазяина им, който е много добър.
  Оплаках се рано рано. Желая приятен ден и само положителни емоции.

Добрутро! Добрутро, Дидимити, дано тези твое съседи скоро да си заминат натам, откъдето са дошли.
Пий още едно кафенце, а довечера ще наваксаш сън.



Айша, за да не досаждам с моите проблеми. повече. Обаче не издържах.



Борянка, този път не съм съгласна с твоето мнение за модерни писатели и класици. Вярно е, че има много добри разказвачи в съвремието ни, но не и този автор З.К. и то точно с този разказ, неподходящ за преразказ. Не подценявам по никакъв начин момчето си, много добре знам какво може и какво не, затова и не коментирам пред и с него творбата, която му се падна. Ще се обсъжда като се види резултата му.

Но нелепи не мога да нарека творбите на Елин Пелин, които се изучават и в 6, и в 7, в 10 и 11 класове, слава Богу. Неговите разкази и повести са човеколюбиви, възпитават в милосърдие, добротворство, защо не и към почит към семейството като ценност. Моят ученик, докато четеше разказите плака, това е достатъчно за въздействието на класика.  А Вазовите "Немили-недраги" действат силно родолюбиво. И досега вдигат на крака българите в театралните зали и не оставят никого безразличен. Жалко, че заради лични конфликти, "Хъшовете" не се играят в НТ, падал е от програмата още преди две години. Щях да заведа детето и съм сигурна, че би му харесало много и щеше излезе просълзен. Нали това е целта на писателя, да въздейства върху чувствата на читателя?

Мнението ми е лично и базирано на впечатления от внука и негови съученици. Може и да не е достатъчно, но си е мое.

Усмивки пред днешния слънев засега ден и четете нещо свежо от днешния ден. Скоро прочетох "Хора" на Катерина Хапсали и много ми хареса, хем интересно, хе съвременно, от нашите днешни изживявания.

Със здраве!

Е, Маринка, може и да греша.Ама на мен не ми се четат класици.Може би защото съм ги чела, Вазов не го обичам от малка де.
Не съм се опитвала точно да преразкажа този разказ на Карабашлиев, може и аз да не се справя.То наистина малко пътеписно, може да е за по-големи, ако е анализ на творбата да е по-добро.
Но ти имаш поглед над възрастта и ученето на седмокласници.Както и на изискванията.
Надявам се са се справили децата.
Повечето коментари в нета са негативни наистина, малко хора го харесват и то неправилно ,като мен, не като преразказ, а като влагане на отношение.Някои  споряз да идеята да има спор ,личи, че не са го  и погледнали.
Дидимити ,тапи слагай в ушите, направете забележка, пък като не стане ,ще се ядосваш само.

Привет, красавици.
Няма да се впускам в коментари, но и на мен този разказ не ми допадна за целта. По-скоро си мисля, че не би допаднал на децата. Но, каквото такова. Минало бешало. Предпочитам класиците. Успех на нашите деца.
При мен - работа колкото искате. Подути пациенти, дупки, болки. Винаги така става, когато ми наближи времето за отпуска. Шефката ми от поликлиниката ( завеждащата терапевтичното отделение ) спря да работи. Наближава деветдесетте и ми прехвърли нейните пациенти. Та работа колкото искате.
Нямам друго с което да се похваля. Слугинажът си върви покрай другото. Два дни Сладичка беше при нас, та си имахме разнообразие. На село още не сме ходили. Чакаме да се затопли. Онази сутрин е било 3 градуса сутринта. Всичко е измръзнало. Тази година нашата градина от 9 квадратни метра ще почива. А бяхме се засилили да купуваме фреза...Добре че не я купихме, та да й тече гаранцията, без да я използваме.
Хайде чао ви засега. Радвайте се на слънцето докато го има.

Еха, страхотно!Притеснявате се за кандидатстване след 7 и 12 клас ,а ние не можем да стартираме. Тъпата система не може да ни класира. Много деца- малко училища. Днес пуснаха по допълнителни паралелки. Може ли училището да се намира на 2.5 километра от дома ти?
Очаква ме поредна безсънна нощ.
Пожелайте ни УСПЕХ.

Бабет, успех!  Ама чак да не спиш заради задължителното даскало - струва  ли си? То и като се замислиш най-важно до 4ти кл. е госпожата. А ако в близкото ви се падне някоя темерутеста дистрибуторка на Ейвън и подобни - жална ви майка.
Аз не я разбирам тая драма с у-щата.
Като бях за първи клас районното у-ще ми беше 139 З. Круша.
Да, ама в заеденото зимата трябвашеда слизам по г..з. А на 20 м. от нас 122, само пресичам булеварда. И то нали по наше време не ни водеха и вземаха, сами се оправяхме. Ами майка ми се заинати и не ме записа в 139то. Изредиха се и учителки, и местната баба ОФ да я кандардисват - но тя каза твърдо НЕ. Да, ама образованието е задъжитено и след всенародните тържества за 9.09 - се обадиха да отидем за записване в 122ро.
Мисълта ми е, че все ще се наредят нещата - дали с класиране, дали с нещо подмасово...
Няма да остане извън у-ще детето.

Да се обадя и аз като черна станция по късни доби.  
Бабет, доведете детето при мен и ще ходят с внучката в 1 клас заедно. Само 14 деца са. В другата паралелка  ще са 15.  Все едно са  в частно училище. Училището е на 200 м от нас-  сравнително ново, светло, уютно, много добре обзаведено, а няма деца. Раждат се по стотина и не стигат за 3 училища с общо 8-9  паралелки. Когато аз започнах работа в училище,  имаше раждаемост от около 500-600 бебета. Учила съм паралелки с по 38 деца. Последният ми клас-17.    Т. е.  тогава съм учила  2 съвременни класа.
 
За изпитите по БЕЛ съм пас. Ще се вълнувам по-следващата година, когато  внукът ще е в 7 клас. Все пак запазих тазгодишния вариант да се упражнява да преразказва отсега.
Не знам ние как сме изкласили, без грам частни уроци и помощ от родители. Мен само ме питаха дали са ме вдигали и колко са ми писали. Първата двойка в 5 клас получих заради подсказване по история. Тогава  майка ми изпробва   възпитателната стойност на   едно елпезе тютюн, което беше в ръката ѝ с думите " Ще ми подсказваш, а! Ще ми подсказваш , а !",   повторено със съответното участие на тютюна  десетина пъти.   После в 7 клас двойка по химия, последвана от една по математика. Лоялността към майка ми не ми позволява да кажа как ме вкара в релси, но все пак ще подскажа, че в съответните ситуации  елпезето тютюн беше заменено с тежката й ръчица, защото по това време не е правила денкове с тютюн за предаване.
Виж, за четене на книги- четях. Татко много четеше и научи и мен да обичам книгите. Взимаше книги от селската ни библиотека, която никак не беше малка. Майка го вика за някаква работа по двора, а той "Ето сега"! Това "сега" се повтаряше многократно, майка се ядоса и иде та сама свърши работа, а татко си чете.  Помня, че един път  четеше и плачеше. Питам го защо плаче, а той ми казва, че още съм малка и няма да разбера. Бях някъде към 5-6 клас , твърде любопитна  и видях , че четеше "Гераците". Взимах я, когато той беше на работа и я прочетох. После от неговите прочетох  "Тополчице моя, с червена забрадка" на Чингиз Аитматов и така започнах отрано да чета книги за по-големи. Нямам предпочитани автори. Преди купувах, сега взимам от библиотеката, каквото ми попадне.Скоро четох На Катерина Хапсали, спомената от Маринка. Беше за наши емигранти , ама заглавието не помня. Сега чета "Устоите на земята" от Кен Фолет. Ох, написах и аз цял роман! Нищо де! Който иска чете, които не иска, прескача ме.
Та такива спомени ме налегнаха. Лека  нощ!

Добър ден!

Днес е Черешова задушница е. Да почетем паметта на починалите ни скъпи близки! Покой и светлина на душите им!





Грети, така е големите градове, много по-трудно приемат децата в детските градини и училищата, отколкото в университетите. Можеш да бъдеш щастлива, че твоите деца ще учат в клас с малко деца, сиреч като в частно училище, ще им се обръща повече внимание от учителя и съответно се предполагат и по-добри резултати.
Тренировки за писане си трябват, но не хвърляй момчето си веднага в дълбокото, дай му нещо по-лекичко. Ти знаеш, де.

За мен най-важното за децата е да ги научим да четат, четенето ще им даде много, а нашата работа е да ги насочим какво да четат, после като оформят вкуса - те сами ще избират. А първо се минава през класиката, ние сме я чели, ама дечурлигата сега навлизат в нея.

Спомените ти ми харесаха много. Ето - това е примера и възпитанието, според мен. Не какво им говорим, а какви ги вършим - те ни гледат, нищо че се правят на разсеяни.
Разфилософствах се, а уж нямаше.

Бъдете здрави!

Привет мили момичета! По дадохте ли за близките, които не са сред нас? Дали се вижда? Четох, че по-добре е предния ден да се ходи на гробища и така направихме. Големи дъждове при нас от вчера късния следобед и днес. продължава.
    Лек ден!

Нека почиват в мир душите им.
След сутрешния голям дъжд се разходих и пак заваля.

Отдавна не съм писала, но днес рекох да се обадя - да не ме забравите
Маринка и аз мисля като теб за класиците и за четенето. Анжелка четеше тук, чете и в Англия, но там чете само на английски и няма да познава добре българската литература, за което съжалявам. Нооо каквото - такова! Аз обожавам Вазов, Ботев и Вапцаров.
За вишновката - много странно я правите! Аз нареждам ред вишни, ред захар и веднага наливам ракията ( никога не съм я правила с водка). Няколко дни обръщам по няколко пъти, докато се разтопи захарта и после прибирам на хладно до есента.
Иначе при мен нищо ново. Удави ни - вали втора седмица. Житото не може да узрее. Като нищо на есен може да вдигнат цената на хляба!
Още нещо щях да пиша, ама бабешка работа!